Защо сме тук, в Италия? Има хора, които просто са се отвратили от това, което са видели в България. Произлизам от семейство, което в никакъв случай не може да се каже, че е било бедно - още от времето на прапрадядовците ми. Роден съм в Кюстендил. Имах нормално детство, но родителите ми се разведоха през 80-те години. През ученическите си години се занимавах с музика, свирех и в оркестър.

След казармата реших, че мога да служа на тая държава, защото вярвах в някои идеали. Така започнах в Главно управление на местата за лишаване от свобода, работех в затвора в Бобов дол. Тогава бях на 21 г.

След 5 г.служба станах командир на отделение и все още имах идеали. Имал съм контакти с няколко хиляди души тогава и се отвратих от онова, което се случваше. Това беше периодът на т.нар. борчески групировки.

Започнах да се замислям аз ли съм човекът, който ще реши проблемите на тази държава? Не си ли губя времето, не си ли пропилявам младостта в подобно място, в което всеки наряд може да ти се окаже последният? През 2000 г. се уволних и заминах за Италия, където трябваше да ме посрещне братовчедка на съпругата ми. Мога да кажа, че не съжалявам за нищо, което съм направил досега.

С две думи - моят мотив за напускането ми на България беше отвращението ми от политическата система, от това, което се случваше в онези години и което не се е подобрило с нищо и до днес. Аз обичам родината си. Винаги, каквото и да се случи, бих се върнал в нея и ако се наложи, бих се бил за родината си.

Аз обаче мразя държавата България и всички хора, които в последните години олицетворяват това понятие. Скандали след скандали! Достатъчно е човек да чете между редовете на информациите.

Дали намерих тук това, което ми липсваше в България? Никога не можеш да го намериш. Тук обаче имаш спокойствието, че ако си професионалист и ако успееш да се реализираш, няма да имаш финансови проблеми. Нямаш и страх, ако се занимаваш с бизнес - поне на Север, където живея аз, или на 40 км от Венеция.

Благодарен съм за всички възможности, които съм получил от държавата Италия, но съм успял да се реализирам благодарение на собствените си способности. Говоря 4 езика, а по образование съм машинен техник и работя в тежкото машиностроене. Сглобявам машини - само една от тях струва 4 млн. евро. Работата ми не е никак лесна, но не съжалявам за нищо. Дъщеря ми учи в университета във Венеция, а голямата работи в банка в София.

Къде виждам бъдещето си ли? Не го виждам в Италия. Бих искал да се прибера, защото родителите ми са все още живи. Не съм богат, но не ми липсва нищо. В България имам 3 жилища.

Бих се върнал в България, но сега просто не виждам смисъл Те съсипаха младежите. Какво е на мода в България? Достатъчно е да видим риалити предаванията по телевизията. Това ли са ценностите в България? Живеем в глобален свят и е добре да дадеш възможност на човек да избира. Един мислещ човек винаги може да направи разликата между доброто и лошото. Имам чувството обаче, че в България се показват само неща, които са угодни на някого. Ако имаш неграмотен човек пред себе си, винаги можеш да го манипулираш. Бъдещето си бих искал да го видя в България, но сме много далече от този момент.