Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Калин Терзийски: Не исках да обидя Григор, а да тествам общественото мнение

Исках да разбера защо не се цени умственият труд

- Господин Терзийски, според Вас хейтъри ли са българите?

- Ние нямаме много ясна представа за историята на народа ни. Историята винаги е история на властта, която се пише за властниците и обслужва властниците. Така че

историята на българския народ

не я знаем

Не знаем дали в миналото, за разлика от по-ново време, което е описано в литературата, но да кажем не знаем през 16 век дали е имало такъв феномен. Иначе, ако знаехме това, щяхме да сме по-спокойни. Например ето сега се появиха такива хора и това се дължи на фейсбук, на възможността всеки да си каже мнението. И когато то е лошо, е много по-забележимо.

- И все пак сякаш се забелязва тенденция към разрастване...

- За да влея малко оптимизъм - на чист костюм няколко мазни или наакани петънца се виждат много по-силно. Тоест ние виждаме и

реагираме мъчително на тоя феномен "хейтърството"

явно защото не е чак толкова разпространен. И аз си направих сметка, че хората, които говорят ярко изразено лоши неща за мене, защото аз го преживявам непрекъснато, са, да речем, около една трета от всички. Дори когато изразявам най-крайни мнения. Обаче те са най-шумни, най-кресливи, най-агресивни и се забелязват най-много. Тогава журналистите казват: Ето, вас ви мразят! Е, да, ама някак си добрите хора, които не ме мразят, не са били забелязани. Те в 90% просто не са си казали мнението, а други 10% са си го казали и то е било положително, и пак са два или три пъти повече от тези, които са се изразили негативно.

За съжаление агресията прави впечатление, журналистите винаги я отбелязват нея и са достатъчни пет капки катран в цяла каца с мед, за да изглежда цялата с катран.

- На два пъти предизвикахте доста негативизъм - веднъж с коментар за “американската пропаганда” и втори път със сравнението, което направихте на доходите на спортистите с тези на писателите...

- И двата случая са много сериозни, а всъщност не са и много различни по причина. Когато става въпрос за американската хегемония в света, мога да кажа нещо, което звучи малко странично, но който разбира, ще ме разбере. Аз съм преживял времена, в които комунистическата пропаганда, която не беше и толкова силна в края на краищата, колкото е сегашната, правеше така, че да няма никаква алтернативна информация за света освен нейната.

И сега американската и въобще западната машина за оформяне на съзнанието на хората работи чудовищно добре заради огромното повишаване на технологиите за комуникация. И точно когато се опълчиш на тази система за оформяне на мнението на хората, откриваш, че всъщност хората са вече оформени и с промити съзнания

И изведнъж се вцепеняваш, разбирайки, че толкова хора са готови да станат яростни поддръжници на втълпени по елементарен пропаганден начин идеи. Примерно, че спортът е велико нещо и е най-великото на света. Той е чудесно нещо, поддържа здраво тялото, но не и да се родят от него религии, мании и т.н. И ако се сложи много по-високо от изкуството и културата, това е някак си абсурдно и смешно. Но пропагандната машина си е свършила работата и има достатъчно много промити глави.

- Вие усетихте ли омразата?

- Да, защото аз много добре знаех, че правя един експеримент, който да възбуди общественото мнение възможно най-силно с цел да предизвика и да насочи вниманието към ужасното отношение към умствения труд, което е тенденциозно.

Защото когато умственият труд бъде обезценен, омаловажен и дискредитиран, просто умните хора отиват някъде встрани и

тълпата се управлява чрез култове

към тенисисти,

култове към Америка и някакви други глупащини. И тая тълпа се манипулира и управлява изключително лесно. Защото нейните будни съвести, нейните поети, писатели, философи и т.н. са изпратени някъде на почивка.

Е, не са изпратени в Белене, но са изпратени да работят като пазачи, да кажем, в складовете на Илиянци.

- Ако бяхте в друга европейска страна, смятате ли, че щяхте да съберете по-малко негативни коментари?

- Ако бях в друга малка страна, броят щеше да е същият. Става дума за малка и небогата, в която хората имат ниско самочувствие.

 - Вие усетихте ли омразата?

- Да, защото аз много добре знаех, че правя един експеримент, който да възбуди общественото мнение възможно най-силно с цел да предизвика и да насочи вниманието към ужасното отношение към умствения труд, което е тенденциозно.
Защото когато умственият труд бъде обезценен, омаловажен и дискредитиран, просто умните хора отиват някъде встрани и
тълпата се управлява чрез култове
към тенисисти,
култове към Америка и някакви други глупащини. И тая тълпа се манипулира и управлява изключително лесно. Защото нейните будни съвести, нейните поети, писатели, философи и т.н. са изпратени някъде на почивка.
Е, не са изпратени в Белене, но са изпратени да работят като пазачи, да кажем, в складовете на Илиянци.


- Ако бяхте в друга европейска страна, смятате ли, че щяхте да съберете по-малко негативни коментари?
- Ако бях в друга малка страна, броят щеше да е същият. Става дума за малка и небогата, в която хората имат ниско самочувствие.
Ако бях в Дания - едва ли, но ако бях в Гърция, може би по-същия начин, макар че тя не е бедна като България.
България е
бедна спрямо най-богатите
Това винаги го казвам, защото по индекс на човешкото развитие е на 57-о място от 200 страни. Съвсем ясно е, че не е от бедните страни, а е в първата една трета.
От най-богатите обаче България е най-бедната, но това ни кара да имаме хронично ниско самочувствие и да го отстояваме с такава злоба, че става малко прекалено - подобно на македонците.
Да си отстояваме свирепо самочувствието,
а това има обратен ефект. Защото, когато човек сляпо си защитава самочувствието, и то примерно както македонското, изградено върху смешни твърдения, по-умните хора ще си направят и един паралел и с нашето. Едно самочувствие, изградено върху смешни постаменти, се отстоява най-свирепо. Защото то е с глинени крака. Аз не се боря за разрушаване на самочувствието въобще, а за разрушаването на това самочувствие, изградено върху глинените крака на абсолютни глупости. Ние трябва да имаме истинското голямо самочувствие, изградено върху реални наши качества. Най-вече върху труда ни, извършен сега, и то от нас - не от някой друг.

 

Коментара ()

Вашият коментар