Волгин с поста си поне привлича чисто маркетингово внимание върху себе си, а ти просто хленчиш

Със сигурност след време Григор Димитров ще има паметник в София, а твърде вероятно и улица, кръстена на него.

Не е изключено в Борисовата градина да вдигнат и бюст на Калин Терзийски. Но едно е абсолютно сигурно - в наши дни писателят няма как да получава пари колкото тенисиста и този факт не бива така силно да го разстройва.

Ето и грубата математика в този спор между артисти и спортисти. От турнира в Лондон Григор е печелил по 4400 евро на минута, докато Терзийски по - 29 евро от разказ, публикуван в същия град, или 5000 евро награда за книга, която обаче е писал вероятно година, а може би и повече. С други думи, вярно е, писателят печели за година колкото тенисистът за минута.

Ако Калин Терзийски обаче знаеше колко взема Кубрат Пулев, сигурно шокът върху него щеше да е с необратими последствия. Само от мача с Владимир Кличко най-добрият ни боксьор е печелил по 1111 евро от всяка една секунда на иначе продължилия едва 19 минути мач.

Да, спортистите вземат много повече от писателите и поетите. Но това не е само в България. И което е по-важно, зад тази жестока несправедливост не стои някаква конспирация, а едно-единствено нещо - интересът на зрителите и интересът на читателите.

И ето отново безмилостните цифри - финалът на Григор в Лондон е бил гледан от над 1 милион души, а мачът на Кубрат с Кличко - от почти 2 милиона. И това са цифри само и единствено за България. По цялата планета със сигурност стотици милиони хора от всякакви раси, цветове на кожата и религии, която изповядват, са гледали как "клетото момче удря топката", както се изрази Калин Терзийски в онзи пост в социалните мрежи.

А там, където са милионите зрители, там са и рекламодателите - там са парите. Тъжно е наистина, но голямото финансиране не отива при книга с 1000-2000-3000 или дори 10 хил. бройки тираж.

И това е наистина дълбоко несправедливо, защото прозата, поезията също като спорта силно вълнуват хората - носят не по-малко емоции - радост, тъга, възпитават, карат те да мечтаеш, да обичаш, да губиш, да постигаш.

В същото време дори и големите писатели, поети, художници, превърнали се днес в класици, са умирали бедни, а често и неразбрани. Всеки случай има своето обяснение.

Но в крайна сметка разликата в заплащането между спорта и изкуството днес идва единствено от броя на зрителите. Като все пак не забравяме, че има стотици примери - за артисти, включително и писатели, които печелят милиони.

Ето точно затова смятам, че е много по-достойно и по мъжки Калин Терзийски да взима пример от тях, отколкото да си го изкарва на Григор Димитров.

Петър Волгин например според мен съвсем абсолютно хладнокръвно и целенасочено атакува тенисиста с една-единствена цел - да привлече внимание върху себе си. Нищо чудно радиоводещият тайно да е луд фен на Григор и дори да му е стискал палци на финала. Но какъв по-удачен начин да обърнеш прожекторите към себе си от някоя налудна теза в подходящия момент?

Постът на Терзийски си е обаче чисто хленчене. Той успя да се оплаче и от публиката - занимавала се с алкохолизма и изневерите, а не с творчеството му. Ами как да е иначе, когато ти само това произвеждаш пред същата тази публика.

Така че, като наистина не желая да бъда груб, Терзийски, ти може би не си точно това, което си представяш. А успехът не идва със завист, мрънкане и прехвърляне на проблема върху всички наоколо. Защото и в поезията, и в прозата, както и в спорта, се изисква мъжество да приемаш реалността по мъжки и да продължиш да се бориш.

Или пък просто хвани ракетата и започвай да "удряш топката", щом изглежда така лесно.