Катедралата оцелява при пожар, в две земетресения и бомбардировки

Руският Рафаело Виктор Васнецов, Иван Мърквичка и Антон Митов рисуват

по живи модели църковните икони

Построеният през 1912 г. храм-паметник "Св. Александър Невски" крие множество тайни и чудеса.

Напълно невероятно е, че една от емблемите на София е оцеляла по време на бомбардировките през 1944 г. въпреки централното си разположение.

Всички останали околни сгради са пострадали доста сериозно - Светият синод, парламентът, Руската църква, БАН и срината напълно сграда, която не е била възстановена след 1944 г. Тя се е намирала между Народното събрание и Художествената галерия. Използвана е като котелно помещение за храма.

Сегашният музей за чуждестранно изкуство, намиращ се срещу катедралата,

също е взривен

от бомбите

на антихитлеристката коалиция. В него е била Държавната печатница. Сградата е вдигната из основи от Людмила Живкова през 1980 г.

"Св. Александър Невски" остава цяла, въпреки че претърпява доста щети, когато три тежки бомби падат от северната страна. Запалителните устройства са

счупили всички прозорци и изкорубили вратите,

а мозайките над тях били натрошени. Цялата фасада в тази част е била в дупки и е възстановявана с отделни парченца впоследствие.

Взривовете са счупили стъклата на иконостасите. Повредени са били и някои картини.

Второто истинско чудо е, че по времето на комунизма царският трон не е унищожен, казва свещеникът на храма отец Антоний. През 1949 г. властите са поискали да се разруши мозайката над престола, на която са изобразени цар Фердинанд и царица Елеонора. По височайше желание те са изрисувани като византийски православни василевси, въпреки че той е католик, а тя - протестантка. Причината е в пристрастието на българския монарх към Константинопол. Унищожената мозайка с ликовете им е възстановена чак през 1991 г. от протодякон Стефан Марков, домакин на храма. Това е било възможно, тъй като планът за образите на Фердинанд и Елеонора като императорска двойка е бил запазен.

Оцелели са и оригиналните скици на арх. Александър Померанцев, автор на проекта. Първоначалната идея е била на мястото

да се построи малка руска църква

в памет на загиналите за Освобождението на България през 1877-1878 г. войници. По нея е работил арх. Богомолов. Намерението се променя в движение, след като тогавашният български княз отива в Цариград и посещава катедралата "Св. София". Той е толкова впечатлен от нея, че му се иска да построи подобна и в българската столица.

"Фердинанд е бил запален по идеята да бъде византийски василевс. Без да им го казвам специално, много гости от чужбина забелязват, че

архитектурата е повлияна от “Св. София” в Истанбул

- коментира още отец Антоний. - Тук мерките не са чак толкова големи, но арх. Александър Померанцев е изработил такива пропорции, че като влезеш вътре, усещането да е изключително внушително."

Катедралата е построена на площ от 3170 кв. м. В нея са разположени три олтара.

Централният е посветен на Александър Невски. Всички икони в него са изрисувани от руски художници. Царските - на Исус Христос и Света Богородица, са дело на Виктор Васнецов, известен като руския Рафаело. Северният олтар е възложен на големия български художник Иван Мърквичка, а южният - на друг легендарен творец - Антон Митов.

Като цяло църковните картини в най-големия български храм са малко извън канона - с елементи от живописното изкуство. За изображенията на светците са използвани живи модели. Просякиня от София с дете е прототип на Богородица с младенеца в иконата на Иван Мърквичка. Тя го впечатлила с невероятната си честност.

Жената обикаляла строежа на храма

и чакала подаяния

Минавайки покрай нея, художникът й дал една монета. Малко след това тя го намерила и му казала, че без да иска, й е подарил златна, а не сребърна монета. Творецът щедро й казал да запази парата заради почтеността й и се вдъхновил от тази случка, така че

увековечил образа на жената върху иконата на Св. Богородица

с младенеца.

В южния олтар, дело на Антон Митов, иконите също са изрисувани като картини - не по православния канон.

"Нарушението на църковните правила не значи, че тези икони не са свети колкото традиционните. Напротив, катедралата е осветена през 1924 г. от Софийския митрополит Стефан, бъдещия екзарх. Присъствали са и много клирици от Руската православна църква, която е била почти изцяло в изгнание. 1924 г. е време на

гонения на християнството

в СССР", разказа още отец Антоний.

В изображенията в катедралния храм "Св. Александър Невски" се забелязва една тенденция, характерна за руската живопис от началото на ХХ век - силното римокатолическо влияние.

Руският император например е изрисуван като папа. Това може би е свързано и с факта, че в Москва до 1918 г. глава на църквата е монархът Николай II. Патриархът наследява религиозното му водачество, когато болшевиките го убиват заедно с цялото му семейство. Такова е било устройството на християнската власт и във Византия. Била е централизирана почти колкото в римокатолическата църква. Затова тя е упражнявала и силно влияние върху Константинопол.

Известно е, че цар Фердинанд е участвал с лични средства при изграждането на катедралата, но не е ясно с колко. Но основната му заслуга е да настоява държавата да отпуска пари за строителството на храма. Той е граден в продължение на 9 г. - от 1903 до 1912 г. Издигането му е струвало

6,5 млн. златни лева, което в сегашни пари се изчислява на над 100 млн. лв.

Монархът е дал съгласие да се изберат най-добрите материали за "Св. Александър Невски" независимо от стойността им. В катедралата има колони от червен оникс, докаран чак от Бразилия с кораби, от зелен мрамор от Италианските Алпи, от син от Франция.

"За белия мрамор мълвата твърди, че е от Караре, Италия, но аз говорих с един италианец, който каза, че те не добиват такъв жълтеникав мрамор. Специалисти предполагат, че материалът е някъде от Балканите и е обработван от италиански майстори", допълни отец Антоний. Подизпълнителите са били австрийски и германски фирми. В началото наели италианци, които са вдигнали стачка. Майсторите били уволнени и тогава били наети български работници.

Мозайките, най-голямата от които е на камбанарията и е посветена на св. Александър Невски, са изработени основно от венецианско стъкло. Разрушените от бомбите през Втората световна война са възстановени с чешки материал.

Тежките 200-килограмови дървени врати са запазени в оригиналния си вид, но столовете са останали много малко. Те са били изпокрадени и счупени през годините.

Мястото на храма "Св. Александър Невски" не е случайно

избрано. Наблизо е старата голяма църква на столицата - "Света София". Освен това преди 100 г. това е била и най-високата точка в града и почти извън него.

Наоколо са построени Народното събрание, външното министерство (сегашната сграда на БАН), Светият синод. Тоест тази част се превръща в административен и сакрален център.

Камбанарията е на височина 50 м. Вита стълба води нагоре.

На нея са монтирани 12 камбани, излети в град Тула близо до Москва. Най-тежката е 11,758 тона. Докарани са с кораб до Варна, после с влак до София и тук шопите са ги качили на каруци, теглени от мулета, от гарата до строежа. После са повдигани догоре чрез въже от нивото на криптата. Подът е построен, след като са качени камбаните.

Имало е

един-единствен инцидент по време

на изграждането

на катедралата. Нещастието се е случило, след като работниците качили третата камбана. Двама души подготвяли четвъртата, но в това време езикът на току-що издигнатата се откъснал и паднал от 50 метра - височината, на която се намира камбанарията. Тежката сплав завлякла със себе си и един от майсторите, а на земята затиснал други двама. Тримата починали на място.

По-късно катедралата е пострадала и в две силни земетресения. Първото разлюляване София с магнитуд от 5,3-та степен по скалата на Рихтер през 1917 г., а второто - 6,9-а степен през 1928 г.

"Св. Александър Невски" оцелява и в пожар, когато през 1954 г. заваряват гръмоотвода. Огънят се разраства, обхваща стенописи и унищожава позлатеното покритие на покрива. То е възстановено през 1956 г., после през 1965 г. и отново чак през 2002 г. Последния път кубетата са покрити с 8 кг 24-каратово фолио от скъпоценния метал.

През 90-те години изображението на св. Евдокия на една от външните стени на храма е

пострадало при почистване на храма с пароструйка Мозайката е възстановена преди 6-7 г.

Има един силно драматичен момент от историята на катедралата, когато България решава да я преименува през 1915 г., тъй като по онова време Русия воюва срещу нас в Първата световна война. Москва напада Галата край Варна по море с 24 кораба, при което падат няколко жертви, а има и разрушения. Фердинанд свиква Народното събрание и посред нощ то взема решение "Св. Александър Невски" да се прекръсти на "Св. св. Кирил и Методий". Дори са поръчали на художниците Иван Мърквичка и Антон Митов да започнат да рисуват новите икони. Основната мозаечна икона на св. Александър Невски на камбанарията обаче е била запазена. Заради височината не са могли да я свалят.

Година след абдикацията на цар Фердинанд - през 1919 г., Светият синод иска да се върне старото име на катедралата и правителството се съгласява.

След 1989 г. патриархът и митрополитите водят още една битка за "Св. Александър Невски" - да бъде върнат като собственост на Българската православна църква. В крайна сметка тя се увенча с успех през 2015 г., но с едно изключение. Криптата, в която се намират 300 икони, стенописни фрагменти и щампи, остава експозиция на църковното изкуство, стопанисвана от правителството.

Галерията е оформена през 1965 г.

"Тогава са изложили икони и църковна утвар главно от Рилския манастир. Комунистическата власт казваше, че по този начин са ги съхранили, но точната дума е, че са били откраднати - категоричен е отец Антоний. - За мен църквата е най-добрият пазител на християнското изкуство. Това са църковни икони. Първата им молба за експозиция в криптата е

отхвърлена от тогавашния

патриарх Кирил

Втория път явно са го притиснали и Светият синод приема уж временно да бъдат настанени долу. Въз основа на това временно решение правителството поиска да ползва криптата под наем за 25 г., когато ни върнаха собствеността на храма."

В "Св. Александър Невски" като най-представителна катедрала са се случили много официални събития като например интронизациите на патриарсите. Още преди освещаването му в този храм бил миропомазан цар Борис III. Малолетният Симеон II е бил коронясан в параклиса на Светия синод. Очаквало се е истинската церемония да се случи в катедралата при пълнолетието му, но това не се случва заради смяната на властта. Макар и да е бил цар на българите, не е интронизиран официално в храм-паметника "Св. Александър Невски".

Но нито той, нито баща му, нито дядо му не са сядали нито веднъж на царския трон - винаги са стояли пред него.