Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Под влияние на приключенските романи 15-годишен авантюрист избягва с чужд кораб в Африка и изчезва завинаги ЗАБЛУДЕН: Дори и децата не вярват толкова в Дядо Коледа, колкото гимназистът Петър от Русе вярва в митичните образи от приключенската литература.

На 18 април 1937 г. 15-годишният Петър Колев от Русе излиза от къщи под предлог, че заминава на екскурзия в Образцов чифлик. Баща му не се усъмнява в думите му и пуска сина си. Петър бил доста зрял и оправен младеж и от малък скитосвал насам-натам без родителски контрол.

Поредното му пътешествие започва съвсем обичайно и по нищо не подсказва, че ще се развие по неочакван сценарий. Момчето не се връща повече вкъщи. Както се разбира по-късно, увлечено от прочетените книги, 15-годишното момче решава да се впусне в свое собствено приключение. На всеки три дни Петър праща писмо да успокои родителите си, че е добре. Последното писмо, което семейството получава, е с дата 28 април. То е изпратено от Бургас. В него младежът съобщава, че след двадесет минути

заминава с френска платноходка

за Марсилия. При тогавашното ниво на комуникации писмото пристига в Русе 10 дена, след като е изпратено.

Това е добре дошло за Петър, тъй като планът му да потегли с платноходката междувременно се провалил. Контролът на бургаското пристанище бил твърде строг, за да се намери лесна пролука. Все пак момчето получава втори шанс да сбъдне мечтата си. На 10 май в 18,20 часа от Бургас трябва да отплава датският параход "Готланд".

След като получава тази информация, младежът скроява прецизен план за промъкване на кораба. В малките часове на предишната нощ Петър доплува до парахода и се изкачва на палубата по веригата, която държи котвата. След като младият авантюрист се суети известно време, се вмъква в удобното кьоше в трети хамбар, където е сравнително топло.

Там 15-годишният Петър прекарва нощта. Никой от 26-членния екипаж на плавателния съд не усеща присъствието на младежа нито през нощта, нито на другия ден. Точно в 18,20 часа параходът вдига котва и отплава в открито море. Към 23,00 часа матросът Вьорк, преминавайки покрай трети хамбар, дочува странен шум. Морякът постоява няколко минути, но шумът не се повтаря.

Въпреки това веднага долага на капитана Хенрих Енгстрьом какво е чул. Матросът изказва подозрение, че в хамбара

сигурно има човек

Капитанът заедно с боцмана Олсон и третия машинист Кронвал отварят хамбара и изваждат отвътре изгладнелия 15-годишен български момък.

Петър няма пукната пара в джоба си и не знае никакъв чужд език. Естествено, никой от датчаните не говори български. Младежът стоял виновно пред моряците, без да разбира какво си говорят на неразбираем за него език.

Капитанът бързо се досетил каква е работата. Той си спомнил как на 14-годишна възраст напуснал дома си и постъпил на работа на някакъв кораб. Затова съжалил младежа, зачислил го на храна и му възложил задачата да търка палубата на парахода.

Така юнгата заживява сред моряците. В продължение на една седмица той изпълнява съвестно задачите си на парахода и се наслаждава на топлите средиземноморски ветрове. Липсата на пълноценна комуникация с екипажа сериозно притеснява 15-годишния Петър.

У тийнейджъра възниква подозрение, че след

пристигането на парахода

в Копенхаген ще бъде предаден на нашето дипломатическо представителство и върнат в България. Така се заражда идеята за повторно бягство, този път от парахода.

На 18 май в ранни зори датският кораб наближава Гибралтар. Към 6,00 сутринта, само няколко минути преди да навлезе в пристанището, моряците установяват липсата на българина. Корабът е претърсен, но от нашенеца няма помен. Липсва един спасителен пояс, от което датчаните си направили извода, че юнгата е доплувал успешно до африканския бряг, който не бил никак далече.

От "Готланд" спускат спасителни лодки и цял ден обикалят района в търсене на момчето. На 28 май параходът се завръща в Копенхаген. Капитанът уведомява за случая българския вицеконсул Нилс Ерик Егблат. Уведомена е и българската полиция, която вече издирва гимназиста по сигнал, подаден от баща му след получаването на последното писмо. За съжаление капитанът на датския параход твърде късно съобщава подробностите за пътешествието на младежа и неговото повторно бягство. Горещата следа е изгубена.

Въпреки това българската полиция прави задълбочено проучване на личността на Петър и се добира до интересни подробности. Разпитани са съученици на малкия авантюрист, приятели, учители и роднини. Повечето от тях характеризират четвъртокласника от русенската гимназия като изключително буен младеж с развинтена фантазия. Юношата бил фанатичен поклонник на творбите на Майн Рид и имал у дома си

голяма колекция от

приключенски романи

Идол на Петър бил известният през 30-те години български пътешественик Никола Кутинчев. Той е автор на няколко книги, в които описва пътешествията си в далечни екзотични страни. В тогавашния периодичен печат често излизат негови статии, които са любими на младежката аудитория.

Под влияние на приключенските романи и на съчиненията на Кутинчев Петър мечтаел за подобни авантюри. Най-много го вълнувала Африка. Според следователите най-вероятно момчето се е озовало на Черния континент. От Дирекцията на полицията били направени постъпки пред френските колониални власти в Мароко и Алжир за издирването на беглеца. Усилията остават безрезултатни. В търсенето на момчето се включват и българите, служещи във френския легион в Северна Африка. Търсенето продължава с години, но Петър

сякаш е потънал вдън земя

По-нататъшното развитие на случая се състои само в предположения. Следите на буйния гимназист са напълно изгубени.

Най-интересното по случая е дискусията за ползата от четенето на приключенски романи, която се появява в една литературна притурка на столичен ежедневник. В нея сериозни личности заклеймяват с морализаторски наставления тази литература като несериозна и пагубна за младото поколение. Все пак се намират и по-трезви умове, които казват, че "и алкохолът е вреден, когато не се консумира в разумни количества".

Коментара ()

Вашият коментар