Мегаделото за източването на над 2 млрд. лв. от КТБ в съда в сряда

Къде е банкерът Цветан Василев? Въпреки че отговорът е известен, спазвайки буквата на закона, призовкари на спецсъда са търсили бившия мажоритарен собственик на КТБ на негов адрес в столичния кв. “Бояна”. Те трябвало да му връчат обвинителния акт от 11 хил. страници по делото КТБ.

Призовкарите ходили до дома на Василев през ноември. След неуспешния им опит съдът решил да прати международна поръчка до Сърбия, за да може книжата по делото да бъдат връчени. Какво е станало с нея и какво е точно съдържанието ѝ, вероятно ще стане ясно в спецсъда утре. Тогава е насрочено първото заседание по делото КТБ.

Василев се укрива в Белград от 2014 г. Вече повече от 3 г. прокуратурата няма вест за хода на делото за екстрадицията му. Ако със същата бързина се действа и по новата молба на спецсъда за правна помощ до Сърбия, процесът вероятно ще бъде миниран с месеци.

Делото е за присвояване на над 2,5 млрд. лв. от КТБ. Освен Цветан Василев подсъдими по него са още 17 души. Те са призовани да се явят в 10 ч в сряда.

Василев е

обвинен за

4 престъпления

Първото е, че е ръководел организирана престъпна група от 14 души, създадена с користна цел. Тя функционирала от 2008 до 2014 г., твърди обвинението.

Банкерът ще отговаря още за изнасяне на 206 млн. лв. от главната каса на КТБ и за източване на 2,5 млрд. лв. (Виж долу.)

Казусът е възложен на 3-членен състав с председател съдия Виржиния Петрова. Тя правораздава от самото създаване на спецсъда през 2012 г. Влиза на ул. “Черковна” 90 от Софийския районен съд. Името ѝ не се свързва с шумни дела, които да е разглеждала през годините. Петрова обаче е член на състава, който гледа делото за атентата на летище Сарафово през 2012 г. Работила е и като прокурор.

Прогнозите са, че в сряда процесът за източването на КТБ няма да тръгне. Една от причините е, че законът изисква Василев да е получил препис от обвинителния акт поне 7 дни преди старта на делото.

Банкерът бе даден на съд задочно. Това обаче не пречи на съда да направи нов официален опит да го призове, твърдят юристи. Ако Василев не се яви доброволно, както се очаква, тогава трябва да се реши дали делото да бъде спряно до приключването на процедурата за екстрадиция в Белград.

Другият вариант е

процесът да

тръгне в

отсъствието

на банкера

Според последните поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) на първото заседание по делото, наречено разпоредително, се обсъжда дали при разследването са допуснати процесуални нарушения и дали те са съществени.

Трима прокурори начело с шефа на спецобвинението Иван Гешев ще поддържат обвинителната теза в съдебната зала.

Единият пункт от обвиненията е за длъжностни присвоявания чрез фалшиви договори за банков кредит.

Целта им била да излязат едни пари от КТБ и да стигнат до краен получател в зависимост от указанията на Василев, твърди прокуратурата.

От документите по разследването ставало ясно, че били предоставени 162 кредита на дружества, които нямат печалба. Някои пък отчитали печалба от лихви, а не от оперативни работи. Кредити за фирми от кръга на банкера били одобрявани за по-малко от ден.

Близо

206 млн. лв.

са изнесени

в куфари

от главната каса на банката, без това да е отразено в документ и в касово-счетоводната операционна система на КТБ, казват от прокуратурата, позовавайки се на експертизи. Голяма част от средствата отиват при бизнесмени и политици, сред тях е бившият журналист и настоящ евродепутат Николай Бареков. Единствено неговото име фигурираше в резюме на покуратурата за обвиненията при внасянето на делото в съда.

Задачата как парите да стигнат до него, без да бъдат проследени, била възложена на финансовия директор на извънбанковия бизнес на Василев Бисер Лазов. Той е сред основните свидетели по делото. През септември 2013 г. Бареков получил 50 хил. лв. Според свидетели сумата била обещана лично от Василев. През октомври с.г. издръжката на Бареков от КТБ станала 100 хил. лв., защото според свидетели “от този месец той напуска телевизията и ще става политик.”

Като свидетели по делото са разпитани актьорът Владислав Карамфилов - Влади Въргала, треньорът по баскетбол Константин (Тити) Папазов, сегашният военен министър Красимир Каракачанов, Моника Станишева, бизнесменът Иво Прокопиев и др.

Отделно от делото КТБ се водят други 24 разследвания за присвояване на пари от главната каса на КТБ преди 2011 г. - за източени 30 млн. евро, 32 млн. долара и 1 млн. лв., както и за придобиване на дялове от капитала на БТК с пари от КТБ.

Кой за какво е подсъдим?

На съд е дадена бившата шефка на вътрешния одит на КТБ Снежанка Велева-Стефанова. Тя е обвинена за 67 присвоявания. Oдиторът от KPMG Маргарита Голева ще отговаря за 45 самостоятелни длъжностни присвоявания в особено големи размери и за още 24 престъпления.

Александър Панталеев, бивш изпълнителен директор на КТБ, е обвинен за 85 присвоявания и 45 длъжностни престъпления в особено големи размери. Красимир Хаджидинев, външен одитор от KPMG, е даден на съд за 68 присвоявания. Бившият изпълнителен директор на КТБ Георги Христов е уличен за 99 присвоявания.

Главният счетоводител Мария Димова също ще отговаря за длъжностни престъпления в особено големи размери. Аналогични са обвиненията срещу заместничката ѝ Борислава Тренева-Кючукова и главния касиер Маргарита Петрова.

Главният експерт в дирекция “Анализ и обработка на кредитни сделки” Елка Стойкова е уличена в 3 длъжностни престъпления в особено големи размери и 3 присвоявания. Елена Инджева, служител на банката, ще се защитава по обвинения за длъжностни присвоявания. Рангел Стойчев, който бе член на Съвета на директорите на КТБ, е привлечен под отговорност за 14 присвоявания. Светлана Георгиева също е обвинена за присвоявания. Бившият изпълнителен директор на КТБ Илиян Зафиров ще отговаря за 13 длъжностни присвоявания, а ръководителят на управление “Кредитиране” в КТБ Георги Зяпков - за 130 длъжностни престъпления.

Без обвинения за участие в банда, но с обвинения за липса на контрол над КТБ са бившите подуправители на БНБ и ръководители на управление “Банков надзор” Цветан Гунев и Румен Симеонов, както и шефката на екип в дирекция “Надзорно наблюдение на кредитните институции” Славияна Данаилова.

Повечето от уличените в аферата - безработни

Повечето от подсъдимите по делото КТБ заедно с банкера Цветан Василев са безработни. Това твърдят пред “24 часа” техни адвокати и близки.

След като аферата с КТБ гръмна през 2014 г., работодатели не искали да вземат на работа обвиняемите банкери, одитори, касиери и счетоводители.

“Известно време част от подсъдимите получаваха обезщетения от трудовата борса. Някои извадиха късмет, че имат приятели, при които започнаха работа като счетоводители и консултанти”, обясни адвокат по делото.

Крах в кариерата има и при бившите подуправители на БНБ Цветан Гунев и Румен Симеонов, които са сред подсъдимите.

Гунев си е вкъщи и води дела за уронване на авторитета му срещу прокуратурата и Народното събрание. Той иска общо 70 хил. лв. обезщетение от двете институции, казаха хора от неговия кръг. През 2014 г. Симеонов бе за кратко част от Надзорния съвет на ЦКБ.