Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Животът на едно бебе, намерено в кутия

74-годишният Робин Кинг успява да открие истинските си родители благодарение на анализ на ДНК.

Едно бебе е захвърлено на улицата през 1943 г. Робин Кинг е 13-годишен, когато научава, че е осиновен. По-късно разбира, че е бил изоставен в кутия на “Оксфорд стрийт”.

Днес той е на 74 г. и постоянно си задава въпроса кои са родителите му и защо са го изоставили. Благодарение на ДНК, Би Би Си и детективската работа на една от дъщерите му той намира отговора преди Коледа.

Когато като младеж вижда документите за осиновяването си в чанта в дома им, той избягва от родителите си. Тръгват със свой приятел с колела от Лондон до Саутенд. Няколко дни по-късно полицията ги връща. Днес Робин Кинг признава, че новината за осиновяването му, която научава случайно, го шокира.

Робин е осиновен от Фред и Елди Кинг. Израства в беден квартал на Лондон. Първите му детски спомени са свързани с игрите в разрушени части на града и с това, че майка му чисти на богати хора в Чарлтън. Завършва училище и по собствените му думи “излиза от релсите за известно време”.

На 20 г. се оженва, после му се раждат две дъщери и се премества в Питърбъроу, където работи като архитект. Няколко години след това той подава документи за паспорт и тогава научава стряскащи новини. Служителят го попитал на колко е години, след което каза: "Едва ли ще ви притесня твърде много, ако научите, че сте били изоставени в магазина на Питър Робинсън в Лондон." Така Робин за първи път научава защо първото му име е Робин, а второто му - Питър.

През 1996 г., вече 50-годишен, той отива заедно с дъщеря си Михаела в Градския архив на Лондон, за да се запознае с досието по осиновяването си. Научава, че е бил захвърлен пред универсалния магазин “Оксфорд съркъс” на 20.Х.1943 г. в ужасен период за града. Макар че германската офанзива е свършила, “Луфтвафе” все още бомбардира спорадично. 10 дни преди да бъде изоставен, в английската столица се изсипват 30 тона бомби. В досието му пише, че е бил осиновен на 4 г. и половина и че осиновителите са благодарили на властите, че са им дали "добро момче". Няма никакви бележки защо е станало това. Дъщерята на Робин – Лорейн Бол, решава да продължи издирването, но без имената на биологичните родители не може да стигне доникъде.

През последните 20 г. тя пише до всички телевизии с идеята да разреши мистерията. Лорейн намира библиотекар, който преглежда микрофилми, за да търси кои са родителите на баща й. Миналата година гледа епизод на “Дъ уан шоу” по Би Би Си, в което участва Кет Уайтауей, генеалог. “Свързах се с нея, обясних й историята на баща ми. Няколко седмици по-късно тя ми каза, че детективът по ДНК Джулия Бел може да помогне.

Джулия е успяла да открие собствения си американски род чрез ДНК и генеалогично изследване. След това започва да помага на други хора да търсят близките си. Тя поема случая на Робин и изпраща тестове със слюнка до три потребителски бази с ДНК данни.

Не след дълго ДНК следите отвеждат до жена на име Мария в Ню Йорк. Помислих си: “Е, това е всичко - успяхме! "- казва Лорейн. Но се оказва, че не е толкова просто. Тестът показва, че Мария и Робин имат около 1% общо ДНК, което означава втори, или трети братовчеди. "Свързахме се с Мария и тя се съгласи да ми помогне, за да пресъздаде цялото родословно дърво, което да върне няколко поколения назад при нейните 16 прабаби и дядовци" - казва Джулия пред Би Би Си.

"Нашата цел беше да вземем предвид всяка от тези линии до днес, за да се опитаме на открием майката на Робин. Нямахме представа кой ще бъде общият предшественик на родословното дърво” – казва Лорейн. Тя работи с Джулия в екип и двете изчисляват проценти, родителски и брачни индекси и завещания за реконструкция на родословно дърво.

Резултатите показват, че Робин има силна шотландска/ирландска връзка. След това двете жени проверяват кой потомък е бил на точното място и време.

След една година на изпитания и грешки те стигат до жена, наречена Агнес, родена в Шотландия и починала в Канада.

“Имах силно усещане, че тя

може да е майка

на баща ми"

- казва Лорейн. Тя намира телефона на сина на Агнес – Грант, и му разказва каква е целта й с разследването. "Това е наистина странно, защото когато майка ми получи алцхаймер, тя започна да говори, сякаш е имала друго бебе” – казва той. Грант се съгласява да даде ДНК, който Джулия изпраща в Канада. Резултатите показват, че Грант е брат на Робин.

“Плаках, когато Джулия ми каза. Просто не можех да повярвам”, споделя Лорейн. Грант й казва, че нейните прабаба и прадядо са Дъглас и Агнес Джоунс. Дъглас служи в канадските ВВС и се оженва за Агнес в Глазгоу. След войната двамата се преместват в Канада и Дъглас става психолог. Имат три деца – Керън, родена 14 г. след Робин, Грант и още една дъщеря – Пеги. Лорейн разказва на баща си цялата история. Робин научава, че родителите му са се оженили през 1942 г., преди да е бил заченат. Той все още не може да разбере как се е озовал на улицата.

По това време обаче Лорейн открива и полубрата на Агнес - Брайън, който живее в Шотландия. Той е чул, че сестра му е имала бебе и го е дала за осиновяване. Въпреки че правното осиновяване е било възможно от 1926 г., през 40-те години на ХХ век е било нормално една двойка просто да се съгласи да даде детето си на друга. През септември 1945 г. в. “Ивнинг диспач" цитира медицински служител: "Има случаи, когато деца са били давани на приемни родители след случайна среща, на опашка или размяна на работа", съобщава Би Би Си.

Лорейн отново се захваща с разследването. Има акт за раждане, според който Робин се е появил на бял свят в родилното отделение на Уинчестър на 10.Х. “Ако е планирала да остави бебето си, е щяла да го роди вкъщи, за да няма официална регистрация” – казва тя. Смущаващо е и че двойката е регистрирала бебето две седмици след като го е изоставила.

Робин и Лорейн най-накрая са намерили семейството си, но все още не знаят истината за най-важния въпрос – защо бебето е оставено на улицата в Лондон. Двамата отиват в предаването на Джеръми Вин по радио Би Би Си 2. "Решихме, че някой може да знае за история с намиране на бебе в Лондон по време на войната" - казва Лорейн.

Би Би Си успява да запълни друго парче от мозайката. Оказва се, че "Оксфорд стрийт" 200, който е част от универсалния магазин на Питър Робинсън, през 1941 г. е поет от Отвъдморската служба на Би Би Си. Персоналът, вкл. писателят Джордж Оруел, правят редовни радиопредавания от сградата по време на войната. Тревър Хил, сега на 92 г., е бил младши програмен инженер. Той признава пред Би Би Си, че си спомня за детето.

Бебето, увито в одеяло, е било оставено в кутия близо до централния вход на сградата. “Охранявах сградата и когато видях кутията, бях малко притеснен. Не ни беше позволено да държим пакети заради сигурността. Няколко охранители дойдоха, за да проверят кутията - и откриха Робин вътре. Предполагам, че бебето е внесено в столовата на персонала, където има мляко, въпреки че се съмнявам, че сме имали бутилки - казва Тревър пред Би Би Си. - Мислехме, че домът на детето може да е бил бомбардиран и майката го е оставила в отчаянието си.”

Преди няколко седмици Лорейн получва от Канада копие от военното досие на баща си Робин. Става ясно, че през 1943 г. ефрейтор Дъглас е бил инструктор в Радио училище № 7 в Южен Кенсингтън. Вероятно е бил на работа по това време близо до мястото, където е живяла Агнес. Дъглас е бил в отпуск в седмицата преди раждането на Робин на 10.Х. и 4 дни след това. Бил е отново на работа, когато Робин е бил изоставен в сряда, 20.Х. На 6 ноември изоставеният Робин е регистриран с името Брайън Джоунс. Досието на баща му показва, че от 5 до 7 ноември той отново е бил в отпуск.

Коментара ()

Вашият коментар