Как да забием студентка, посредством невероятна музикална култура

Не искам да ви забавлявам с този текст, а да ви бъда полезен. Всички ще се опитват да ви забавляват тази вечер, а аз ще ви науча как да вкарате дама в леглото си... Да, може да ви се струва невероятно, но и аз имах дами в леглото си...

Като студент...Сега имам грейка. Ами, да ви кажа,... по-евтино излиза.

Най-важното е информацията. Трябва да сте предварително информиран за дамата, която желаете да вкарате в леглото си. Това означава да говорите с нея. Преди акта. Не след, и особено не по-време на самия акт. Стават гафове. Спомням си, една великолепна дама, значително по-зряла от студентските ми години. В разгара на ласките ни, един натрапчив звук започна да ме разсейва ...

О, имаш стенен часовник с кукувичка?! – възкликнах аз

Не – отговори ми дамата – мъжът ми е парализиран. В съседната стая е и се опитва да каже „курва”.

Сами виждате, трябва да сте предварително наясно с това дали дамата има стенен часовник, парализиран мъж и, изобщо да знаете колкото се може повече за нея.И най-сигурният начин за това е да я заговорите. Най-добре да я заговорите за музика. Всеки слуша музика и има мнение. Разбира се, ако има уши. Ако забележите, че дамата, която желаете, е без уши, а няма и рядка оранжева брада, т.е. не е Ван Гог, изобщо не се занимавайте с нея. Нито пари ще изкарате, нито секс. Една тривиалност твърди, че мъжете усещали любовта през очите, а жените през ушите. Вярно е, но не бързайте от гинеколог-любител да се преквалифицирате на отофаринголог. Има и други начини да достигнете сърцето - и изобщо - желаните органи на една дама, минавайки през ушите. Разговорите за музика!

Знам, че музикалните ви търсения се разпростират от Криско до Шушана и затова съм се постарал да дам малко съвети, за хора, които нямат музикална култура. Следвайте ги и животът ви, и сексът ви ще бъдат песен... Някои от тях съм получил от баща ми. Той нямаше почти никаква музикална култура. Винаги, когато го канеха на концерт или опера, казваше: Не мога тази вечер, защото свири Шпилман. Или пък, в петък съм зает, Шпилман има концерт.... Няколко месеца преди кончината му се осмелих да го попитам кой по дяволите все пак е този Шпилман. Не знам - каза баща ми - но когато той има концерт, жена му е свободна...

Разбира се, глупаво е току-що зааговорили дама, да започнете с разясняване на разликите между Глен Гулд и Алексис Вайсенберг при изпълнение на „Вариации Голдберг”. Ако се захванете да правите анализ и на песенното творчество на Ивана, сравнявайки бихармоничиня лад с хиджаса (има два хиатуса, докато хидажаса е с един хиатус и микротонален) също няма да се докарате до коитус. Ако дамата е в състояние да си говори с вас за такива неща и наистина да ѝ е интересно, най-вероятно за нищо друго не става. Винаги ще сте впечатляващ,обаче, ако разкажете за страстната любов между Шопен и Жорж Санд. Може да и кажете, че Жорж Санд е пушила с лула и даже да възпроизведете мелодична тютюнджийска кашлица. Но трябва предварително да сте сигурен, че сваляте дама, която при думата „флажолет” няма да се изчервява или да си мисли, че я псувате на влашки. А освен това трябва и да четете история на музиката, а най-вероятно няма да имате възможност да отскочите до гугъл, точно когато най-много ще ви се налага.

И така, как да впечатлим с музикална култура, без да използваме израза: „Кой, Миро ли?! Тоа съм го ебал в казармата…”

Истина е, че дамите, особено младите, слушат изключително много музика. В крайна сметка музиката предизвиква у човека вълнение, което той не е в състояние да обясни. Усещане, много женско като цяло. Пеперуди в стомаха. Като чуя този израз винаги си представям молци, нападнали хавлиените ми чорапи, но жените и – особено студентките си представят съвсем дурги неща. Затова, ето няколко антрета за завързване на музикален разговор:

Какво слушате? Шакира? Понякога ми се ще да съм дакел, за да мога да припкам след нея и да я гризкам по дупето…

Или:

Уди Алън казва „Всеки път, когато слушам Вагнер ми иде да нападна Полша” (трябва да имате готовност след това или да нападнете дамата като Полша, или да предприемете дълъг разказ за Лоенгрин и Зигрфид, и как сте се напил с бира на фестивала в Байройт);

- Като изключим Веско Ешкенази, всички велики цигулари са евреи (подходящо начало за свалка със студентка, поддържаща националистите и тайно влюбена в Ангел Джамбазки);

- Франк Синтара е имал много вземане-даване с мафията, но Маргините ги опрадваха и по това обвинение; Това антре е подходящо за студентки по право – залагате на две възможни развития, сплитвате опциите така да се каже, кеф ви Синатра, кеф ви недъзи на съдебната ни система.

- Струнните квартети се получават след посещение на руски симфонични оркестри в Америка. И тук – ако разговорът за музика закуца, може да минете към санкциите срещу Русия, решението на МОК за руските спортисти, Ще се кандидатира ли Путин отново за президент т.н.

Ето и едно мачистко начало, залагащо на чувството за хумор на дамата: Не мога да разбера какво толкова му харесват на Енрико Иглесиас?! Вчера един от махалата ми показа как пее – нищо особено!

Дуго начало, с вътрешнополитически привкус: За Бойко Борисов разликата между цигулка и виолончело е, че челото гори по-дълго (ако разговорът продължи в тази посока, можете да блеснете и с познанията, че премиерът свири на акордеон. Добавете, че вие също сте свирил на акордеон, но вече не свирите. Мъжеството ви е толкова голямо, че на един концерт в първи курс се закачило за меха на акордеона и до края на концерта сте свършил три пъти. Иначе акордеонът ви е бил 120 баса, Велтмайстер);

Историята на музиката е сложно нещо. Ето, например във Виена се продават шоколодава бонбони, наречени Моцартови топки. Моцарт кугелс... Явно не всичко от историята на музиката ни казват, но вие трябва да проявите познания. Ето един възможен анфанг по история на музиката:

Бенждамин Бритън е пушил опиум и е написал гениални симфонии, Кийт Ричардс и до днешен пафка марихуана, страхотен музикант е и изглежда страхотно... Кърт Кобеин – хероин и гениална музика. Добре де, няма ли кой да каже на Графа да пробва поне да подиша лепило?!

Ако наблизо има какъвто и да инструмент, можете да извлечете от него каквито и да е зувци, твърдейки, че сте последовател на додекафонията и Арнолд Шьонберг. Настоявайте, че сте бил многообещаващ млад талант, но сте бил принуден да изхранвате семейството си музика. По-точно съседите ви са събирали месечни суми, за да не свирите на цигулка всеки следобед.

Друго начало: Масажистът на Луна не се казва луноход... Темата не е много музикална, но и самата Луна не е. Като цяло става за начало на разговор, който лесно може да завие към Биг Брадър, а там е сигурно, че имате познания

Почерпете ухажваната от вас дама с коктейл „Лунна соната”. Състои се от равни части мента, мастика и шампанско. Ако добавите и арменски коняк се получава „Танц със саби” от Хачатурян, но за предпочитане е да останате на „Лунна соната”. След два танца със саби, със сигурност няма да успеете да си намерите нито сабята, нито ножницата.

Започнал веднъж, разговорът на музикални теми, задължително трябва да мине през установяване на предпочитанията на дамата, любезни коментари за нейната богата музикална култура и предложение за завършване на вечерта с разглеждане слушане и на личната ви фонотека. Често срещано затруднение е, когато на въпроса „каква музика харесвате” ви отговорят „секва, стига да е яка”. Ако можете точно при този отговор сравнително вярно да забиете „Te quiero puta” на Рамщайн, то възможността да се доберете до заветния лимон, за който се пее в песента, е много голяма. Но, понеже вероятно няма да можете, по-добре отклонете разговора в посока на текстовете на фолк-парчетата. Предлагам ви един личен анализ на прочуто парче от близкото минало. Можете да използвате него, или по същия начин да анализирате всеки текст на Устата, Софка, Азис, или за който друг се сещате. Дори и песните на Веско Маринов се подават на подобна интерпретация. Става дума за култовият опус на Евгени Ангелов (авторът на незабравимата „Радка Пиратка”) - „Чужда булка” от едноименния албум. Текстът започва класически:

„Снощи мале пиян бях и при чужда булка спах,

снощи мале пиян бях и при чужда булка спах,

А жената чакала, цяла нощ е плакала,

а жената чакала, цяла нощ е плакала”

Всъщност куплета не служи за нищо друго, освен за завръзка на основната сюжетна линия и за възможно най-бързия преход към рефрена, който е същинския кючек – душа и смисъл на цялото поризведение:

„Няма, няма кой да я прегърне,

няма, няма кой да я обърне.

Няма, няма кой да и се скара,

няма, няма кой да я обара”

Обърнете внимание на дамата, че още с първия куплет и първия рефрен, цялата сюжетна линия е изчерпана. Лирическият герой очевидно съжалява за действията си, но повече просто няма какво да се случи… И точно тук, невероятният народен гений Ангелов, съживява действието, смело посягайки към една от най-големите поп-икони:

Снощи мале, Брус Лий срещнах и го с удар аз прострях,

снощи мале Брус Лий срещнах и го с удар аз прострях,

А жена му (забележете на Брус Лий жената!!!) чакала, цяла нощ е плакала,

„Няма, няма кой да я прегърне,

няма, няма кой да я обърне.

Няма, няма кой да и се скара,

Няма, няма кой да я обара”

Наблегнете на горчивата участ на жената на Брус Лий, както и на факта, че точно в българското поп-фолк творчество се разкрива една от мистериите на съвременната попкултура – а именно кончината на легенадрния Брус Лий. От тук насетне можете да тласнете разговора към ужасната съдба и на сина му – Брандън Лий, загинал при снимките на култов филм и изобщо да преминете на тема кино, която безспорно ви е по-позната. Но ако решите да останете в дебрите на дълбоката музика, можете да продължите с анализа на произведението на симпатичиня, черничък като съвестта на Хитлер певец, Евгени Ангелов. Привидно песента е завършена, изпяти са цели два куплета и два припева, което означава минимум четири качвания на масата и здрави гьобеци – нещо напълно задоволително за изпълнителите от ранната пре-пайнер епоха в българската музика. Но не и за твореца Евгени Ангелов! Внезапно маестрото виртуозно завива към изворите на българския фолкор, черпейки с пълни шепи от необятното народно творчесто и обогатявайки по този начин цялото произведение с невероятна поп-анималистично-фолкорна амалгама, придаваща дълбочина на смислово-емоционалните пластове на песенното повествование:

„Кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка,

кацнал бръмбар на трънка и захванал да дрънка,

А жена му (отбележете - на бръмбара!!!) чакала, цяла нощ е плакала,

а жена му чакала, цяла нощ е плакала”

„Няма, няма кой да я прегърне,

няма, няма кой да я обърне.

Няма, няма кой да и се скара,

няма няма кой да я обара”

Да – казвате вие, каквото и да прави лирическият герой – жената чака и плаче. Тук може дискретно да си покажете татуировка, направена с химикалка – "хаштаг" ми ту, или веднага да припомните на дамата за Джон Ленън, който изпя, че „жената е негърът на света”, но след това се ожени за японка, за да не го помислят, че си е взел негър… Този нюанс в анализа, ще ви издигне в очите на събеседничката ви, не само като тънък познавач на музиката, но и като човек с широка обща култура, чувствителен и склонен да се вслушва в най-модерните веяния на джендър-културата.

Горе-долу схващате как трябва да се държите, за да демонстрирате разтърсваща музикална култура пред всяка една дама. Единственото, което - заклевам ви! – не трябва да правите е прочувствено да й изпеете на китара „Батальонът се строява”. Разбира се, освен ако не сте Бойко Борисов. Но ако сте Бойко Борисов, то този текст изобщо не е за вас, защото вие всичко си знаете и без да сте студент, а и студентките ви налитат като синкопи на синор.

*Публикувано във фейсбук страницата на Любен Дилов-син на 8 декември