През 1929 г. група историци откриват в Истанбул невероятна карта. Изследванията показват, че това е истински документ, съставен през 1513 г. от Пири Рейс, известен адмирал на турския флот от XVI век, чиято страст била картографията.

Високопоставеното положение на Пири Рейс в турския флот, му позволявало да има привилегирован достъп до имперската библиотека в Цариград. Така турският адмирал признава в редица бележки на картата, че е съставил и копирал данните от голям брой изходни карти, някои от които датират от IV век пр.н.е. или дори по-рано.

Мистериозната карта на турския мореплавател се съхранява в двореца “Топ капъ” в Истанбул, но за съжаление, не е изложена

На нея ясно личат бреговете на Западна Африка, Южна Америка, Андите, Карибите и според някои дори на Антарктида. Странното е, че на картата южният континент е изобразен, така както би изглеждал без ледената си шапка.

На картата например може да се намери и Земята Кралица Мод – област от Антарктида с площ 2,5 млн. кв. км, при това непокрита с ледове. Науката казва, че ледената шапка се е образувала преди милиони години и оттогава нито веднъж не е губила плътност. А създаването на картата още преди Антарктида да се скове от ледове, е било невъзможно, защото тогава човечеството още не е съществувало.

Не по-малко удивително е и това, че на картата са попаднали планински антарктически хребети, открити чак през 1952 година.
Професорът по история Чарлз Хапгуд в свое писмо до въздушното разузнаване на ВВС на САЩ отбелязал, че бреговата линия на Антарктида е била нанесена върху картата, преди да бъде покрита с ледове.

„Нямаме ни най-малка представа как да свържем данните от тази карта с предполагаемото ниво на географски познания през 1513 година“, отговорил му подполковник Харолд Олмайер.
„Изглежда, че точната информация се е предавала от поколение на поколение. Първите карти възможно са нарисувани от неизвестни – вероятно минойци или финикийци, които в продължение на хиляди години са били най-великите мореплаватели на древния свят.
Имаме доказателства, че техните карти са съхранявани в Александрийската библиотека, а по-късно работещите там географи са събрали тези данни ведно“, смята Хапгуд.

Обединявайки усилия с математика Ричард У. Страчън, Хапгуд изяснил още едно удивително нещо: картата до болка приличала на съвременните спътникови снимки, а значи тя може да изобразява въздушна снимка, направена от голяма височина. Но нима това е възможно, като се отчита нейната преклонна възраст?

Доказано е и че още в първата половина на Х век арабите са се опитвали да преплуват океана, тръгвайки на Запад. Така че е възможно някой техен кораб да е стигнал до Америка преди Колумб, смятат учени. Напълно е възможно картите на Колумб да са били копия на арабски оригинали.

По-скептичен анализ на твърденията е публикуван от Грегъри Макинтош, историк на картографията, който разглежда подробно картата в книгата си „Картата на Пири Реис от 1513 година“ (Athens and London: University of Georgia Press, 2000). Той успява да намери повечето от източниците на картата в записките на Колумб. Определени странности той отдава на използването на няколко карти като източници; други (например грешките в географията на Северна Америка) открива в продължаващото по това време объркване на региона с Източна Азия.

Що се отнася до точността на предполагаемия антарктически бряг, той посочва две очевидни грешки. На първо място, той е показан на стотици километри на север от правилното си местоположение; второ, протокът на Дрейк липсва напълно, като Антарктическия полуостров изглежда е свързван с аржентинското крайбрежие. Определянето на тази област от картата като ледените брегове на Антарктида, също е трудно да се съчетае с маркировките по картата, които показват региона като имащ топъл климат.