Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Министърът на образованието Красимир Вълчев, шефката на дирекция “Висше образование” доц. Мария Фъртунова и Георги Стойчев от консорциума, който работи по рейтингите на представянето на класацията.
Министърът на образованието Красимир Вълчев, шефката на дирекция “Висше образование” доц. Мария Фъртунова и Георги Стойчев от консорциума, който работи по рейтингите на представянето на класацията.

3500 лева вече гони заплатата на завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет. Това показва новото, седмо издание на Рейтинговата система на университетите в България, което бе представено вчера в Министерството на образованието и науката.

През 2016 г. средният месечен доход на завършилите информатика в Софийския университет бе 3237 лв.

Като цяло средният облагаем доход на завършилите направлението Информатика и компютърна техника е най-висок - 2212 лв. Има обаче голямо значение в кой университет се учи. Средният месечен доход на дипломиралите се в това направление в Шуменския университет например е

908 лв., или

3,8 пъти по-нисък

от този в Софийския университет - 3494 лева.

В челната петица по доходи, които гарантират, са още дипломите по “Администрация и управление” от Американския университет в Благоевград - 3061 лв., “Информатика и компютърни науки” в Нов български университет - 2971 лева, “Комуникационна и компютърна техника” в Техническия университет - София - 2525 лв. и “Математика” в Софийския университет - 2388 лв.


Като цяло

най-голям е

ръстът на

заплатите

на завършилите медицински и инженерни направления.

Според стандартизираните класации за 2017 г. Софийският университет е с лидерски позиции в 23 професионални направления. Така той увеличава първенството си с 2 позиции спрямо 2016 г. При това

става първи в

сравнително

скоро откритото

там направление

Здравни грижи

Техническият университет - София, има водещи позиции в 6 направления, Медицинският университет - София, е първи в 4 направления. С по три първи места са Аграрният университет в Пловдив и Химикотехнологичният и металургичен университет в София, а с по две първи места са Лесотехническият университет в София и Американският университет в Благоевград.

Други 12 висши училища имат водещи позиции в по едно професионално направление. В 9 класации на водещи места са висши училища извън столицата.

Рейтинговата система сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на 44 показателя, разделени в 6 групи: учебен процес, научни изследвания, учебна среда, социално битови и административни услуги, престиж, реализация на пазара на труда и регионална значимост. Всички индикатори са обективни, подчерта Георги Стойчев, ръководител на екипа, който изработва рейтинга.

За формиране на индикаторите в стандартизираните класации в рейтинговата система за 2017 година е използвана информация от различни източници, включително от висшите училища, Националната агенция за оценяване и акредитация, модула АдминУни в информационната система на образованието, Националния осигурителен институт, както и от международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science. Данните са представени на висшите училища, каза Стойчев.

Рейтинговата система е достъпна на български и английски език в интернет на адрес: http://rsvu.mon.bg

Режат приема в 15 направления

в някои университети

Там, където в последната година са приети между 15 и 25 студенти.

Свиват държавната поръчка по Администрация.

Неограничен прием по химия и физика

Просветното министерство ще предложи държавата да не финансира прием на студенти в професионалните направления Икономика, Администрация и управление и Туризъм в някои университети през следващата година.

Става въпрос за университети, в които последната година са приети между 15 и 25 студенти по тези направления и които имат коефициенти между 0,5 и 0,6 по всяко едно от направленията (коефициентът се изчислява на база на оценките за програмната акредитация, научната дейност и реализацията).

Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев. Всъщност орязване ще има в общо 15 професионални направления.

Догодина държавният прием по Икономика най-вероятно ще бъде преустановен в Шуменския университет, в университета “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас и в Техническия университет в Габрово. Според министъра тези университети имат малък прием по съответните направления тази година, както и нисък коефициент.

Прием държавна поръчка по Администрация и управление и по Туризъм най-вероятно

няма да има

в 12 факултета

в университети

в страната.

За да се реши проблемът с недостига на завършили Химия и Физически науки, от следващата година приемът на студенти държавна поръчка по тези направления ще е неограничен.

В момента това важи за Информатика, Компютърни науки и Математика. От следващата учебна година към този списък ще се прибавят още Материали и металознание, Религия и теология.

Ще продължи свиването на държавната поръчка за обучение поАдминистрация и управление и Икономика.

Най-високи заплати - в информационни

технологии и здравеопазване

Най-големи са заплатите в информационните технологии и здравеопазването.

Десетте професионални направления с най-високи средни доходи сред завършилите са:

Информатика и компютърни науки

Математика

Комуникационна и компютърна техника

Обществено здраве

Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми

Металургия

Военно дело

Фармация

Медицина

Електротехника, електроника и автоматика.

С най-ниски средни доходи са завършилите:

Музикално и танцово изкуствно - 726 лв.

Педагогика на обучението по... - 727 лв.

Педагогика - 755 лв

Стоматология - 757 лв

Социални дейности - 800 лв.

Най-ниска безработица (под 1%) и най-висока степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления Медицина, Фармация, Стоматология и Военно дело.

Безработица от над 4% е регистрирана единствено в 3 професионални направления - Религия и теология, Социални дейности и Материали и материалознание.

За сравнение - година по-рано безработица от над 4% беше отчетена сред завършилите в 10 професионални направления. Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите Туризъм (19,29%).

Две направления с много голяма добавена стойност

Най-висок среден успех от дипломата за завършено средно образование имат приетите студенти в първи курс в направленията Медицина (5,57), Фармация (5,51) и Стоматология (5,46).

С най-нисък успех от завършено средно образование са първокурсниците в направленията Животновъдство (4,29), Материали и материалознание (4,40) и Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (4,40).

Направленията Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми и Металургия са сред топ 6 по най-високи доходи.

В същото време тези направления са сред четирите, в които студентите са с най-нисък успех от дипломата си за средно образование. Така излиза, че тези направления са с най-голяма добавена стойност.

29 000 студенти по-малко 66% повече учат медицина

Данните в рейтинговата система показват, че броят на студентите във висшите училища през 2017 г. намалява с над 10% в сравнение с 2013 г. - около 29 000 студенти по-малко

На фона на общия спад обаче има увеличение на студентите в търсените специалности.

Съществено е увеличението (66%) в броя на студентите, които се обучават в професионално направление “Медицина”.

Най-голям е спадът в броя на студентите в професионалните направления “Икономика” и “Администрация и управление”.

Но намалението на студентите в направление икономика не е навсякъде. Зависи от университета. Ако студентите в това направление са по-малко в Стопанска академия - Свищов, то в УНСС се увеличават.

На половината вишисти дипломата не върши работа

Тенденцията, която се вижда в новия рейтинг на университетите, според анализа на Георги Стойчев, е подобряване на връзката между висшите училища и пазара на труда.

Според данните в рейтинговата система през 2017 г. делът на регистрираните безработни сред завършилите български висши училища за пръв път пада под 3% - 2,91%. За сравнение - била е 3,38% през миналата година и над 4% през 2013 г.

Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 48,56% от 47,34% преди година. Все пак факт е, че половината висшисти не работят на такава позиция, каза Стойчев.

Над 1000 лв. вече вземат в 30 направления . През 2016 г. са били 20.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната, спада до 21,5% от над 23% през миналата година и от близо 25% през 2015 г. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1075 лева при 1020 лева през миналата година и при нива от под 900 лева през 2013 г.

Една специалност в различни университети -

голяма разлика 

Има група професионални направления, в които има значение какво учите, но не и къде, каза Георги Стойчев.

Такова направление е медицината, която дава отлична професионална реализация независимо от университета, в който ще я завършите.

Направленията, свързани с медицината впрочем по традиция са

“бръшлянова

лига” Първокурсниците там са с висок успех на дипломите от средното образование, а доходите след дипломиране са сред най-високите.

Друга група професионални направления е тази, в която има огромно значение в кой университет учите.

Безработицата сред завършилите “Информатика и компютърни науки” в Софийския университет е 4 пъти по-малко, отколкото сред хората с диплома от същото направление, завършили Шуменския университет. В реализацията по специалността разликата е 90 процента спрямо 40%.

Всъщност 13% от завършилите това направление в Шуменския университет работят като продавачи.

Красимир Вълчев, министър

на образованието и науката:

Приемът за 4 г. е намален от 65 000 на 51 000 студенти

В последните години изпълняваме политика за преструктуриране на приема и на финансирането.

Още първото издание на рейтинговата система получи висока оценка, а впоследствие всяка една година беше усъвършенствана в подобряване на методологията и добавяне на допълнителни индикатори. В резултат на рейтинговата оценка правим синтезирана комплексна оценка за качеството на образованието в съответствие с потребностите на пазара на труда. Тази оценка включва част от показателите, които са в рейтинговата система. Тази оценка ни е базата за преструктуриране на приема и финансирането.

 Имаме значително рационализиране на приема. Самата рейтингова система подобрява информационния избор на студентите, а и ни дава възможност с инструментите на политиките да преструктурираме финансирането.

Рационализирането означава повече студенти да се запишат във висши училища с по-висока оценка по съответното професионално направление и повече студенти да се запишат в професионални направления, които са с по-голямо очакване на бъдещ недостиг на пазара на труда и гарантират по-добра реализация.

Извели сме ги

като приоритетни

професионални

направления Приоритетни са тези направления, между които има разлика между бъдещото търсене на пазара на труда и днешното търсене на пазара на образование.

Приемът в последните 4 години е намален от 65 хил. на 51 000 бройки. Почти толкова е намалял приемът и в професионалните направления, в които считаме, че в най-голяма степен избуя неориентираното търсене на висше образование.

Има подобряване на редица индикатори - на индикаторите за реализацията. На второ място е подобряването на показателите за научна дейност. Факт е, че рейтинговата система и комплексната оценка създадоха стимули за подобряване на индикаторите за научна дейност.

Голям ли е приемът, е една от най-често дискутираните въпроси в публичното пространство. Приетите студенти са 51 хил., от тях 38 000 са приети в степен бакалавър.

Подобряват се показателите за облагаем доход, за осигурителен доход в професионални направления, които са приоритетни и изискват по-задълбочено изучаване на математика и на природни науки. В най-голяма степен се подобрява облагаемият доход нв Металургия, от Инженерно-техническите науки, в Медицинските науки и в Информатика и компютърни науки и др. Ако трябва да направим послание, трябва да призовем родителите децата да учат математика и природни науки, ако искат да имат добра реализация. Може с голяма доза увереност да прогнозираме - това ще са и направленията, които ще имат най-голям очакван ръст в бъдеще на доходите, както и ще се запазят добрите показатели за реализация. През последните години сме успели да увеличим приема в професионалните направления Информатика и компютърни науки и Комуникационна и компютърна техника.

Трите професионални направления, които са с

най-незаслужено

ниско търсене са

Математика, Химически и Физически науки. Най-притеснителен е ниският брой кандидат-студенти при тези 3 направления. Ще направим промени, с които регулираме приема.

Красимир Вълчев
Красимир Вълчев