Шефът на БОК Томас Бах не посмя да изгони руснаците от Сочи, но сега се почувства достатъчно силен, за да ги посече преди игрите в Пьончанг.

Владимир Путин е човек, който трудно може да бъде изненадан. В негова полза работи невиждана по размерите си държавна машина, а шпионите му предвиждат събития много преди те да се случат. И все пак руският държавен глава сигурно е повдигнал учудено вежди, когато Международният олимпийски комитет изхвърли страната му от зимната олимпиада в Пьончанг. Вярно е, че спортните чиновници взеха малко половинчато решение.

Чистите от допинг руски състезатели ще могат да участват в игрите, но под неутрален флаг и ще слушат олимпийския химн, ако спечелят златото. Но и това им се струва скандално на свикналите да се измъкват сухи от най-напечените ситуации руснаци. Надеждите им бяха, че от МОК ще ги порицаят тежко, ще им ударят солена глоба, ще отрежат един-два скалпа за назидание и ще забравят за случая.

Случи се точно обратното и мощната руска федерация беше принудена да изпие горчивата чаша до дъно заради водената политика на масово допингиране сред руските спортисти. Повечето международни анализатори бяха категорични, че решението на МОК е всъщност удар по самия Владимир Путин и неговия строй. С решенията си от заседанието в Лозана най-мощната спортна организация в света удари шамар на руската власт и й показа, че няма недосегаеми, когато престъплението е твърде голямо и твърде зле замаскирано.

Именно мотото "Няма недосегаеми" залегна в програмата на Томас Бах, когато през 2013 г. реши да се кандидатира за президентския пост в МОК. Още тогава феновете му го описаха като твърд човек, който не прави компромиси със съвестта си.

За зла беда изборът му почти съвпадна с избухването на първия допинг скандал с руските спортисти. Още тогава стана ясно, че руската власт е подкрепяла усилията на спортните федерации да печелят медали с нечестни средства. Именно Бах трябваше да вземе тежкото решение дали да спре руските спортисти от олимпиадата в Рио. В последния момент германецът явно се уплаши да вземе толкова тежко политическо решение още в началото на мандата си. Притиснат беше и от съветниците си, които го предупредиха, че евентуално наказание за руския спорт ще създаде невиждан хаос на летните игри.

Четири години по-късно Бах се чувства достатъчно подготвен да се опълчи на Путин и да нанесе жесток удар на руския спорт. Факт е, че руснаците проявиха изненадваща пасивност, след като Бах и хората му спуснаха гилотината. Със сигурност се чувстват достатъчно виновни и притиснати от доказателствата. Другата версия е, че знаят с какъв точно враг си имат работа и са решили, че е безпредметно да търсят някаква реабилитация.

Това беше първата голяма победа на Томас Бах като началник на МОК. Още с идването си на власт той обеща да се наложи и за други на пръв поглед болезнени промени, които обаче да пречистят организма на организацията от отровните шлаки. Бах се закле, че ще пресече възможността членовете на МОК да получават скъпи подаръци точно когато стане време за избор на градове-домакини на олимпийски игри. Германецът беше твърдо решен да направи подобни избори максимално прозрачни и непримирими към опитите за корумпиране на подчинените му.

Колегите му в управлението на МОК бяха скептични, че толкова лесно ще реформира организация, в която корупционните схеми са тренирани с десетилетия. Бах им отвърна, че не се плаши от подобни предизвикателства.

Навремето той е блестящ фехтовач, който печели златен медал на олимпиадата в Монреал през 1976 г. Година по-късно става и световен шампион, а след края на кариерата си започва юридическа кариера. Но не се отказва и от спорта. Влиза в Германския олимпийски комитет и не след дълго го оглавява, а оттам нататък изкачването му в йерархията е гарантирано.

"Предимството ми е, че съм започнал от най-ниското стъпало. Бях обикновен спортист, след това станах шампион, а после влязох в управлението на германския спорт като редови експерт.

Никога не изпитвам страх, когато пред мен се изправи поредното препятствие. Напротив - чувствам се удовлетворен, че отново ме чака здраво работа за преодоляването му", хвали се сам себе си Томас Бах.

И все пак безупречната му репутация на няколко пъти трябваше да ползва силен препарат за почистване на упорити петна. Заподозряха го в опасно близки връзки с бившия шеф на "Адидас" Хорст Даслер, чието име стана нарицателно за корупция в световния спорт. Даслер се пресели на едно по-добро място и така спести на приятеля си опасността да влезе в режим на обяснения. Малко преди избора му за шеф на МОК Томас Бах беше попитан дали има бизнес интереси в Русия и дали те няма да му попречат да бъде безпристрастен управник. Явно неприятните въпроси жегнаха германеца и ето че той най-сетне уцели подходящ момент да докаже своята независимост и честност.