Грубото погазване на историческата заслуга за спасяването на българските евреи справедливо отприщи вълна от недоволство у нас, но и повдигна много дебати.

На пръв поглед всичко е ясно. Нелепото изказване на говорителката на руското Външно министерство Мария Захарова, че Червената армия ги е освободила не само влиза в противоречие с общоизвестни факти от нашата история, а е и обидна за главните действащи лица, спасителите, които бяха убивани и преследвани след 9 септември 1944 г. именно от наместниците на СССР у нас.

Но тя е в противоречие и с истината за отношението

към евреите

в самата Съветска Русия в онези години. А фактите са добре документирани, и то от руски и съветски историци, които са категорични, че антисемитизмът в Съветския съюз, като държавна политика възниква през 30-те години на ХХ век и достига своя пик в края на 40-те и началото на 50-те години.

Всъщност гоненията на евреи имат богата традиция още в царска Русия. Заради верските и етнически различия на тях не само се гледало като на "втора ръка" хора, а официално и имперското законодателство ги дискриминирало като им забранявало да заемат висши длъжности и ги лишавало от множество права, което ги правело най-бедните и унизени поданици

Началото на XX век се оказва труден период за руските евреи, на които им е разрешено да живеят само в обхвата на т. нар. Линия на уседналост и често стават обект на жестоки погроми. Така например близо 800 души са убити през 1905 г. по време на нападения, свързани с политически вълнения.

Именно това, а не някакъв "световен заговор" е и причината те

да се включат активно в радикалните партии

на болшевиките и меншевиките по време на Октомврийската революция.

Те били толкова много, че сред белогвардейците, а и по цял свят новата власт се заклеймявала като "еврейска". Но и това е напълно логично, защото по време на гражданската война са убити повече от 200 000 евреи, а един от лозунгите на "белите" бил:

"Убивай евреите - спасявай Русия"

И действително след 1917 г., макар и за кратко, доколкото мнозинството от вождовете на болшевиките са с еврейски произход изглежда, че тяхното положение се подобрява. В първите години процентът на евреите във властта наистина бил много по-висок от този сред населението (по-различни оценки по онова време в Съветска Русия има между 3 и 5 млн. евреи при общ брой на населението от около 125 млн. души). Много от най-близките сподвижници на Ленин, като Троцки, Зиновиев, Свредлов, Каменев и др. също били от такъв произход.

Проблемът е, че бързо станало ясно, че ръководните дейци с еврейски корени са имали за цел единствено домогването до властта и с нищо няма да помогнат на угнетените си сънародници.

Напротив -

отнели имуществото им, съборили синагогите

и им забранили свободно да изповядват религията си. Започнали и планове за евакуирането им накуп в отдалечени области на необятната страна.

Ленин официално се обявява срещу антисемитизма и погромите, но са запазени негови тайни инструкции болшевиките "да не се церемонят много с тях, а да ги изпращат на първата линия на фронта". Еврейка е и есерката Фани Ефимовна Каплан, извършила атентата срещу него, при който макар и да оцелява, пролетарския вожд не успява да се възстанови напълно от раните си.

Двуличието по отношение на потисканото малцинство става съвсем явно по време на разправата с опозицията на Троцки и Зиновиев в болшевишката партия. Така благодарение на Сталин до края на 30-те години на ХХ век в близкото му обкръжение остават само двама евреи - Каганович и Мехлис. (От 37-а стр.)

Съществуват многобройни свидетелства за неприязненото отношение към евреите на съветския диктатор. Според свидетелства на очевидци например той веднъж избухва пред съпругата си Надежда Алилуева: "Глупачко, още ли не си разбрала, че цялата история на партията е история на борбата против евреите!"

Но вътрешнопартийните чистки са нищо в сравнение с последвалите събития. На 20 август 1939 г. Хитлер моли Сталин да приеме германски пратеник и той с удоволствие се съгласява.

От години съветският диктатор търси подходящ повод, да унищожи Полша, страната с най-много евреи в Европа, и за целта сключва

съюз с най-големия антисемит на света

Надявайки се да привлече вниманието на Хитлер, той уволнява своя комисар по външните работи, евреина Максим Литвинов, и назначава на негово място руснака Вячеслав Молотов. Уволнението на Литвинов, според Хитлер, е “решаващо” за хода на по-нататъшните събития и на 23 август 1939 г. в Москва започват приятелски преговори с Йоахим фон Рибентроп, министъра на външните работи на Райха. Впоследствие Рибентроп доволен докладва на фюрера: "Сталин се закле да приключи с "еврейските господари".

По инициатива на Сталин е подписан и тайният протокол към пакта, който дава зелена светлина на Хитлер да окупира Европа. В документалния филм Soviet Story е показан и таен договор между НКВД и Гестапо. В подписания от Берия документ пише, че НКВД и Гестапо се споразумяват "да водят съвместна борба с общите врагове" - международното еврейство, юдаизма и юдейския мироглед. От него става ясно още, че Съветският съюз ще предприеме мерки да намали броя на евреите на своя територия.

Но още преди това делегация на нацистката тайна полиция посещава Москва, за да се учи как се строят концентрационни лагери. От своя страна Сталин прави невероятен жест - в знак на приятелство връща на Гестапо избягалите в СССР евреи. Съветски офицери пък отиват в окупирания от нацистите Краков и помагат на германските съюзници да транспортират към концлагерите местните евреи.

И действително, въпреки краткотрайната, но крепка дружба с нацистите, още по време на Втората световна война в Съветския съюз започва

първата вълна на държавния антисемитизъм

На 3 декември 1941 г. при срещата си с главата на полското правителство в изгнание генерал Сикорски Сталин неколкократно открито заявява: "Евреите са непълноценни войници!"

Под сурдинка започват и кампании срещу "плъховете в тила", както наричали евреите. Но действителността била друга - със 135 удостоени със звание "Герой на Съветския съюз" евреите били на пето място след руснаците, украинците, белорусите и татарите. Нещо повече - осмелилата се да изнесе в печата тези данни Мира Железнова веднага била арестувана и разстреляна.

След войната започнала още по-открита разправа с евреите, като най-известните нейни жертви стават членовете на Еврейския антифашистки комитет - организация, която със своите призиви към евреите по света значително подпомогнала победата на СССР през войната. За целта техни членове предприели обиколки в САЩ, Мексико, Канада и Великобритания и успели да съберат

огромни суми

за оръжие за

Червената армия

Но точно тези задгранични контакти им костват главите в следвоенните години.

На 26 март 1948 г. в специален доклад шефът на КГБ Абакумов пише до Сталин, че “ръководителите на Еврейския антифашистки комитет са активни националисти, ориентирали са се към американците". А неговият приемник Игнатиев в писмо до диктатора от 30 април 1952 г. направо нарича арестуваните "американски шпиони".

Сталин подготвил кървава разправа с комитета. Първо през 1948 г. в Минск убили неговия председател, големия актьор Соломон Михоелс, а впоследствие и ученикът му Вениамин Зускин. Накрая арестували всички членове на организацията и ги обвинили в антидържавен заговор. Според обвинението на скалъпения процес те искали да отделят Крим от СССР и да го превърнат в еврейска буржоазна република. В крайна сметка от 15-те ръководни дейци на организацията са разстреляни 14.

Естествено продължение на антисемитската политика се явява и т.нар. процес срещу лекарите. Според параноичните страхове на Сталин част от лекуващите партийния елит медицински лица искали да елиминират съветското ръководство и “са свързани с международната еврейска буржоазно-националистическа организация "Джойнт", създадена от американските разузнавателни служби уж за оказване на материална помощ на евреите в други страни".

Арестите на видни лекари започват още през септември 1952 г. Отначало са арестувани 37 души, но броят им бързо нараства на стотици. Част от тях биват изпратени в ГУЛАГ или екзекутирани. Следствието се провежда с жестоки побои върху подследствените и повдигане на най-страшни обвинения: “шпионски терористичен заговор и връзка с чуждестранни разузнавания”, “американски наемници” и

“диверсанти в

бели халати”

Обвиняеми по него са и видни руски лекари, но основната част са евреи.

Затова публичното разгласяване на делото срещу лекарите предизвиква широка вълна на преследвания срещу лекари-евреи в целия Съветски съюз. Органите на държавна сигурност фабрикуват аналогични дела в различни градове.

Лекарите евреи започват да се боят да ходят на работа, а пациентите се страхуват да се лекуват при тях.

На 11 февруари 1953 г. СССР скъсва дипломатическите си отношения с Израел. Вследствие на това, международният конфликт около делото срещу лекарите се изостря още повече.

За щастие на арестуваните Сталин умира само два месеца след съобщението на ТАСС за делото срещу лекарите и на 3 април 1953 г. всички оцелели обвиняеми по делото срещу лекарите са освободени.

Обвиненията за създаването на отделна държава на Кримския полуостров споменати по-горе обаче имат интересна предистория.

Всъщност те са били инициатива на съветската държава още от 1926 г., когато Москва обявява подкрепата си за автономна област, в резултат на което

там се преместват близо 96 000 еврейски семейства

Проектът за масовото преселение на евреи там е наричан "Кримска Калифорния", а комунистическият режим през 1929 г. подписва специално споразумение с Американския обединен разпределителен комитет в Ню Йорк и за целта получава от него помощ по 1,5 млн. долара годишно "за преселването на евреи в региона".

Не се знае доколко намеренията са били сериозни, но е факт че започнали да се изграждат специални комуни за заселниците. Скоро обаче изникват проблеми с местното население. Недоволен, Сталин спира плана за "Кримска Калифорния" и решава да премести евреите в отдалечени райони на Сибир. Така през 1928 г. първите еврейски семейства започват да се преселват в селце до басейна на р. Амур. Постепенно то се превръща в град Биробиджан и става столица на Еврейската автономна област.

Официалните издания започват

да сипят хвалебствия за "Съветската Палестина"

- дългоочакваната родина на хората без земя. На практика обаче у обикновените евреи липсва ентусиазъм, а и преселването в отдалечения и не особено благоприятен район е зле организирано. Все пак областта продължава да съществува и днес, но евреите там са само 1 % от населението.

Как гледат съветските власти на преселването на евреи от СССР в Израел, четете в хартиеното издание.