Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Челябинск - най-замърсеното радиоактивно бунище в света

По време на соца под земята имало таен град с улици, блокове и магазини, пълни с екзотични стоки на ниски цени. Хората масово умирали от рак, а затворниците там не могли да дочакат съкратените си присъди

Най-вероятният район, от който тръгва радиоактивният облак, всъщност е и най-замърсеното място в света - Челябинска област в Русия.
Много преди инцидента в Чернобил там се случват ужасяващи аварии в ядрените лаборатории и тестовите съоръжения на бившия СССР. Най-голямата от тях е т.нар. Кищимска катастрофа, оценена от
6-а степен
по международната скала за ядрени и радиационни събития (МСЯРС). С това тя се превръща в третия по сила атомен инцидент в историята след аварията на АЕЦ "Фукушима" и Чернобил, които са от седмо ниво.
Кищимската катастрофа тръгва от инсталацията "Челябинск-40", която е
първият съветски производствен комплекс за плутоний
Впоследствие там възникват три големи ядрени инцидента. Заедно с по-малките броят им е общо 40.
До неотдавна тази област изобщо не фигурираше на картата, а съветското правителство отричаше съществуването й. В продължение на десетилетия в секретната зона
не са допускани никакви случайни посетители при никакви обстоятелства. Местни жители са работили в обекта (по-късно наричан Челябинск-65).С разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години Челябинск-40 най-накрая е признат от правителството и получава статут на град.
Изграждането му започва в далечната 1945 г. от седемдесет хиляди затворници от 12 трудови лагера. Първият ядрен реактор
"Аночка" е построен за 18 месеца Впоследствие в района, който по-късно става известен като Озьорск и обхваща 90 квадратни километра, са настанени близо 100 000 души. Изграждат се още много допълнителни съоръжения, а комплексът е наречен "Маяк". Той трябва да служи като секретен център за ядрени изследвания и разработки.
Освен учените - предимно ядрени физици и инженери, повечето работници в ядрения комплекс също са затворници, съгласили се да работят там в замяна на по-малки присъди. За целта се дава възможност на осъдените на 25 години тежък труд в Сибир да заменят наказанията си с 5 години работа под земята в Челябинск-40.
Разбира се, по това време лагеристите не знаят какво ще правят в този обект, те не са наясно и с последиците от излагането на въздействието на радиоактивни материали. Всъщност отиващите там на практика си
подписват смъртните присъди
Нивата на радиацията, на която се излагали, били такива, че никой не могъл да преживее повече от пет години. Вероятно защото в началото никой не взимал насериозно опасността от радиоактивното заразяване. За това свидетелства и фактът, че през първите шест години отпадъците се изхвърляли в река Теча, единствения източник на вода за 24-те села по бреговете й.
До 1951 г. става очевидно, че реката и населението са отровени. Постепенно замърсяването достига чак до Арктическия океан по течението на река Об.
Във връзка с това е решено отпадъците да се изхвърлят на друго място - безотточното езеро Карачай. А за да се ограничат инцидентите с местните жители от радиоактивната река Теча, властите поставят
огради от бодлива тел по бреговете й. Никой обаче не обяснява на местните защо се предприемат тези мерки.
Но още по-страшно става през 1957 г., когато част от сектора, в който се съхраняват радиоактивни отпадъци, избухва. Причината за аварията е, че предишната година е изградено ново хранилище. То се състои от стоманени резервоари, монтирани в бетонна основа на 8,2 метра под земята. Поради високото ниво на радиация ядреният "боклук" се загрява, но е необходим охладител за всяка банка с 20 цистерни.
На един от резервоарите със 70-80 тона течни радиоактивни отпадъци
обаче не е монтирана такава система. Температурата в него започва опасно да расте. Резултатът е колосален химически взрив, който заразява площ от над 20 хил. кв.км и облъчва над 250 хил. души.
Те, наплашени от пропагандата, били убедени, че
това е началото на третата световна война
Никой обаче не си направил труда да ги информира, че става дума за авария. Едва половин процент били евакуирани, и то със закъснение от десет дни. Хората от съседните области били преместени чак след година. През това време цялото население консумирало замърсени храни и вода.
Две години след грандиозната авария
всички дървета в радиус 12 километра от Челябинск-40 изсъхват
Едва отърсило се от този кошмар, десет години по-късно населението е изправено пред нов инцидент.
През 1967 г. е установено, че прахът от отпадъците в езерото се е разпространил на над 25 000 кв. км и излага 500 000 жители на ядрено заразяване.
Така постепенно през годините езерото Карачай натрупва над 120 милиона кюри радионуклиди. За сравнение инцидентът в Чернобил освобождава 1 милион.
Заради секретността много малко са запазените свидетелски показания от първо лице. Едно от тях е от пътуващи музиканти, изпратени в тайния подземен град да забавляват работниците.
След проверка на сигурността, в която са проверени идентификационните номера и музикантите са разпитани поединично, в автобуса се спускат завеси, така че да не видят къде ги водят. В един момент те разбират, че влизат в истински подземен град, пълен със сгради, улици, магазини и пешеходци. Те разказват, че повечето здания били четириетажни, имало
огромни лампи за имитация на естествена дневна светлина
Музикантите били изумени, че там магазините били пълни с редки и екзотични храни. Имало скъпи вина, алкохол, бижута и дрехи, каквито никъде дотогава не били виждали, при това на необичайно ниски цени.
Въпреки изкушаващото изобилие, музикантите разбират, че са се разболели веднага след 2-часовото изпълнение. Двама от тях съобщават за
най-страшното главоболие,
което някога са имали. Можем само да гадаем как са се чувствали затворниците, обречени да умрат на обекта.
През годините съветските правителства дотолкова неглижирали човешкия живот, че дори забранявали на медиците в областта да съобщават истинските диагнози.

Коментара ()

Вашият коментар