Губене на време е създаването на нови разпределителни схеми за прием на бежанци в Европа докато не бъде договорена нова политика по бежанския въпрос между страните членки на ЕС.

Проблемът не е несъгласие по конкретни квоти или разпределителни схеми. Проблемът е липса на доверие между страните-партньори относно намерения, политики и дори върху принципите, върху които се изграждат европейските практики по проблемите на миграцията. Предлагането на нови и нови технологични схеми за преразпределение на имигрантски потоци, които някой е квалифицирал като бежанци е бюрократична хитрост за заобикаляне на необходимостта от договаряне на нова общоевропейска политика, която да легитимира обща позиция на страните членки по имигрантския проблем.

Създава се впечатлението, че чиновниците в Брюксел - и другаде - нарочно играят с топката в корнера за да печелят време. Това е неразумно - спечеленото време може да не им потрябва. А за всички нас, европейските граждани, печалбата на време означава само едно - бързо и качествено договаряне на нови и консенсуални имиграционни политики в ЕС.

"Печеленето на време" от страна на тези, които не искат това еднозначно задълбочава европейската имигрантска криза. Минаха три години от голямата криза през есента на 2015 г. Някой да е забелязал промяна в европейската миграционна политика?