През последните години има тенденция към популяризиране на пълната упойка и тя се прилага много по-често отпреди. Някои клиники дори я рекламират като желана услуга за извършване на съвсем елементарни процедури. Тя обаче крие рискове.

Специалистът по дентална медицина д-р Георги Райков, създател на стоматологична клиника "Рай-дент", подчертава: "Напоследък такъв тип упойка се прави не само когато е наложителна, а като един вид удобство, като вид услуга. Факт е, че пълната упойка позволява да се извърши по-лесно манипулация върху деца, които, ако са в съзнание, не е възможно да бъде работено с тях. При мен се прилага единствено при деца, които не са контактни, имат някакви психологически проблеми или не са в състояние да разберат необходимата манипулация, която е належащо да се извърши."

Д-р Райков е категоричен, че зъболекарите нямат право да прилагат пълна упойка сами: "Задължително упойката се прави от анестезиолог, който е правоспособен, който е завършил медицина и е специализирал анестезиология. Това не е упойката, която поставя зъболекарят. В някои страни в чужбина зъболекарите имат право да ползват райски газ, но в България е забранено. Единствено анестезиолог може да прилага такъв тип упойка, която действа на централната нервна система. Тя е нещо много специфично и сложно. Съвсем не е безобидна."

Д-р Райков обяснява, че е разрешено да се извършва в лаборатория, стига да има съответното оборудване и правоспособен специалист. Трябва да има възможност при проблем детето да бъде интубирано, ако се наложи, както и да има необходимите медикаменти за стабилизиране при евентуална алергична реакция. Всичко това е отговорност на анестезиолога. Той привежда детето в пълна упойка, а зъболекарят отговаря за съответната дентална манипулация.

Специалистът подчертава, че е необходимо прилагането на упойка да бъде обсъдено с родителите и ако е необходимо, с алерголог. Преди такава е задължително да се направят изследвания за алергии, за поносимост, но това отново е отговорност на анестезиолога. Задължително е пациентът или родителите му, ако е дете, да бъде информиран за рисковете и да бъде подписан документ за информирано съгласие, в който са изброени всички възможни рискове от пълната упойка, а такива неизменно има. Възможно е да се стигне до замайване и объркване след излизането от нея, до проблеми с краткотрайната памет, до алергични реакции, дори до увреждане на мозъка и на централната нервна система.

"Всяка упойка крие риск - подчертава д-р Райков. - Съществува възможност за остра алергична реакция, която в най-лошия случай да доведе до смърт. Затова е отговорност на анестезиолог да прецени този риск. Разбира се, има ситуации, които налагат пълна упойка – например големи кисти или тумори. Но в повечето случаи не е толкова от значение заболяването, което се лекува в устната кухина, колкото психичното състояние на детето и доколко то е контактно. Подчертавам обаче, че говорим за зъболекарски процедури. В лицево-челюстната хирургия нещата стоят по съвсем различен начин и там се налага прилагането на пълна упойка."