Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Царските имоти - драма с куршуми, бомби и потопи ИНЦИДЕНТИ: Дворецът “Врана” е поле на бойни действия. СНИМКА: ДЕСИСЛАВА КУЛЕЛИЕВА

2 изстрела на съветски войници в съседната стая на малолетния Симеон

През 1944 г. той оцелява и при бомбардировки над “Врана”, скрит в бункер

Един ден в края на 1944 г. в съседната до стаята на малолетния цар Симеон във "Врана" попаднали два куршума, изстреляни от съветски войници. Те били разквартирувани в парка, за да пазят семейството на монарха, но се отдали на лов на фазани. По цял ден винтовките и картечниците на червеноармейците ехтели из парка.

Съвсем естествено, царица Йоанна изпаднала в паника дали изстрелите до царските покои са случайни и дали животът на сина й е в опасност. Тя веднага поискала съдействие от Тодор Павлов, един от тримата регенти.

Още при назначаването му лично Георги Димитров му заповядал да пази малкия монарх като очите си. Павлов отишъл при командира на разквартируваните съветски войници - пехотински капитан. Посред бял ден

той почти бил пресушил цяло

шише водка

Регентът помолил да не се стреля в близост до двореца. В отговор руснакът започнал да псува.

Когато видял, че няма да успее да се разбере с червеноармееца, Павлов хванал телефонната слушалка пред него и се обадил лично на ген. Бирюзов.

Командващият съветските войски в България тутакси строил капитана и го заплашил, че ще го разстреля още същата нощ за драстично нарушение на дисциплината. Младшият офицер изтрезнял набързо, пребледнял, хванал се за главата и започнал да се тръшка.

Тогава Павлов отново се обадил на Бирюзов и го помолил да се смили над капитана. След дълги уговорки генералът склонил, но прехвърлил провинилия се офицер в друга част, така че повече не го видели около "Врана".

Разминаването на малолетния цар с куршумите на съветските войници

е вторият случай, в който той оцелява при атака срещу "Врана". При това само в рамките на една година.

В първия дворецът бил мишена на обстрел с бомби от страна на антихитлеристката коалиция през март.

При сигнала за опасност Симеон II заедно с майка си царица Йоанна и сестра си Мария-Луиза се криел в специален бункер. Част от запалителните устройства уцелвали по-новата сграда, в която живеело семейството на покойния Борис III. Подпалени били двата горни етажа. 11 бомби изравят дупки в парка. Една от тях

издълбава огромен кратер с

диаметър 7 метра

и дълбочина 3 метра, който се напълнил с подпочвени води. На следващата сутрин след бомбардировката княз Кирил, чичото на Симеон и Мария-Луиза, предложил да посадят водни лилии в така образувалото се езеро и да го нарекат "Чърчил" по името на британския премиер. Децата поискали от прислугата да пусне вътре червени рибки и им се радвали как плуват.

В наши дни водният басейн вече не съществува, защото е пресушен по време на строителството на магистрала "Тракия".

По време на бомбардировките се случили и други инциденти - изчезнал годежният пръстен, който царица Йоанна подарила на мъжа си. Няколко дни след като установила липсата му, все пак градинарят го намерил в парка и го занесъл в двореца в платнена торбичка.

Това е единственият намерен предмет при нападенията над "Врана". Всички други царски вещи, които не били скрити, били загубени при бомбардировките.

Царицата заповядала преди обстрелите да свалят от стените 128-те ценни картини и да бъдат преместени в скривалището.

Един от най-драматичните моменти след края на опасността било откритието, че в старата сграда на "Врана", изработена изцяло от дърво, паднала бомба, която не избухнала.

Княз Кирил решил да я обезвреди, рискувайки да се взриви в ръцете му. Но имал късмет и успял да неутрализира запалителното устройство, прилагайки уменията си от Военното училище в София и наученото в Балканските и Първата световна война, където участвал като офицер за свръзка.

Известният княз бонвиван описал в телеграма до баща си

как бомбите падали върху "Врана"

и какви щети е понесъл дворецът и как са се скрили в бункера, знаейки колко е привързан старият монарх към имението.

Точно да обиколи резиденцията е било последното желание на Фердинанд след абдикацията му на 3 октомври 1918 г.

Нарекъл я "Врана" по името на множеството подобни птици, които обикаляли наоколо.

В отговора си до Кирил детронираният цар показал радостта си от оцеляването на семейството, но бил скептичен, че скривалището е могло да спаси Симеончо, майка му и сестра му, ако бомбите бяха паднали точно върху него.

С Фердинанд

е свързана и

една мистерия

във "Врана". След заминаването му в една стая прибрали негови неща и тя стояла постоянно заключена. Не я отваряли никога, а Симеон и Мария-Луиза като всички деца били любопитни да видят забраненото. Според свидетели там имало книги и предмети, свързани с Кабала, тъй като дядото на царя се интересувал от окултни науки.

Не така тайнствена, но една от най-красивите зали в двореца е т.нар. Карелска столова (от името на вид бреза, която расте в областта Карелия в Русия). Тя е разположена на партера и е била използвана за официални вечери. Обзавеждането й - кристални огледала, полилей, огромна маса, столове и бюфети, е подарък от руския император по случай пълнолетието на Борис. Николай II е негов кръстник при второто му кръщение в православната вяра, когато е на 2 г. Дотогава бъдещият цар е бил католик, но Фердинанд решава да изпълни изискването на Търновската конституция. За да се достави до София,

цялата мебелировка е била натоварена на специален влак от Москва.

Дворецът "Врана" е свидетел на много исторически събития за България. Цар Борис имал навика да обикаля из парка, преди да вземе важни политически решения. Използвал го, за да се скрие от всички, когато не искал да вземе определена страна във вечните междупартийни спорове. Така се случило и през 1923 г. по време на военния преврат.

На 9 юни проф. Александър Цанков, Кимон Георгиев, Димо Казасов и други пристигат във "Врана", докато верните им офицери завземат държавните учреждения в София. Намерението на заговорниците е да накарат царя да признае новата власт. В това време той излязъл на разходка из парка със своите съветници и се чудел как да постъпи. Часове наред притеснените деветоюнци чакали монархът да се появи.

Дори не повярвали на слугите, че го няма и обиколили всички стаи на двореца. Тръгнали да го търсят из алеите, тъй като адютантите му им казали, че е отишъл на лов.

Накрая той се появил и склонил да подпише указа за назначаване на новото правителство. А когато отишъл в парламента, произнесъл словото си с такъв безизразен глас, че всички разбрали, че не одобрява станалото.

Във "Врана" е починал цар Борис на 28 август 1943 г. Тогава в двореца нямало много хора.

Само 4-5 души знаели, че царят е мъртъв.

И въпреки това няколко часа по-късно радио Лондон съобщило, че българският монарх е в изключително тежко състояние. В имението настанала тревога. Започнали да се чудят

кой е английският шпионин, но така

и не бил открит

След 9 септември във "Врана" се настаняват първо Георги Димитров и Васил Коларов, а след това Вълко Червенков и Тодор Живков. Последният партиен ръководител на БКП обитава имението до 1976 г., когато се премества в "Бояна", а след 1981 г. - в Банкя.

Сградата е използвана като представителна за посрещане на видни гости. В нея е бил настанен през 60-те години шахът на Иран Мохамад Реза-Пахлави със съпругата си. За да е пълно аристократичното впечатление, комунистическите домакини извадили сервиз с вензел на цар Фердинанд за официалния обяд.

Във "Врана" са били приемани още Хо Ши Мин, Хрушчов, Фидел Кастро.

От края на 70-те и през 80-те години там са настанявани предимно представители на бивши колониални държави като Ангола и Мозамбик.

Дворецът край магистрала "Тракия" е първият, който Сакскобургготски получи през 2000 г. Последваха "Царска Бистрица", "Саръгьол", "Ситняково" и гори в Рила.

Перлата в списъка е именно "Врана". Това е най-скъпият от всички имоти. Но още докато Симеон беше премиер, се появиха претенции на наследници на хаджи Боне. Това е чифликчията собственик, от когото придворният аптекар Странски придобил на търг парцела за 56 600 златни лева и после препродал на Фердинанд.

Връстник на Симеон Сакскобургготски разказа пред "168 часа", че брат му е виждал с очите си документа, с който навремето Фердинанд е купил "Врана" и част от мястото.

"Тогава не се е казвало нотариален акт, а се е използвал терминът крепостен акт.

Моят брат - Кирил Дреников, който беше много близък на царя и негов съветник, го е видял.

Знам със сигурност, че Симеон разполага с нотариален акт", заяви пред "168 часа" проф. Иван Дреников, който е син на последния шеф на Военновъздушните войски и на летище София преди 1944 г.

Коментара ()

Вашият коментар