Не е правилно Библията да се разглежда само от гледна точка на верността на историческите събития, описани в нея, твърдят богослови. Причината е, че тя е преди всичко Божие слово и морален кодекс, които не касаят науката, а са въпрос на личен избор за всеки човек. Затова и самоцелното търсене на археологически доказателства, които да потвърдят или отхвърлят библейското повествование, макар и интересно, в крайна сметка не е правилно и

няма да доведе до някакъв категоричен резултат

Освен това науката се развива постоянно и процесът по смяна на отделните концепции и хипотези ще продължи и за в бъдеще.

В тази връзка може би е любопитно, че в Стария и Новия завет има много твърдения, отнасящи се до познатия свят, които в миналото са отричани, а след това са били потвърдени от научните открития.

Един от най-известните примери е с формата на Земята. Противно на разпространеното погрешно мнение, в боговдъхновената книга за нея се казва, че е кълбо и буквално виси "окачена на нищо". Значително по-късно първопроходците в науката задълго са били убедени, че планетата ни е плосък диск.

За разлика от написаното от пророк Йеремия, че количеството на звездите е толкова голямо, че не може да се пресметне с точност, първите астрономи са били сигурни, че техният брой на небето е точно 1100.

Според книгата на Йов въздухът има тегло - факт, който в продължение на много години е бил непознат за учените умове. Пак там е записано, че светът е в постоянно движение, докато в науката дълго време господства теорията за стационарната вселена. На няколко места в Библията е написано, че океанското дъно има падини и издигнати хребети, докато за географите от зората на научните изследвания, то е било равно като тепсия.

Какво пише в древните писания за кръвта и в посланието до евреите на апостол Павел, четете в хартиеното издание.