Акира Маеда е син на първата българка, омъжила се за японец. Или поне първата, чиято история е разказана и все още се помни. Това е една невероятна любов, за която е сниман филм и дори е написана опера. Акира сан е работил 33 г. във вестник “Маичи”, бил е кореспондент в Техеран по време на Ирано-иракската война през 80-те и в Първата война в Залива в началото на 90-те...

Ако се върнем още половин век по-рано, по време на Втората световна война, Йошинори Маеда, бащата на Акира, е военен кореспондент на вестник “Асахи” в Рим. През зимата на 1942 г. той се връща от мисия в Истанбул, когато влакът му преди здрачаване спира на гарата в Пловдив заради страховита виелица, натрупала преспи по линията. За да не мръзне цяла нощ на гарата, един добър човек го води в единствената отворена по това време кръчма. Но Яшинори все още не знае кой е той. Нито предполага, че животът му ще се промени, само защото по-късно приема любезната покана на непознатия да го подслони в къщата си тази нощ.

Водачът на японеца, хванал го неусетно под ръка в мрачината, ще се окаже всъщност... съдбата. Едва прекрачил прага на първата българска къща, японецът среща погледа на едно момиче. Това е сестра ми Сийка, казва домакинът. И така започва една неочаквана, необяснима и неописуема любов.

Сийка заминава с г-н Маеда. Първо за Рим, а после и до края на света, където по това време, според българските разбирания, се намира Япония. Скоро след сватбата им Йошинори заминава на фронта, а Сийка остава с майка му. Без да разбира и дума японски. Но какво ли не правят жените, когато обичат...

След войната Йошинори Маеда се издига и става известен, оглавявайки NHK - държавната телевизия и радио. Много японци все още го помнят. Нея - също - като една от най-забележителните и елегантни жени в Токио през 50-те и началото на 60-те години на ХХ век. Сийка и Йошинори Маеда имат две деца - син и дъщеря, която е кръстена на пловдивската си баба Елена. Сийка умира през 1963 г. и е погребана в Йокохама.

По-късно Йошинори се връща в Пловдив, в онази къща, в която е срещнал голямата си любов. Само за да поиска разрешение и благословия от Сийкините родители да се ожени повторно за японка. Умира на 77 години със спомена за онази мразовита съдбовна нощ в Пловдив.

Акира сан ми разказа, че майка му е направила много жертви заради голямата си любов, но само с едно нещо не успяла да свикне в Япония. С това да яде сурова риба.

От фейсбук