Политическият съветник на бившия  Първи искаше да каже истината и да изобличи предателите

На тайна среща в

Букурещ Горбачов инструктирал Петър Младенов как да проведат преврата и кой да е наследникът

Тато подготвил трансформацията на системата и сам поискал да се оттегли

6 дни преди да почине, бившият политически съветник на Тодор Живков Костадин Чакъров бе на път да направи изненадващи разкрития пред "168 часа" за бившия Първи. Той свърза екип на вестника с близък до Живков, който разказа, че година преди преврата той е имал стряскащо точна прогноза за падането на соцрежимите в Европа и за бъдещата преориентация на България.

"Нямаше болести, нямаше никакви оплаквания. Починал е в съня си - разказа пред "168 часа" шефът на Съюза на комунистите Павел Иванов. - Заспал, а до леглото били куфарите му. Днес (на 26 декември - бел. ред.) трябваше да замине за Великобритания при дъщеря си."

Там тя е музикант в Кралския филхармоничен оркестър.

Чакъров сподели със "168 часа", че е много горд, че тя и колегите й са се срещнали с Елизабет Втора. Както и че като всеки щастлив дядо с нетърпение очаква заминаването си за Острова.

Последният проект, по който работел, бил да изясни веднъж завинаги истината за преврата от 1989 г.

"Искаше да излезем с решение, че отказваме да приемем факта на предателството на бившите членове на Политбюро Петър Младенов и Андрей Луканов - каза Иванов. - Че се разграничаваме от тяхната престъпна политика.

Коста много държеше това да се каже ясно и силно и че е време хората да научат истината - че тези двамата са били водени от личен интерес. Дали е бил материален или е било някакво себевъзприятие, трудно може да се каже, но заради тях България бе жертвана и всички платиха много тежка цена."

Тезата на Чакъров бе, че преврат изобщо не е имало, защото всичко е било по молба на Тодор Живков. Той планирал мащабни икономически реформи и смятал, че те трябва да се проведат от някой по-енергичен и млад човек.

"Една от идеите била да се върви към смесена икономическа система, като се даде по-голяма свобода на дребния бизнес - казва Иванов. - Смятал, че структуроопределящите предприятия и средствата за производство трябва да останат държавна собственост, за да има контрол."

Затова Живков и Чакъров усилено работели по Указ 56 и Постановление 35, които щели да разрешат бизнеса на малките фирми и да увеличат икономическата свобода.

"В този процес Коста имаше голям принос", казва Иванов. Подготвил прехода към новите икономически релси, Живков искал да се оттегли още през 1988 г. "Той си внася предложението, то се обсъжда от Политбюро, но в крайна сметка останалите молят Живков да изчака известно време," обяснява Иванов.

Вероятно защото това е щяло да отприщи битка между лобитата кой да го наследи на поста. Отделно не се е знаело и какви ще са директивите от Москва.

Оттам смятали, че Луканов или Младенов трябва да поемат партията. Противниците им лансирали Александър Лилов.

Кремъл обаче не се доверил на тези стихийни процеси и взел страната на ръчно управление.

"Имало е голям натиск от съветското посолство кой да е новият председател - казва Иванов. - Освен това оттам настоявали да се демонстрира, че желанието да се оттегли не е от страна на Живков, а е искрен стремеж към демокрация от средите на партията."

"Според Чакъров Живков през цялото време разчитал партията да вземе общо решение и да се обедини около една фигура за генерален секретар на БКП," казва Иванов.

Интригите и вътрешнопартийните борби обаче били изведени в принцип на действие и са задействани всички позволени и непозволени лостове.

Чакъров бил убеден, че Петър Младенов е бил лично инструктиран от Горбачов за сценария около свалянето на Живков. "Той се е прибирал от Азия и на път за София каца в Букурещ, където е и Михаил Горбачов. Според Чакъров там двамата са се срещнали и са уточнили детайлите", казва Павел Иванов.

Благодарение на това Петър Младенов е избран за наследник на Живков, а лобито му с Андрей Луканов постепено овладява цялата партия. "Седмица по-късно те се сещат, че могат да обвинят Живков за абсолютно всичко, все едно тях не ги е имало, все едно не са били дългогодишни дейци и не са участвали във всички процеси и решения," възмущава се Иванов.

Чакъров смятал, че всичко това е под натиска на Горбачов. "От Москва намериха подходящите вътрешни хора от обкръжението на Живков и тогавашния Централен комитет, които да предадат България, и жертвите бяха за сметка на народа. Затова като комунисти ние отхвърляме членството на Младенов и Луканов, защото предателството не бива да се поощрява." На Чакъров му било болно, като гледал как двамата и обкръжението им хвърляли вината за всичко на доскорошния си шеф.

Претърсвали дори захарниците на Живков, търсейки ключове от сейфове, от куфарчета или следи към някакви скрити съкровища.

"Но Живков е бил ръководител, а не комисионер", казва Иванов. Затова Чакъров в последните си дни интензивно работел, за да изобличи предателството на Луканов и Младенов.

"Твърдеше, че ако не го направи, предателството ще продължи да бъде поощрявано - казва Иванов. - Искаше всички да знаят, че това са личностите, които разрушиха България. Съжалявам, че не успя да напише всичко, което знаеше, щеше да е нещо като антипод на "Строители на съвременна България”.

Наред с Луканов и Младенов, Чакъров до последния си ден наричал и Горбачов "предател и лъжец".

"Чудеше се как широката душа на руския народ още го търпи, не можеше да разбере", казва Иванов.

Бившият съветник на Живков обвинявал съветския лидер, че лъжел с икономическите данни и правел еквилибристики, стъпвайки на фалшива база.

"Не понасяше и метаморфозите му - Горбачов в началото стартира като ленинец и носител на комунизма, а впоследствие се продава на Запада", казва Иванов.

Въпреки че не понасял предателството на Горбачов, Луканов и Младенов, Чакъров е първият, който разби клишето за милионите в куфарчета.

"Той казваше, че те са метафора на икономическите лостове и информация - твърди Иванов. - Че някои са успели да осребрят това, което знаят, за да натрупат средства, но реално раздаване на пари, ако е имало, то е било на ръба на криминалното. Макар че нямаше причини да харесва Луканов и политиката му, той бе категоричен, че не е имало куфарчета, а раздаване на информация, която в крайна сметка е пак пари." Чакъров бе яростен противник и на тезата, че комунистите са откраднали парите за пенсии след 1989 г.

"След 1944 г. се въвежда правилото със стажа и възрастта, като ангажиментът е те да се изплащат от бюджета, а не от натрупаните вноски - казвал Чакъров. - От тази гледна точка през 1989 г. пенсионен фонд не е имало, парите за пенсии са се отделяли месец за месец."

Друга тема, заради която Чакъров често се ядосвал, били приказките, че по време на аварията в Чернобил Политбюро консумирало специални храни.

"Казваше, че не може така да се лъже - твърди Иванов. - Че всички са се хранели така както всички, че не е имало никакъв по-особен режим на доставки или на специално приготвени манджи."

Чакъров е и сред малцината, които се противопоставят на версиите, че дъщерята на Живков - Людмила, е убита.

"Смяташе, че смъртта й е естествен процес, тъй като в един момент спряла да се храни", казва Иванов.

Какъв е бил Чакъров според близките му четете в хартиеното издание на "168 часа".