Експерти: Носталгията по соца е рожба на пропуски в образователната ни система

По отношение на изучаването на комунистическия режим в училище България е единственото изключение сред всичките бивши съветски сателити, станали членове на ЕС. Ситуацията у нас по-скоро наподобява тази в Беларус и Русия, а дори страни като Албания ни изпреварват в изучаването на близкото минало.
Именно с липсата на адекватно образование по най-нова история се обяснява и печалният факт, че обществото ни е разделено по отношение на оценката за комунистическия режим, който иначе отдавна е
обявен за престъпен със специален закон, гласуван от парламента.
Това споделят учени пред "168 часа" в коментар на наскоро обявеното социологическо проучване на Изследователския център “Тренд” за нагласите на българите за исторически периоди и личности. То сочи, че над 40% от хората у нас изпитват носталгия по соца.
Според изследователите на общественото мнение в него преобладават положителните оценки, най-вече свързани със социалните постижения на комунизма - работа за всеки (16%), спокойствие (11%), безплатно здравеопазване и образование (8%/7%). След това идват негативните асоциации като цензура и ограничаване на личните свободи (5%), репресии (4%), изолация и забрана за пътуване (2%).
Още по-жалко е, че по мнението на анкетиращите незнанието за епохата на тоталитаризма у нас
засяга предимно по-младите хора
Мнозинството от представителите на най-младите възрастови групи се въздържа да отговори с какво най-общо свързва комунистическия режим. Дяловете на отказ да отговорят на въпроса сред най-възрастните са минимални, което до голяма степен формира обществената картина по този въпрос, обобщават резултатите от "Тренд". Все пак 52% са на мнение, че комунистическият режим е извършвал престъпления спрямо хората, докато само 17% не споделят това мнение.
В изследването е тествано и отношението към различни исторически личности. Като цяло положително отношение към фигурите от комунистическия период имат преимуществено по-възрастните хора, докато най-младите имат по-скоро отрицателно отношение към тях. Сред фигурите в най-новата история Андрей Луканов и Петър Младенов събират най-високи стойности на отрицателни оценки. Положителното отношение към Желю Желев се споделя практически във всички възрастови групи.
Тодор Живков
има завидните
41% одобрение
и се изравнява по този показател с цар Борис III.
Картината, която представя проучването, е нерадостна. На първо място тя разкрива, че голяма част от населението у нас има невярна представа за действителните условия на живот по времето на соца. При това става дума за доказани с документи факти. Тази нагласа вероятно донякъде може да се обясни и със самата природа на тоталитарния режим, който се грижеше за имиджа си с лъжи, пропаганда и манипулиране на данните. В същото време страната ни сериозно изостава в сравнение с другите бивши соцстрани, тръгнали по пътя на демокрацията.
Навсякъде в страните от бившия Източен блок са написани и се изучават специални учебни помагала за деянията и престъпленията на фашистките и комунистическите режими. В съседна Румъния, например, гимназиалният курс по този предмет обхваща десетки учебни часове, а изучаваният материал е близо 200 печатни страници.

Най-големият институт за национална памет за тоталитаризма е в Полша - в него работят над 2000 души, които извършват не само изследвания върху близкото минало, но и
организират посещения на ученици по местата, свързани с престъпленията на нацистите и комунистите, както и с борбата на “Солидарност”. В Унгария най-известното място за такива ученически посещения е “Къщата на ужасите” в Будапеща, където навремето се е помещавала комунистическата полиция.
Преди две години дори и в Албания бе въведено специализирано училищно обучение за престъпленията на тоталитаризма.
За разлика от България, в останалите държави, преминали по подобен път, няма и спорове кога и как да започне образованието. В Полша например се смята, че образованието трябва да започне още в предучилищна възраст.
Драматичната история на страната, разделянето й на няколко части е представено с пъзели, които се дават на най-малките. За по-големите се използват всички форми на интерактивно образование по темата.
Създадени са и специализирани сайтове с разкази на очевидците и жертвите. В Естония и прибалтийските републики това също е изключително разпространен метод, където спомените на репресираните се разиграват от деца в сценки.
Учебник по история в Румъния от 2007 г. пък е с приложен диск от телевизионни предавания по времето на Чаушеску. Там специално обучението за комунизма е 4 часа в 8-и клас и 4 часа в последния клас.
Никой в Унгария вече не дискутира какво точно се е случило тогава, защото е ясно на цялото общество.
Там коментират
само последствията
- какви са отраженията на комунистическия режим до днешния ден.
Още в ранна възраст на децата се запознават с антикомунистическото въстание и последвалите трагични събития от 1956 г.
В същото време през последните 28 години от архивите излезе достатъчно информация за престъпната политика водена от БКП, така че няма големи оправдания за тези
"бели петна" в масовото съзнание
В голяма степен това важи и за превратната представа, че при комунизма е нямало престъпност и че тя е рожба на “лошата” демокрация. За “социалистическото спокойствие” можем да съдим например по статистиката за битовите убийства, която преди 1989 г. е била само за “вътрешна употреба”.
Наскоро публикувано изследване сочи, че през 80-те години на ХХ век у нас е имало средно по 240 битови убийства, докато в наши дни при далеч по прецизна статистика те са намалели на стотина и по този важен за обществената сигурност показател дори изпреварваме стари страни членки като Белгия например. Показателно е, че само за една година - 1987-а, са извършени 19 убийства и 22 самоубийства в армията, които също се скрити от обществото.
Повърхностно е и преобладаващото положително мнение за почти пълното ликвидиране на безработицата от тоталитарния режим. Вярно е, че имаше работа, но за обикновените хора бяха запазени само
непривлекателни и нископлатени работни места
в многобройните заводи, строителството или ТКЗС-тата, а на такава работа се гледаше като на наказание и с право хората при първа възможност бягаха от тези соцпредприятия. Пропуска се и фактът, че ръководните длъжности, професиите, свързани с науката, културата и изкуството, както и по-високо платените места по правило бяха запазени за партийната номенклатура на компартията и за репресивния й апарат.
Качеството на безплатното здравеопазване, въведено по съветски образец у нас, особено за тези, които "нямат връзки", също беше плачевно. В образованието бяха въведени специални предимства за активни борци и техните потомци. Не на последно място кастата на "избраните" ползваше и "специално снабдяване" с жилища и дефицитни стоки. Даже статистиката за катастрофите говори в полза на демокрацията и свидетелства за реалното състояние на иначе прехваленото спокойствие и сигурност в НРБ. Тя сочи, че жертвите на пътнотранспортни произшествия на година тогава са между 1100 и 1300. Тоест те са били два пъти повече от сега, и то при четири пъти по-малък автомобилен парк.

А най-любопитното е, че голяма част от тях са по вина или с участието на служители на МВР.
Като прибавим и пълната идеологизация на всяка сфера на живота, достигнала идиотски размери, масовия конформизъм, желязната цензура и забраната за пътувания в чужбина за простосмъртни, едва ли някой нормален човек има основания за носталгия по миналото.
А и историческите факти сочат, че България има уникален принос в борбата за свобода и демокрация в сравнение с останалите източноевропейци. Освен че сме рекордьори по броя на осъдените от политическите процеси веднага след установяването на режима, у нас е първата и най-масова съпротива срещу комунистическата диктатура, позната като горянско движение. Българин е и
единственият убит интелектуалец дисидент зад граница - Георги Марков.
Всичко това означава само, че пропуските в образователната ни система съвсем не са случайни, смятат анализатори.
"Детайлно не съм се занимавал, но като учен, който е ангажиран точно с този период на тоталитарните режими, мога да кажа, че навсякъде другаде в източноевропейските страни много по-радикално успяха да скъсат с рецидивите от миналото - коментира доц. Лъчезар Стоянов пред "168 часа". - Причината е, че в тяхното образование бързо
се извършиха наистина
радикални промени
В учебниците им този период въз основа на многобройните извършени изследвания, част от които бяха направени и от български изследователи, разкриват абсолютно забранените истини за тоталитарния период. Навлязох в учебниците им и разбира се, картината на неотдавнашното ни комунистическо минало, меко казано, не изглежда розова. И затова там младото поколение много бързо беше имунизирано против каквито и да е носталгии и опити да бъде замазано или манипулирано познаването на това минало. В Румъния е отпечатано специално помагало, което е задължително за изучаване в училище. И там решиха този проблем въпреки че както в България посткомунистическите елити бяха до голяма степен внедрени в държавните структури, и там държаха дълго време румънското общество в прегръдката си. В този смисъл
българските деца
са в най-ощетено положение."
Доц. Стоянов, който активно участва в обсъждането на програмите по история в Министерството на образованието и науката, разкрива и някои от съществените пропуски в учебните програми по история до момента. Според него досега в тях умишлено са били премахнати не само някои термини, а и са заличени цели периоди от родната история.
"Отказът ни е наложен под един много измислен мотив, който и сега ни се пробутва - т.нар. деполитизация на историята - възмущава се историкът. - Досега съм участвал в няколко псевдообсъждания в Министерството. Първия път беше, когато се правеше програмата през 2013 г. с пари на ЕС. Неясни хора, неясни чиновници по един абсолютно непрозрачен начин и задкулисно с много подбран кръг от хора извън министерството създадоха набързо програмите. Историята, която е един разказ за позитивни и негативни моменти от миналото, хора, личности и периоди, изведнъж се превърна в набор от нищо незначещи факти. Някой направил нещо, ама защо, какво произтича от него, добро ли е, лошо ли е?! - всичко това вече е изличено. Така от един от най-любимите разказвателни предмети, тя се превърна в нещо отвратително. Историята се превърна в една безсмислена и нищо незначеща тренировка на паметливостта на децата."
В момента у нас история се учи до 10 клас и формално обхваща всички периоди, включително и настоящето. Но в продължение на дълги години в нашите учебници по история
никъде нямаше термина комунизъм Изредени са - фашизъм, социализъм, националсоциализъм и анархизъм, но преднамерено се изпускаше комунистическата идеология. Пропускат се всеизвестни факти. Например превратът на 9 септември 1944 г. и окупацията на България от Червената армия. Масовите убийства (безследно изчезнали), наброяващи до петдесет хиляди души, непосредствено след тази дата. Всички процеси на "Народния съд" в страната. "Чистките" в администрацията, армията, училищата, университетите и всички църкви в България. Създаване на системата за наказателните лагери по съветски образец, наречени "трудово-възпитателни общежития". А дори наименованието Държавна сигурност е включено след борба.
“Специално в програмата за десети клас, с която аз лично се ангажирах, водя една безкрайно тежка борба за това да влезне едно пропорционално и ясно разбиране у нас за комунистическия период - казва в заключение ученият. - Заедно с проф. Келбечева сме направили конкретни предложения да се изучава изобщо идеологията на комунизма, защото в нея е същината. Тя определя и политическата система, тя определя и репресивния й характер и легитимира комунистите във властта. Непознаването на същината й е свързано с един мит, който е изключително популярен и успяха да наложат - комунизмът е една светла идея, но тя никъде не е наложена. Абсолютна измислица. Комунизмът например беше наложен в Камбоджа и се видя до какъв трагичен резултат доведе - избиват почти една трета от населението.”