Людовик и Сладкото ликвидират, за да крадат

Смъртоносният тандем на Людовик Толумов и Иван Серафимов-Сладкото се сформира през 2000 г., за да извърши за няколко месеца редица убийства и грабежи.

Едно от най-бруталните им безчинства е с младата двойка Руждие и Севгин, които след прибиране от дискотека решават да спрат по пътя, за да си поговорят. Тогава от храстите изскачат двамата бандити. Убиват момчето с изстрел в слепоочието, а момичето изнасилват и намушкват няколко пъти, които за щастие не са били фатални за нея.

Месец по-късно двамата ограбват пътници от спрял микробус в прохода Троян - Кърнаре. След пет дни тяхна жертва става и таксиметрова шофьорка от хисарското село Беловица, на която задигат оборота.

Толумов и Серафимов обрали и софийски мерцедес на магистрала "Тракия", а по-късно и москвич край с. Михилци. На 6 юни 2000 г. трима туристи са заплашени с пистолет и обрани на Беклемето. Сладкото споделя с приятеля си, че е скрил наблизо автомат и пистолет. С тях убиват немските туристи Кристиян Херлан и неговата 28-годишна приятелка Хайдрун Голомб от град Касел. Краят на историята завършва със смъртта на Сладкото, който е застрелян именно от приятеля си Людовик. Уплашен, че аверът му може първи да го очисти, той го изпреварва с няколко изстрела в главата.

Осъден е на доживотен затвор. Днес, след 15 години, прекарани в килията на Пловдивския затвор, мъжът се разкайва за миналото си.

17-годишният Бранко убива 8 студенти от любов

На 25 декември 1974 г. 17-годишният ученик Бранимир Дончев гледа за пръв път филма "Кръстникът". Часове по-късно, в 20,45 часа, в студентско общежитие №1 в кв."Дървеница", е извършено убийство на 6 студенти, а 10 са ранени. Двама от тях почиват по-късно. Единият от убитите и 3-ма от ранените са чужди граждани.

По-късно пред разследващите Бранко, както го наричат приятелите му, ще обясни, че е отишъл в общежитието да търси братовчедка си Елена, в която според думите му бил влюбен. 17-годишният е задържан, но заключението на петорната съдебно медицинска експертиза гласи, че той не трябва да носи наказателна отговорност за зловещото деяние, тъй като страда от "шизофренна психоза". Решено е, че ученикът трябва да бъде настанен в психиатричната болница в ловешкия затвор. По време на транспортирането му дотам е "убит при опит за бягство".

Войник застрелва 7 души и ранява още 7 - бесен, че е премръзнал на пост

На 19 декември 1967 г. е извършено най-масовото убийство в казармата през комунизма. Типично за времето обаче около него не се шуми. То се предава от уста на уста, а бледи спомени разказват живеещите близо до мястото на случилото се.

В една зимна нощ, точно преди 50 години, на погребите на "Голямата звезда", на 30 км от Харманли, на пост пред караулното помещение стои млад войник. Твърди се, че името му е Николай.

В този ден вместо да празнува, младежът изпълнявал заповдта на висшестоящите. В един момент всички го забравили. Никой не се сещал, че постовия трябва да бъде сменен. Все по-обиден и разгневен, той стоял на пост. В един момент старшината изпратил подчасия, за да повика Николай. От краткия разговор разбрал, че не го търсят, за да го освободят, а само нещо да го попитат. Това така вбесило Николай, че някъде по пътя той решава, че за тази гавра трябва да си отмъсти. Младежът стиснал автомата с премръзналите си ръце и още с влизането при старшината първо застрелял в гръб часовия. След което изпразнил оръжието, стреляйки напосоки по останалите. Взема втори автомат и продължава да стреля.

Спира едва когато вижда, че пред него има седем трупа на млади войници и седем ранени, които се влачат по земята, опитвайки се да се скрият под леглата. Убиецът бързо излиза и прескачайки телената ограда, тръгва по пътя край с. Младиново. Там вижда кравеферма и решава да се скрие в сеното.

На сутринта, гладен и премръзнал, отишъл при животновъдите и им разказал, че гонят негов колега. Те му дали храна и вода и малко по-късно той задрямал. Съвсем случайно единият от животновъдите слязъл до селото да вземе хляб и чул за случилото се. Върнал се и разказал на приятеля си. След това двамата вързали заспалия войник и звъннали в кметството, за да разкажат за него.

Легенди се носят за това каква е била гледката в караула, където Николай извършил масовото убийство - трупове по земята, ранени по ъглите, а останалите живи треперели под леглата. За убиеца не се знае почти нищо. Смята се, че е бил 49-и набор и най-вероятно е осъден на смърт чрез разстрел. Оцелелите също не могат да бъдат открити. Не се знае кои са те. Днес, точно 50 години по-късно, много малко възрастни хора си спомнят този случай. От него са останали само бледи спомени, полуразрушеното караулно помещение и ръждясалата телена мрежа на погребите.

Историята на Здравко Рибаров, още един от зловещите масови убийци, четете в печатното издание на "168 часа".