За велосипедите и хората
Много се изписа „против” и малко „за” велоалеите преди снега. Тия дни темата стана злободневна.
Вече се каза с чувство на хумор, че велосипедистите сме вредни за икономиката, защото не консумираме горива, не плащаме данъци нито за велосипедите, нито за пътищата, не купуваме винетки, не плащаме за паркинг, нито имаме проблеми с паркоместата, не плащаме за обществен транспорт, нито за годишни технически прегледи, нямаме проблеми със задръстванията, по-здрави сме от останалите, защото се движим, разполагаме с повече свободно време, почти безнаказано можем да пием по една ракия и така нататък...
Като човек не слизал от велосипеда от 1974 година (велосипеда, който в момента карам е единадесетият, който още не са ми откраднали) и който е преживял какво ли не по софийските улици с велосипедите си, включително и фрактура на китката и фрактуа на атласа и епистрофея, първите два прешлена под черепа, по вина на един таксиджия ще си позволя да поразсъждавам по темата.
Състоянието на нещата между 1974-та г. и днес няма нищо общо. Тогава и автомобилите и велосипедистите в София бяха в пъти по-малко. Дневно в София я можеше да срещнеш петима велосипедиста я не, почти всички се познавахме.
Има неразумни, непредпазливи и нагли велосипедисти. Карат със слушалки на ушите, без осветление по тъмно, на пешеходните пътеки рязко завиват на ляво, като пешеходци и създават рискови ситуации, за което с основание ги псуват!
Факт е обаче, че много малко от отаналите участници в движението уважават велосипедиста просто защото е човек, а и той е равноправен участник в това движеие. Много често ни засичат при десен завой на кръстовище, без да си дават сметка, че спирачните ни възможности се дължат на съпротивлението на около 8 кв. см., което гумите осигуряват. Притискат ни към тротоарите. Изпреварват ни с чудовищна скорост, минавайки на милиметри от кокалчетата на лявата ни ръка... Пешеходци и шофьори просто не ни регистрират визуално като физически тела през деня, за през нощта да не говорим, дори и да светим отвсякъде. От столична община едва напоследък започнаха да слагат проходими капаци на уличните канали, до скоро те бяха с големи прорези, през които гумите на бегачите пропадаха, а и обикновено бяха сложени по посоката на движението...
Никой не отчита, че сме принудени да се движим най-вдясно, където обикновено са най-големите боклуци, телове, дупки, локви или канали без капаци. През зимата най-вдясно е най непочистено и заледено. През последните години нарастна броят на зимните велосипадисти. Много им се радвам! И аз съм между тях.
Та, от висотата на таз камбанария исках да кажа, че се радвам на велоалеите из центъра. Да, те малко усложняват движението, а някои попадат в „конфликт на интереси”, защото да, магазини трябва да се зареждат, а пък рябва и аз да мина с велосипеда.
Някой, някъде беше написал, че за кво им било на живеещите в центъра да карат велосипеди...
Това е несериозно! Всеки от нас има право да педалира, където поиска, стига това да не е в противоречие на закона.
За идиотската съдба на „снегопочистването” на велоалеите по Дондков бих казал само – българска работа...
Та, горе-долу това е положението...
*Коментарът е от фейсбук
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции