Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Голяма кражба в БНБ

В студен януарски ден на 1907 г. пред Българската народна банка (БНБ) в София спира луксозен файтон. Наближава краят на работния ден. От централния вход излиза банковият чиновник Стефан Мициев и спокойно се качва във возилото. Свойски поздравява кочияша и му разпорежда да кара към популярната столична бирария "Червения рак". Само след тридесетина метра файтонът е спрян от двама цивилни полицейски инспектори. Те се легитимират и връчват заповед за задържане на Мициев. Така започва разплитането на поредната кражба в родната банкова система.

Стефан Мициев работи от осем години на гише № 12 в отдела за откриване на текущи лихвени сметки в централното управление. Получава 250 лева заплата, но живее доста разточително. Той е

отявлен бохем

Обикаля скъпи заведения, разбира от отлежало вино. Купува си собствен файтон, с който се придвижва из града. Страстен комарджия, играе покер и бакара в Граждански клуб. Пада си по "тънката част". Носят се най-различни слухове за неговото забогатяване. Хорската мълва твърди, че е спечелил на комар 80 000 лева и е наследил след внезапната смърт на свой приятел други 30 000 лева.

Завидното материално положение на Стефан Мициев не прави впечатление на неговите началници. Никой не го свързва с неговите професионални задължения, ала в един прекрасен ден идилията му свършва. При рутинна проверка финансов контрольор на банката се натъква на сериозна нередност. Когато преглежда клиентите в главната книга, той попада на ордер за 14 000 лева на името на Петър Костов, който не е вписан в партидите и на сумата не е начислен лихвен процент.

Проверява и други операции, извършени през последните месеци на гише № 12 и открива, че през него са изтеглени неправомерно солидни парични авоари. Шефовете на банката незабавно алармират градоначалството и Мициев е арестуван. Откаран е в Четвърти полицейски участък и предаден на следователя Тодоров. Извършен е обиск в дома на закопчания банков служител. По ирония на съдбата той живее на ул. "Цар Шишман" близо до затвора Черната джамия. В жилището му веднага се набива на очи рядко срещан лукс и комфорт за средностатистически софиянец. Къщата е обзаведена с

първокачествени мебели

и скъпи килими. Съпругата споделя пред ченгетата, че Стефан Мициев действително играе карти и по цели нощи не се прибира, но не знае нищо повече за тъмната страна от неговия живот. Полицаите претърсват всички помещения, но не откриват никакви улики и компрометиращи документи. При отварянето касата също се оказва празна. Въпреки това на арестувания е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража".

Първоначално следователят не разполага със сериозни доказателства и дознанието върви мудно. Стефан Мициев отхвърля отправените обвинения и се държи самоуверено. Обрат настъпва, след като в БНБ предприемат

вътрешно разследване

Управителят на банката Бончо Боев нарежда създаването на специална анкетна комисия, която започва щателно да разнищва всички финансови спекулации, извършвани от Мициев. Тя преглежда водените от него сметки през 1905 и 1906 г. и констатира злоупотреби за над 200 000 лева.

Събраните доказателства са предадени от банковата комисия на следователя Тодоров. Притиснат от разследващите, Стефан Мициев се разприказва и признава всичко. Натопява като съучастник в далаверата своя колега Христо Трайков, с когото заедно работят на гишето. Поради здравословни причини последният е поставен под домашен арест. При разпитите Христо Трайков се опъва и заявява, че няма никакви отношения с Мициев, но когато го запознават с резултатите от вътрешнобанковия одит, признава своето съучастие в измамата. Двамата мошеници разкриват как са използвали най-рационално занемарения контрол в банката. Те сами са изтегляли парите от касата, а контрольорът и касиерът са подписвали документите на юнашко доверие. Освен това при баланса на приходите и разходите на БНБ в края на годината не е прегледан инвентарът на банката, за да се определят перата, от които произтичат загубите. По този начин извършените от Стефан Мициев и Христо Трайков нереални финансови операции са минавали към общите пасиви.

С източените от банката суми Стефан Мициев прави инвестиционни удари. За разлика от други свои колеги по призвание той влага голяма част от парите в закупуването на недвижима собственост. Придобива около 200 декара ниви в Курубаглар (днес Лозенец) срещу Духовната семинария. Върху тях построява масивна сграда и организира

модерен чифлик

в който се отглеждат коне, крави, овце и други животни. Става собственик на парцели в селата Горна Баня и Драгалевци, където в перспектива има намерение да разшири своя бизнес. Повечето от имотите предвидливо са записвани на името на жена му и на тъст му. Мициев влага значителни суми и в чиновническото кооперативно дружество "Братски труд".

Разкритията по кражбата шокират ръководството на БНБ. Предприети са спешни действия за подобряване на дейността на най-голямата банкова институция. Уволнени са главният касиер Илия Цанов и трима контрольори. Засилва се контролът в паричния салон. Реформирано е банковото счетоводство, за да се избегнат всякакви възможности за злоупотреби. Всички тези мерки обаче са закъснели и нагледно

показват недостатъците

в националната банка.

Три месеца след първоначалните разкрития следствието по кражбата в БНБ приключва. Съдебният следовател внася протоколите за проведените разпити и заключението от разследването в прокуратурата на Софийския окръжен съд. В обвинителния акт прокурорът Траянов подвежда Стефан Мициев и Христо Трайков под углавна отговорност за злоупотреба с държавни средства и фалшификация на документи в качеството им на държавни служители. Наказателният закон предвижда за това престъпление от пет до десет години строг тъмничен затвор. Разпоредено е да се наложи запор върху паричните влогове и имотите на Стефан Мициев и семейството му. Тяхната стойност се оценява на близо 120 000 лева. Те ще бъдат секвестирани и продадени, за да се обезщети БНБ. Молбите на Мициев и Трайков за

пускане под гаранция

са отхвърлени и те остават в затвора до насрочването на делото. Поради процедурни нарушения то се протака една година и едва в началото на април 1908 г. измамниците застават на подсъдимата скамейка. Решението на Темида е по осем години зад решетките със зачитане на излежания предварителен арест. По предявения от БНБ иск обвиняемите са осъдени да заплатят 204 000 лева.

Тежките присъди над Стефан Мициев и Христо Трайков не слагат край на финансовите машинации в банковата сфера и не стряскат мераклиите за бързо забогатяване. И през следващите години банкови чиновници не се притесняват да въртят далавери. С подправени счетоводни документи изтеглят незаконно стотици хиляди лева. Задигат се държавни ценни книжа, отпускат се необезпечени ипотечни заеми срещу тлъсти комисиони, издават се фалшиви чекове. Мошеничествата продължават както в клоновете на БНБ, така и в трезорите на частни и кооперативни банки.

Мициев присвоявал лихви от фиктивни сметки

СИСТЕМАТА, по която действа Стефан Мициев, е проста, но ефективна.

По същия тертип се извършват кражби в големите европейски столици, за които постоянно се пише в криминалните рубрики на софийските вестници. Мициев присвоява парите от лихвите по внесените в БНБ депозити от Спестовна каса, Българска земеделска банка и държавни институции. В същото време той открива фиктивни сметки на три частни лица - Петър Костов, Атанас Ташов и Иван Драгнев.

Според условията на БНБ лихвените проценти по всички депозити се изравняват на всеки шест месеца. Стефан Мициев се възползва от това обстоятелство и преди изтичането на този срок изважда лихвите за внесените капитали от корпоративните клиенти и ги капитализира. Същевременно ги вписва на сметките на споменатите вече индивидуални вложители. След това тегли суми от техните партиди, като фалшифицира подписите им и изпълнява всички служебни формалности. Това двойно капитализиране извършва с хвърчащи бележки, които впоследствие унищожава.

Коментара ()

Вашият коментар