Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ванга ми каза: Да не съм от милицията, че да те е страх?!

Докато учех за инженер-химик, пророчицата позна, че ще стана певец

Повярвал й дори старият комунист Гетман, след като назовала 30 имена на чавдарци

Втори май 1963 г. - дойде време да видя Ванга на живо. Отвътре ми трепери, но "софиянеца" го съпровожда тълпа от приятели. Ще седят пред къщата на пророчицата, а аз вътре - на опашката от посетители. Влизам, чакам си реда и веднага поглеждам към Ванга.

Лицето й е напрегнато, измъчено,

няма спокойствие в него. Пред нея на масичката, на която поставя бучките захар на посетителите, има купчинка смачкани пари. Все дребни - къде левче, къде два. Бедни са нейните посетители, някои даже не оставят нищо на масата. Разбира се, тя и това усеща - кой по- има или по- няма. Но ме впечатлява, че парите не я вълнуват. Усетих, че отношението й към всички е едно и също.

Тихо говоря с жената пред мен. Тя има бъбречни проблеми, а аз имам познания по въпроса, защото от това почина баща ми - давам съвети при кой лекар да отиде, какви билки да употребява.

Дойде и моят ред, Ванга е подочула нещо от разговора ни с жената.

- Пешо (в македонския всички Петровци са Пешо), какво говориш за баща ти? Той е тук при мен. Какво му има в главата?

- Кръвоизлив, стрино. Инсулт.

Ванга кима с глава. Потвърждава. После пита:

- Какво е това, дето го учиш с дълго име?

- За инженер по химия, стрино. После казвам точното наименование, което действително е дълго.

- Учиш, ама няма да го доучиш, певец ще станеш,

ще пееш това, което го пее Гяуров.

Говори ми за бъдещата ми жена, за много други неща, но голямата новина вече бе изречена. Да, обичах да пея, ама чак пък певец?

Прибрах се в София зашеметен. Къде що видех познат, разправях какво ми е предрекла Ванга. И по реакцията им разбирах, че това предсказание е афиф работа.

Минаха години, пророчеството

се сбъдна

Като певец от Благоевградската камерна опера понякога ходехме и в Петрич на участия. Не чувствах нужда да потърся Ванга за нови предсказания. Но всеки път от моите приятели научавах интересни предсказания, които са се сбъдвали.

Веднъж отидохме за няколко дни в Петрич. Имах поръка от мой приятел, който проявяваше ясновидски способности, да се срещна с Люба - сестрата на Ванга. Изпълних заръката, Люба ми каза на другата сутрин в шест да отида на разговор при Ванга, но не по-късно, защото щели да ходят на баня.

Прибирам се аз късно вечерта в хотела (не обичам да притеснявам приятелите си, когато има къде да нощувам). Много съм изморен,трябва рано да ставам и да ходя не къде да е. Да, ама не! В хотела ме чакат от дълго време двама приятели, така че сбогом почивка. Засядаме, та до зори. В шест часа и пет минути

се добирам до

дома на Ванга,

за да видя как те двете със сестра си потеглят. Люба ме забелязва, успокоява ме, че може да ги посетя двете в късния следобед.

Отивам в късния следобед. Ванга вече е в дома на сестра си, кисела, та кисела. Люба ме представя кой съм, откъде съм, кой ме праща. А пророчицата (сигурно има право, забравил съм) се захваща с мене.

- Недей така, стрино, без това ме е страх от тебе.

- Защо те е страх от мене бе, да не съм от милицията?

- Не си, но по-лошо. Можеш да кажеш на човека страшни неща.

- Аз казвам това, което виждам. А я го виж този (споменава името на млад журналист, да е жив и здрав, сега книги пише). Кой е той, бе? Лъжи пише за мене.

- Той работи в милиционерския вестник, там са все комунисти, безверници.

- Те, комунистите - и Ванга гневно произнесе една тирада, няма да я пиша, защото те, комунистите, си я знаят.

Разговаряме се,

а Ванга продължава да киселее

- Любо, свари ми супа.

Люба посегна да свари супа, но Ванга отмени.

- Чай ми направи!

Направи Люба чай, Ванга отпи от него.

- Мани го този чай! Ох, не ми е добре. Какво ми е? А, виждам. Жлъчката.

И стана, та си тръгна. А аз останах с пръст в устата. Е, не напълно, защото видях, че макар и сляпа, тя има правилно отношение към политическата обстановка.

Винаги съм се радвал на тези, които успяваха чрез общуването си с Ванга да намерят път към Бога, да изпитат просветление. Най-много съм се радвал обаче на тези, които условно ще нарека, че са от "марксистката квота".

Отбива се на гости нашият съсед и добър приятел на семейството генерал Гетман - в момента с ранг на зам.-председател на Комитета по култура, отговарящ за ремонта на Народния театър. Гетман е мъж много представителен, но си личи, че гребенът му е малко оклюмал. Има защо - преди десетина години в дома му стана тежък инцидент, та сега отишъл при Ванга, където часове си говорили.

Тя му разказала какво точно се е случило

А знам аз как изглеждат тези, които са общували с Ванга, и то толкова дълго време.

- Записвах си нещата, които ми казваше. Гледам сега листа - казала ми е около тридесет имена на хора, с които съм бил свързан през партизанството, някои от които аз бях забравил, та тя ми ги припомняше.

Той слушал, записвал, потресен бил. Е, Гетмане, какво мислиш?

- Всичко, което ми каза, е вярно. Има неща, които науката все още не може да обясни.

Науката не може да обясни, но и не иска да се примири, че такива неща съществуват. Особено когато е яркочервена и разчита на учени със същия цвят.

Гетман е човек партизанин, кален, с издръжлива психика. А една вечер майка ми доведе вкъщи критика Здравко Петров, когото Ванга направо беше сломила. Ходил Здравко по улиците по нощите месеци наред. Там го видяла и майка ми, която като разбрала какво изживява, го докара - него учения, да му обясняваме непонятни за него явления.

Посрещали писателите скъп гост от Русия - големия Леонид Леонов. Решили да го заведат при Ванга - явление чисто българско. Родните сторонници на социалистическия реализъм - все известни писатели и поети, се надпреварвали един през друг кой да съпровожда именития гост до Петрич. Изборът паднал върху Здравко, защото той не искал, ама хич не искал да ходи при Ванга, защото това, което знаел за нея, не отговаряло на марксисткия му мироглед. Но... партийно поръчение.

Отишли, а още от вратата пророчицата го назовала по име.

- Здравко, защо не искаше да дойдеш при мене?

Сега се пада, че ще останеш тук цяла седмица.

Така или иначе, останал Здравко, слушал я какво говори с посетителите, съпровождал я при нейни пътувания в околностите. Седнали веднъж да обядват. Обядът бил организиран на места, където някога се водили сражения между византийски и български войски.

- Здравко, какви са тези колони от слепи войници, които виждам да преминават? И ги водят по пътя полуслепи.

Здравко, който раздавал супа на обядващите, изпуснал черпака в съда със супата и се опръскал. Със сетни усилия обяснил това, което знаят и децата от училище.

На себе си обаче

той не можал да обясни нищо

- Половин година вече не съм на себе си - откровено ни каза той. Това, в което вярвах, се срути. Със собствените си уши чух чудеса.

Не, Здравко, не са чудеса - отговорихме му ние. И се опитахме да му обясним, че това, което ни заобикаля, съвсем не е всичко. Той ни слушаше търпеливо, не спореше. Какво възприе от нашия урок, така и не разбрахме, защото повече не го видяхме.

Робуваше ли Ванга на властимеющите? Не, тя беше роб на истината и справедливостта. Разказа ми кореспондентът на вестник "Земеделско знаме" за случай, на който сам е присъствал. Баш шефът на града наложил Ванга без ред да приеме негова много близка. Отишла много близката, а Ванга още от вратата й се разкрещяла:

- Да се махаш, уроспио, че даже и без гащи си дошла при мен.

Влиза една жена, Ванга даже без да е взела още захарчетата й, я пита:

- Кога си дошла, ма?

Жената почва да смотолява, но Ванга не можеш лесно да излъжеш.

- Ами, вчера дойдох, при теб ме изпрати председателят...

- Какъв председател, ма?!

Хората чакат тука

със седмици. Да се махаш веднага

Същата съдба сполетява и мъжа, който влиза след нея.

Толкова по въпроса дали Ванга робуваше на някого.

В последните години от живота си Ванга живееше в местността Рупите, която е близо до Петрич. Там бяха й построили неголяма къща. Ванга е искала Рупите да са мястото, където хората да се лекуват - и душевно, и физически. Да е място за уединение, за духовна помощ. Но доколко се сбъднаха тези нейни желания? В близост до жилището й се издигна мечтата на нейния живот - с парите, събирани от нея десетилетия, с доброволни дарения от обикновени хора (богатите по рамото потупват, но пари не дават) бе издигнат храм, посветен на света Петка. Любимата светица на Ванга, с която пророчицата твърдеше, че влиза в общуване. Този храм бе повод за непрекъснати пререкания с официалната църква. Затова при освещаването му Ванга обяви, че е мъченица. А академик Светлин Русев бе категоричен, че той не е за попове, а за народа.

В този храм за народа бяхме поканени да пеем - състав "Ортодокс", с подходящи песнопения през октомври 1995-а година. Пресгрупа "168 часа" организира автобус и за певците, и за желаещите да посетят събитието, дойде и фотограф. Всички са развълнувани, нетърпеливи да видят живата легенда на България. Църквата е препълена до краен предел, въздух няма, как се пее без въздух, ние си знаем. Храмов празник е, денят на света Петка, затова посетителите са безчет. Хората са щастливи, цари радостна възбуда. Но... Ванга я няма, защото не е добре със здравето

Организаторите ни успокояват - ще я видите на живо.

След нашите изпълнения ни завеждат пред дома на Ванга, където изпълняваме някои от най-красивите ни песнопения, поздравяваме я с "На многая лета". Вратата се отваря и част от нас (стаичката на пророчицата е малка и няма място за всички) влизаме вътре.

Там са няколко приятелки на Ванга, които една през друга се надпреварват да помагат коя с каквото може. А тя се интересува как е минало тържеството, по нейния си начин сдържано ни похвалява и изказва желание пак около януарските празници да дойдем на Рупите, за да пеем. Добро пожелание, но не се сбъдна. На следващата година Ванга почина

"Живеем в много прагматична епоха и самото наличие на Ванга в тази прагматична епоха е едно велико събитие" - смята поетът Любомир Левчев. През 1966 г. Институтът по сугестология, ръководен от д-р Лозанов, започна да изследва способностите на Ванга. Създаден бе клон в Петрич, за да се извършват по-лесно изследванията. Анкетните проучвания доказаха, че при над пет хиляди случая са познати напълно факти от миналото и настоящето, точно са отгатнати събития, които впоследствие са се случили.

Те такова животно нема и не мое да има - казал шопът убедено, след като часове наред стоял пред жирафа в Зоологическата градина. Такова било решението и на учените, повече или по-малко известни, които се запознали с анкетите, гледали заснет филмов материал.

"Такава дарба не съществува и не може да има"

Мъдро решение, безопасно. А хиляди продължаваха да се стичат при непризнатата - не само от България, но и от чужбина. Всеки с неволите си, с по-тежките или по-леки проблеми. На всеки един тя помагаше с прозренията си - насочваше ги към подходящия лекар, понякога казваше и точната диагноза на болния. Насочваше ги къде е изгубен близък или как семейство да се сдобие с дългоочаквана рожба.

Тя помагаше, променяше живота на хората

И винаги за добро. Никога не говореше с омраза за хората. Понякога се караше, навикваше, но като истински родител, който наказва непослушното си дете, без това да намали любовта му към него.

"Народът да бъде благ като захар, издръжлив като злато. Народът да не бъде егоист, да не бъде завистлив, да не бъде лош. Да даде Господ на този народ да дойде милост, да дойде радост. И тоя егоизъм да го няма. Да не говорят лошо един за друг. Внимавайте какво искате, защото може и да не можеш да му платиш цената."

Тя страдаше, че до последните й дни идваха и хора с въпроси как да забогатеят, да им каже къде има скрито имане, изнудваха я да им казва печеливши числа. Въпроси, за нея маловажни, и тя нерядко изгонваше такива посетители.

Но тя беше настроена оптимистично. Казваше, че лошото отминава, а доброто тепърва предстои. "Аз казвам - има един от горе, той гледа. Господ гледа! Хубавото вече наближава, още две-три години и няма страшно. Да знаете, ще дойде мир. Мирът идва вече. Доброто иде... Не се бойте. Нека хората не се ядосват, да викат - хлябът е скъп, това било, онова било."

Превратът докара дългоочакваната духовна свобода. Народът масово се стичаше на вечерните бдения, храмовете се пълнеха даже и с тези, които воюваха с религията. Хората очакваха само три неща от Българската православна църква. Да докаже, че е българска, че е православна, че действително е църква. Не се получи, поне не досега. Но тя, след като живя десетилетия в "мирно съвместно съществуване" с Ванга, сега недостойно я напада. Служила на нечестивите сили, била магьосница, Антихрист.

Ако беше магьосница и служителка на нечестивите сили, щеше да построи публичен дом или поне казино, за да подхранва долните страсти на хората, а не църква.

Говори Стилиан Иванов - режисьорът на най-хубавите филми за Ванга.

“ Антихрист има и в наши дни - в част именно в тази църква, не всички, разбира се, но хората в раса, които носят часовници за десет хиляди, карат скъпи джипове, там трябва да го търсим, а не в най-скромния човек, който е живял от скромно по-скромно в стая с размери два на три метра. Хранеше се с това, което й сготвеха, не е сядала на царски трапези както владиците, приемала е наравно най-бедния и най-богатия.”

Неслучайно Ванга

е тук в България

Защото ние винаги сме се нуждаели от духовен учител, който да обединява народа. Това, което се оказа непосилно за църквата. Пред гроба й застанаха с почит първите хора на държавата, политици от всички партии, хора с най–различни възгледи. Светица тя не е, а посредница между нас и духовното, каквито посредници има от сътворението на света.

Много я измори това посредничество. Да я оставим най-сетне да намери заслужения си покой!

Коментара ()

Вашият коментар