Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Безработен убива арменско семейство в Столипиново Вартан Хайрабедян (вляво), жена му и депресираният убиец Кирил Вълков.

"ДОТЕГНА ми животът. Направих една глупост. Убих отсрещните. Няма да ме издадеш, защото си ми жена."

Това са последните напътствия на жестокия убиец Кирил Вълчев към съпругата му. След тази реплика той си нахлузва каскета и прекрачва за последен път прага на дома си.

Сцената се разиграва на 19 май 1935 г. към 23,30 часа. Мястото на действието е небезизвестният пловдивски квартал Столипиново. Предишната вечер Вълчев е ликвидирал

по особено

садистичен начин

съседите си, които живеят на срещуположната страна на улицата, Вартан и Майрам Хайрабедян, арменско семейство бежанци от Турция. Те са сравнително богати. Освен къщата, в която живеят, съпрузите притежават бакалница и магазинче за платове, разположени непосредствено до дома им.

Убийството е разкрито в понеделник, 20 май, сутринта. В ранни зори след подаден сигнал на местопрестъплението пристигат втори съдия-следовател Балтов, полицейският инспектор Сотиров и съдебният лекар д-р Цоков. 55-годишният бакалин Вартан Хайрабедян е намерен мъртъв върху купчина въглища в мазето на къщата си. По тялото му има множество прободни рани, а дрехите му са обгорели. Съпругата му, 38-годишната Майрам е открита в леглото си, също с рани от хладно оръжие.

Още първите разследвания и разпити установяват кой е убиецът и как е извършено престъплението. Антигероят е 28-годишният Кирил Вълчев, съсед на арменците. По произход и той е бежанец от Одринска Тракия, а по професия е шо-фьор, но към момента е безработен. Има жена и дете, на които не може да осигури прехраната.

Късно вечерта в събота, 18 май, Вълчев почуква на вратата на арменците. Вартан му отваря. Съседите се познават много добре. Неканеният гостенин иска да си купи въглища. Стопанинът го въвежда в помещението, където съхранява кюмюра, и започва да му отмерва исканото количество. Докато мери на кантара въглищата, най-неочаквано Вълчев вади нож и започва да

нанася яростни

удари в тялото

на арменеца. Домакинът пада безпомощен върху купчината кюмюр.

В този късен час Майрам е вече заспала и не чува какво става в мазето. Това улеснява максимално убиеца. След като ликвидира мъжа, той се промъква в спалнята на жена му и със същата жестокост умъртвява и нея.

Огледът на местопрестъплението показва, че убийството е извършено с цел грабеж. Всички чекмеджета, сандъци и скринове са претарашени. Вещите са разхвърляни. Вълчев е преобърнал с главата надолу дори бакалницата, която се намира в съседство с къщата. Убиецът е знаел предварително, че Вартан е много богат. Имал е сведения за намерението му да купи нова къща, за което кътал в дома си 200 000 лева. Впоследствие се установява, че на толкова възлиза задигната сума, като освен нея не са пощадени и други скъпи вещи.

Преди да напусне къщата, Вълчев се връща в мазето, залива с газ проснатия върху въглищата труп на Вартан и драсва клечка кибрит, след което духва на безопасно разстояние. Надеждата на убиеца, че ще пламне голям пожар, който ще заличи всички следи от престъплението, не се сбъдват. Поради силната влага в помещението пламъците не успяват да се разпространят и скоро угасват.

В неделя липсата на арменците не прави впечатление на никого, но убиецът започва да

осъзнава какво

е извършил

и решава да бяга. Късно вечерта той дава на жена си 500 лева, разказва Два дена по-късно, на 22 май към 11,00 часа преди обяд, Вълчев е арестуван на гара Тулово. Той пътувал във влака Стара Загора-Търново. Заслугата за залавянето му е на казанлъшкия околийски управител. Той изпращал на гара Тулово чуждестранни гости, когато

набитият му поглед фокусирал лицето

чиято снимка от вчера лежала на бюрото му. Околийският веднага познал обявения за национално издирване садист и заповядал на един от стрелочниците да забави потеглянето на композицията. После влязъл във вагона, където пътувал Вълчев, и, поемайки ролята на ченге, собственоръчно закопчал двойния убиец. Последният бил откаран в Казанлък, където още на първия разпит признал всичко. Освен това Вълчев казал, че има съучастник, който укрива крадените пари. Това се оказва партенка. В купето, където пътувал убиецът, са открити 170 000 лева. Откраднатата от Вълчев сума възлиза на 200 хил. лева.

Следствието по убийството на двамата арменци протича със светкавична бързина. Само три седмици след престъплението виновникът получава присъда. Твърде елементарният начин, по който Вълчев се саморазкрива, показва, че той действа импулсивно и необмислено. Убийството е по-скоро моментна проява на нестабилност, предизвикана от състоянието на хронична мизерия. Иначе дотогава Вълчев

няма криминални прояви

В 8,00 часа сутринта на 10 юни 1935 г. състав на Пловдивския областен съд започва разглеждането на делото. То продължава само ден. Разпитани са девет свидетели, между които и жената на убиеца. Всички твърдят, че Вълчев е много добър човек, но крайно беден. Семейството му гладувало. Роднини и съседи смятат, че постъпката му е израз на отчаяние. Никой не оспорва, че Вълчев е автор на престъплението, но адвокатът му се опитва да му издейства по-лека присъда, изтъквайки всевъзможни социални и психологически фактори, влияещи върху поведението на клиента.

Прокурорът Сахатчиев разбива на пух и прах опитите за изтъкване на смекчаващи вината обстоятелства. Той настоява да се приложи член 328 от Наказателния закон за убийство с цел грабеж, който предвижда най-тежкото наказание. Съдът също е безкомпромисен. На другата сутрин е произнесена присъдата

смърт чрез обесване

Тя е потвърдена и от втората инстанция, след изтичането на 15-дневния срок за обжалване. Тъй като убитите нямат наследници, държавата си присвоява откраднатите 170 000 лева плюс имотите на арменците.

Така приключва този криминално-съдебен трилър. Бързото и жестоко наказание за убиеца може да се изтъкне като успех за родното правосъдие на фона на многото подобни дела, които се влачат с години, докато не изгубят актуалност.

От друга страна, тази скорост е обезпокоителна поради възможността от допускане на съдебна грешка или безотговорност. Прави впечатление също, че Темида мери с различен аршин бруталните рецидивисти и по-безпомощните си клиенти, които в отчаянието си допускат неосъзнати моментни крайности.

АУТСАЙДЕР: Дълбоко депресираният безработен Кирил Вълчев лесно става убиец.

Коментара ()

Вашият коментар