Една пиеса, която носи радост на зрителите и мъка на професори
Ако билетите за един спектакъл свършват, значи има право на живот
ОТНОШЕНИЕТО към хумора е голям проблем, защото, както е казал Марк Твен, ако един човек няма чувство за хумор, най-вероятно няма и никакви други чувства.
В Пловдив миналата седмица в зала пред 550 души се изигра пиесата “Операцията”. Оказа се, че в публиката са били ректорът и зам.-ректорът на Пловдивския медицински университет. Те написаха едно много забавно писмо - протест срещу постановката. В него твърдят, че са лично засегнати от нея, че тя е срам, а Иво Сиромахов трябва да бъде персона нон грата за българската култура.
Не знам защо са лично засегнати, вероятно са се разпознали в някои от персонажите ѝ. Синът на проф. Сарафян гледал постановката и казал: “Аз няма да кандидатствам медицина”. Страшни дивотии. По тази логика всички българи трябва да сме обидени на Алеко Константинов заради Бай Ганьо, защото по такъв начин ни е обрисувал. Много се развеселих от това писмо!
Представете си, тези хора през цялото време не са разбрали, че всъщност са на театър и гледат нещо, което е художествена измислица. Те са го възприели като нещо документално. Приемат театралната условност за чиста монета, което е огромна логическа грешка. Това ми напомня на сцената от “Под игото” с “Многострадална Геновева”. Тогава се появява актьорът, който влиза в ролята на злодея. От публиката започват да му викат: “Мръсник!”, “Махай се!”, “Слизай от сцената!”. Ей такива наивни реакции не съм очаквал в XXI в. от образовани хора, професори, за които се предполага, че имат елементарна култура.
През януари “Операцията” трябва отново да се играе в една общинска зала в Пловдив. Сега от общинското ръководство ни казват: “Не може да играете пиесата в тази зала, защото има възражения от страна на Пловдивския медицински университет.”
Вижте какъв парадокс се получава - 550 души са в залата. От тях 547 се радват, ръкопляскат и се заливат от смях. Трима решават, че постановката не им харесва, и заради тях пловдивската публика няма да има възможност пак да гледа това представление.
Има хора, които просто се обиждат от всичко. Явно просто не са уверени в себе си и имат някакви дълбоки комплекси, които ги карат да реагират по подобен начин.
В момента очаквам какво ще бъде решението на пловдивската община. В крайна сметка живеем в свободно общество, а не в комунизма, когато се забраняваха книги, филми, театрални постановки. Изобщо не е важно какво мисли някакъв си професор за пиесата “Операцията”, не е важно какво мисля дори и аз, важно е какво казва публиката, а тя говори, като си купува билети.
Щом билетите свършват, значи този спектакъл има право на живот. Това просто е един спектакъл, който носи само радост на зрителите и мъка на отделни професори от Пловдивския медицински университет.
Представлението е частно, то не е зависимо от държавни или общински институции, а единствено от публиката.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма
Войнстващото незнание е другото лице на цинизма. Дълбоката убеденост, че сме сигурни в нещо, защото не ни пука за всичко, което не знаем, е основание да заемаме позиции