Опасният радиоактивен изотоп рутений-106, изпуснат на границата между Русия и Казахстан, може да падне на определени места и в България, тровейки почвите и водите, алармираха пред "168 часа" учени. Според тях през следващите 12 месеца, докато трае неговият полуразпад, е необходимо да се правят периодични проверки и в случай на нужда хората да бъдат предупредени за рисковете.

"Тази вероятност не бива да се подценява", заяви пред "168 часа" и бившият шеф на Агенцията за ядрено регулиране Георги Касчиев.

Според него на този етап всичко е въпрос на догадки и зависи от посоката и скоростта на ветровете, както и от климатичните условия. България ще има проблеми, ако на места паднат по-големи количества от силно токсичния и канцерогенен изотоп.

Докато той е високо в атмосферата, за населението няма опасност. Тя възниква, когато изотопът започне постепенно да се смъква към по-ниските слоеве и накрая достигне до почвите и водите. "Не може да се изключи вариантът, че ще има засегнати райони и в България - на някои места може да е в по-големи количества, на други в по-малки - обяснява ученият. - Всичко зависи от ветровете и климатичните условия. Ако си спомняте, след аварията

в Чернобил у нас

имаше райони, които

бяха силно замърсени,

и такива, които изобщо не бяха засегнати. Въпрос на гадаене. Все пак мисля, че сме доста далеч от тази зона и концентрациите, измерени у нас, са хиляди пъти по-ниски от допустимите. От тази гледна точка не би трябвало да се очакват някакви директни ефекти, но всичко зависи от това дали на някои места в страната няма да паднат по-големи количества."

Според Касчиев е абсурд да се говори, че при такава авария няма риск.

"Да, ние сме далеч - казва експертът.

- Сега наистина

няма опасност,

но за да сме сигурни, че това е така, трябва да чакаме 10-11 години, едва тогава може да се каже, че рутеният се е разпаднал напълно и няма опасност."

На този етап Касчиев се доверява единствено на данните на института IRSN към Френския ядрен регулатор. След сложни изчисления на движението на въздушните маси те стигат до извода, че аварията е станала между Урал и река Волга, близо до границата на Русия с Казахстан. Оценката им е, че активността на рутения, изнесен в атмосферата, е

между 100 и 300 терабекерела

"Това е доста стряскащо, но такива са предположенията на френските колеги, които са сред най-добрите в тази област, и не вярвам да бъркат," казва ученият.

Според него само това категоризира аварията от пето ниво, което означава, че е повече от сериозна. Такива е имало през 1979 г. в Тримайл айлънд и пожара от 1956 г. в британска централа.

"Мнението на френските колеги е, че ако при тях се стигне до подобен инцидент, незабавно ще евакуират хората в района в радиус от няколко километра - казва Касчиев. - Най-малкото ще ги предупредят да не излизат и да стоят със затворени прозорци." Според него до момента няма никакви данни да са взети подобни мерки.

Губернаторът на Челябинска област дори заплашва, че ако някой поиска такива данни, ще го считат за равносилно на промишлен шпионаж.

Според него на този етап всички руски институции успокояват, че няма опасност, но дали това наистина е така, нито един експерт не се наема да каже.

"Възможно е в момента да няма никакъв риск, но след като това съединение вече е изпуснато в околната среда, то ще нанесе своите вреди, още повече когато е засечено на такава огромна площ," категоричен е Касчиев.

Ядреният физик Красимира Илиева не се наема с подобна прогноза, но обясни пред "168 часа", че действително всичко зависи от ветровете. Според нея те са отминали, тъй като става дума за събитие от края на септември. Отделно дозите, засечени у нас, са в пъти под допустимите.

"Лично аз имам доверие на нашите институции", казва тя.

За повече информация "168 часа" се обърна и към Агенцията за ядрено регулиране. Оказа се, че

тяхното последно съобщение

по случая

е от 6 октомври, когато институцията информира, че няколко европейски страни, сред които и България, са регистрирали следи от рутений-106 в атмосферния въздух.

Измерените стойности в различните държави били няколко пъти под нивата, определени в Наредбата за основните норми за радиационна защита.

На въпрос защо няма по-нови данни, след като цяла Европа следи ситуацията ежедневно, шефът на отдел "Аварийно планиране и готовност" Людмила Симеонова отговори пред "168 часа", че такива има, но до 4 октомври.