Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Наричали Витоша Мала Света гора

Красивата планина до София е известна още от Античността. Древните я наричали Скопиус, Скомброс или Скомиос.

Витоша е уникална по много причини. Рядкост е на толкова малка площ да има такива високи върхове (пет над 2000 м). Витоша е най-посещаваната и четвърта по височина планина в България. В цяла Великобритания например няма такава височина. Нещо повече, цял континент - Австралия, е лишен от подобни върхове.

Името Витоша според проф. Д. Дечев има тракийски произход и означава "двувърха, двуделна". По-старите имена имат

общото значение "стръмна планина", което напълно й приляга. Тукидид я споменава още през V век пр. н.е.

Планината често е укривала населението на Софийско поле от нашествия - през 370 г. вестготите, 442 г. хуните начело с Атила, 474 г. остготите и др. През лятото голяма част от хората се качвали в планината за да избегнат болести като чумата и да укрият децата си от потурчване. Стратегическото разположение на полето е довело до издигането на крепости - на вр. Момина скала над Бояна, Големо градище и Калето над Драгалевци и др. През 809 г. хан Крум завзема Сердика и наред с Витоша те стават част от българската държава.

През Средновековието Витоша е известна като българската Мала Света гора. От съществувалите някога в планината и околностите й повече от 40 манастира

днес са запазени два - Драгалевският и Кладнишкият

Боянската църква, включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, е разположена на границата на парка. В Списъка на шедьоврите на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО е и групата за автентичен фолклор "Бистришки баби".

В нея се намира и природната забележителност Духлата - най-дългата пещера в България.

Организираният туризъм на Витоша води началото си от 27 август 1895 г., когато писателят Алеко Константинов провежда изкачване на Черни връх. В похода се включват 300 туристи, като година по-късно 27 от тях основават първия туристически клуб в България и поставят началото на организираното туристическо движение. През 1924 г. е откриването на първата туристическа хижа на Витоша – "Алеко",

а през следващите 20 години се изграждат още десетина хижи: "Еделвайс", "Кумата", "Селимица", "Камен дел", "Тинтява", "Фонфон", "Планинец”, "Бор", "Средец", "Момина скала", и няколко горски дома. След Втората световна война се изграждат хотели, ресторанти, лифтове, ски съоръжения, подкрепителни пунктове, почивни станции. Първата туристическа маркировка в България е поставена през 1901 г. край Драгалевския манастир.

През 50-те години на миналия век каменните реки на Витоша разделят геолозите в България на две. Едните са убедени, че някога в планината е имало ледници, довели до образуването на морени. Другите защитавали теорията, че каменните реки нямат ледников произход, а са създадени под влиянието на външни, климатични фактори. Докато спорът е в разгара си, планината постепенно се превръща в люлка на ски спорта. През петдесетте години там е построен първият лифт в страната (известен като "Заека"), малко по-късно е изградена и седалковата линия Драгалевци - Голи връх, която работи и до ден днешен... Петдесет години по-късно е повече от ясно, че ледници на Витоша не е имало. Условията за зимни спортове за разлика от геоложките схващания не претърпяват кой знае каква еволюция - лифтовете са почти същите като едно време, а

пистите са с ограничен капацитет

Любопитното е, че още в началото на 30-те години на ХХ век софиянци искали да предотвратят опитите за превръщане на планината в "сборища и панаири, да стане частна мушия, да бъде разграбена и обезобразена", "да я използват, като я дадат на концесия" за построяване на "зъбчата железница" (БТС, 1932).

Затова най-високата част на Витоша е обявена за народен парк още от 1934 г. с Постановление № ІІІ а 15422 на Министерството на земеделието и държавните имоти, публикувано в ДВ, бр. 178

1952 г. е прекатегоризиран в Народен парк и площта му се увеличава до 22 725 ха. А през 2004 г., вече като Природен парк, територията му се променя до днешните 27 079 ха.

Коментара ()

Вашият коментар