Това е статус за онези хора, появяващи се като ято въшки около едни други хора, които плахо и с половин уста се осмеляват да споделят, че се чувстват зле, нямат сили, уморени са, депресирани са, нещастни са, самотни са, и, един вид, НЕЩО НЕ СЕ ЧУВСТВАТ ДОБРЕ. И едва споделили го, мигом долитат ония, другите хора-въшки, и с леко презрение и тежък укор, заявяват:

1. ВСИЧКО Е В ГЛАВАТА ТИ

2. ВСИЧКО Е ДО ЖЕЛАНИЕ. САМО ЖЕЛАНИЕ ДА ИМАШ!

3. ОПИТАЙ СЕ ДА СИ ЩАСТЛИВ. СЛОЖИ СИ КОЛЕДНИ ЛАМПИЧКИ. ОПЕЧИ СЛАДКИ. ОПЕЧИ ПУЙКА. ПОКАНИ ДРУГИ НЕЩАСТНИЦИ С ТЕБ НА КОЛЕДА И БЪДЕТЕ ЗАЕДНО НЕЩАСТНИ, С КОЛЕДНИ ЛАМПИЧКИ, И СЛАДКИ, И ПУЙКА.

Моля ви, други хора - когато нямате какво да кажете... еми, не казвайте нищо!!! Не е задължително, нали, всеки да се изказва непрекъснато. Тая уста (и тия пръсти, респективно) са ни дадени както за да говорим и пишем, така и за да НЕ говорим и пишем.

Да, наистина всичко е в главата. В моята е едно, във вашата е друго, в нечия трета глава е нещо съвършено различно. Тва е, щото, СЛАВА БОГУ, ако сте забелязали, всеки си има собствена, лична, персонална глава. Куха, тъпа, грозна, умна, крива - негова си е. Тя си знае какво има или няма вътре. Във вашата може да има наденици и телевизионната програма от вестник "Телеграф", и това да ви прави щастливи и осмислени. В чуждите глави има чужди неща. Непознати. Има артишок и Фигаро. Има неща, които ние не разбираме, а културните хора, когато не разбират нещо, не му слагат коледни лампички, кисело зеле и печени сладки в опит да стане по-познато и да мирише хубаво. Просто, ако много ги напира отвътре, се доближават и се опитват да опознаят НЕЩОТО, без да му дават компетентни съвети как да бъде щастливо, на какво се дължи неговата депресия и с какви лампички да облече тъпото си нещастие, за да е някакси по-весело и приемливо за околните.

Не знам защо тук не е прието да си нещастен, уморен и депресиран. Може би е някакъв остатък от социалистическия реализъм, в който всеки трябваше да може да чука камъни, да бере грозде и да чисти на ленински съботник С УСМИВКА НА УСТА, а после в понеделник да иде на работа, където отново да чука камъни и да се усмихва, без да се оплаква. И така цял живот.

Не знам защо е тази неприязън и презрително отношение към хора, които признават, че имат слабости, не могат да се справят с нещо в живота си или просто се чувстват зле.

Не знам какво очаквате, че ще се случи, когато отидете при някого и му напишете: ЕЙ, ТИ, НЕЩАСТНИКО, Я СЕ СТЕГНИ И СИ НАЛЯГАЙ ПАРЦАЛИТЕ, СЛОЖИ СИ КОЛЕДНИ ЛАМПИЧКИ, РАЗКАЖИ НА ДЕТЕТО ПРИКАЗКАТА ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО И ИДИ ДА ОПЕЧЕШ СЛАДКИ ВМЕСТО ДА СЕ ОПЛАКВАШ, ЗАЩОТО ТИ СИ ПРОСТО ЕДИН НЕЩАСТНИК С ЕМОЦИОНАЛНИ ПРОБЛЕМИ. ВСИЧКО Е В ГЛАВАТА ТИ. САМО ЖЕЛАНИЕ ДА ИМАШ.

Всичко е в главата. Всичко е до желание. Нещастните, депресирани, уморени и самотни хора са нещастни, депресирани, уморени и самотни хора, защото в главата им има нещо, което го няма във вашата. Защото НЯМАТ ШИБАНО ЖЕЛАНИЕ. Искат да имат желание, ама нямат, разбирате ли? И им е все тая дали на Коледа е много хубаво да си опечеш сладки и да си сложиш лампички, или е хубаво да се иде на планина и да се диша ЧИСТ ВЪЗДУХ. Не че не знаят, че е хубаво да дишат чист въздух или искат зорлем да дишат мръсен. И не че не им харесват лампичките.

ПРОСТО НЯМАТ ЖЕЛАНИЕ.

Желанието не е наденица. Не е вестник. Не е чай от джинджифил с настъргани лимонови кори, нито е коледни бисквити. И ако толкова много държите да им наврете тъпите си коледни бисквити - еми, поканете ги у вас да ги пробват. Или им занесете. Или просто си затворете устата и не пишете глупости.

Весела Коледа!

От фейсбук