Отличителните им знаци са Т и К, униформата - ватенка и ушанка. Заради смъртоносните им рейдове десетки младежи остават инвалиди

Предшественик на всички банди е "Тяп-Ляп", която се появява в Казан още в средата на 80-те години на миналия век. Тя нашумява с показните си убийства и е смятана за първата организирана престъпна група (ОПГ) в СССР.

В началото на 1970 г. Казан е разделен от местната младеж на райони. Техните обитатели строго пазят териториите си и онзи, който навлезе в чужда, рискува да остане инвалид. Понякога агресивните младежи престъпват нарочно "границите", за да се сбият с "местните".

Район "Теплоконтрол", наречен така заради разположения там завод, често е обект на атаки от съседи. Но през 1973 г. в района се връща задържаният за грабежи 24-годишен Сергей Антипов (Антип), който от 14-годишен се води на отчет в милицията, и поставя началото на първата престъпна групировка.

Въпреки че е

тренирал бокс,

той е пребит жестоко от "съседите", така че му се налага да влезе в болница. След това решава да си отмъсти - повежда своите срещу враждебната съседска банда и побеждава. Така завоюва уважението на живеещите в района. Антипов работи в местния завод "Теплоконтрол", води здравословен начин на живот и спортува. Той се обръща към местната администрация с предложение да направи спортен клуб.

В името на здравето на младежите чиновниците се съгласяват да му дадат пространство в пететажен блок, но не отпускат финансова помощ. Антип оборудва клуба с подръчни материали - стари железни ютии и водопроводни тръби вместо щанги. Местните младежи са доволни и започват да тренират, за да са готови за бой със своите съседи. Само онзи, който може да издържи на натоварването, става член на спортния клуб.

Групата започва да

носи отличителни знаци - Т и К

Лидерите й постепенно стават четирима, сред които и Сергей Скрябин, възпитаник на Казанския педагогически институт и самбист, който страстно мечтае за пари, Джавдат Хантимиров, боксьор, както и щатният психолог Михаил Зарахович (Захар), дипломиран психиатър. "Спортистите" започват да посещават всички състезания, за да търсят млади и перспективни младежи за бандата.

През 1974 г. в групата членуват 300 души, имат своя униформа - ватенка и ушанка, и започват да доминират над редица съседни райони и банди. Следващата им цел стават местните забогатяващи казанци - месари, ресторантьори, аптекари и др., които често работят на ръба на закона. Здравите момчета ги заплашват, че ще докладват за далаверите им на данъчните и ще ги спасят от органите на реда, които по този начин получават своя дял чрез рекет. Редовите спортисти са пленени от идеята да бъдат последователи на Робин Худ, докато през това време шесторката от ръководството харчи придобитите пари в луксозни ресторанти и трупа за старини.

Членовете на ОПГ "Тяп-Ляп" са първите в Казан, които носят скъпи американски джинси в нелеките за останалите хора времена. През февруари 1976 г. организират жестоко нападение над градския Дворец на културата, където има дискотека, защото неговите управители са дръзнали да откажат на бандата такса за защита. Въоръжени с парчета арматура, те влизат в дискотеката и бият всички наред - и момчета, и момичета. Онези, които се опитат да се спасят и да избягат, са причаквани на улицата с железни пръти.

Десетки млади хора за цял живот остават инвалиди

През септември 1977 г. бандитите от "Тяп-Ляп" извършват един от първите опити за поръчкови убийства в СССР на работещ в бизнеса със стъклени контейнери, който се е оплакал от рекета им в милицията и едва оцелява след получения куршум. Защо милицията в този период бездейства и оставя бандата безнаказана, е въпрос, на който няма отговор според “Лента”.

След разправата в Двореца на културата казанската милиция търси подкрепа и започва проверка на всички спортни клубове, които стават развъдник на бандитизъм. Но групировката продължава да привлича все повече млади хора, които

извършват смъртоносни рейдове по поръчение на шефовете на бандата, без да жалят дори бременни жени. В крайна сметка след много усилия разследването срещу групировката приключва и до съда стигат 30 тома доказателства.

Някои от лидерите получават присъда смърт чрез разстрел, а други - доживотен затвор. Зад решетките влизат 30 души, но наказанията на Антип и Скрябин изглеждат малки на фона на престъпленията на групата. Двамата получават по 15 години, пише “Лента”. След като излизат от затвора, Антип се вслушва в съветите на органите на реда и напуска Казан, като се заселва в Подмосковието, а Скрябин, който организира нова

банда от наемни убийци,

е застрелян през 1994 г. близо до дома си. Много от редовите членове на "Тяп-Ляп" успяват да избегнат правосъдието.

Разпадът на СССР и началото на пазарната икономика през 90-те години на миналия век стават благодатна почва за разцвет на бандитизма, а бивши бойци от "Тяп-Ляп" с опит влизат в състава на новата казанска организирана престъпна група - "Хади Такташ", посочва “Лента”.

"Хади Такташ": Целият град е наш!"

Бандата става кошмар за Казан. Тя остава в историята на криминалния свят и с това, че разследвайки престъпленията й, органите на реда и правосъдието за първи път приемат програма за защита на свидетели. Хади Такташ (1901-1931) е татарски поет, основоположник на съветската татарска поезия.

В Казан има улица на негово име. През 1982 г. на нея и други улици на Татарстан се формира младежка банда, която също като "Тяп-Ляп" отвоюва свои територии. Нейният лидер Радик Галиакберов се калява в уличните боеве с метално кълбо и дълго време успява да устои на опитите на вътрешни групи да му отнемат лидерството чрез разстрел на противниците.

Групировката държи контрола над много градски фирми, както и доставката на наркотици. Тя поставя началото и на проституцията в комбинат "Здраве", където наред с масажите и различни други услуги за красота и здраве се предлагат и момичета Членовете на групировката управляват също обредните фирми на две гробища, организират също и боеве с кучета със залози. Кучетата се отглеждат в отлични условия на територията на Казанската зооботаническа градина.

Денят на милицията през 1999 г. е началото на края на групировката. При улични боеве между враждуващите кланове един от наемните убийци е задържан. Той се разкайва за убийство и срещу 5000 долара започва да издава босовете на бандата. На 30 ноември 1999 г. е задържан лидерът й Галиакберов, а след това още 11 негови съратници. Показанията на един от бандитите срещу друг става стимул за създаването на програмата за защита на свидетели. През февруари 2003 г., след като всички обжалвания се отхвърлени, Радик Галиакберов е изпратен под ескорт да излежава наказанието си в известната колония "Черен делфин". Групировката "Хади Такташ" прекратява съществуването си.