Сега се сещам, че преди време имах едно жълто яке...

Чисто жълто - дори не знам откъде го бях намерил.

Годината беше 1996, живеех с мама, брат ми, снаха ми и двете ми племеннички в панелен апартамент в Кюстендил, в квартал Могилата.

Баща ми скоро си беше отишъл (рак на белия дроб), аз живеех ден за ден, бачках в местния филиал на Дарик радио и не се замислях за това какво ще се случи утре.

Бяха трудни години.

Магазините бяха празновати, инфлацията чукаше на вратата, нямахме особено много пари.

И един ден жълтото яке се скъса.

Беше края на 1996 година.

Нямаше откъде да си купя яке.

Тогава мама се сети, че има едно жълто перде.

Взе парче от пердето и го закърпи на гърба на якето - там, където се беше скъсало.

И якето стана още по - зловещо, но поне беше здраво.

И тогава дойдоха януарските събития.

Облякох якето и дойдох в София.

Нямаше къде да спя и отидох при моите приятели Stoyan Georgiev и Nacho Strigulev.

В Люлин 10. В малкия апартамент на Начко спяхме, а после ходехме на протести.

И така няколко дни, които си бях взел отпуск от радиото.

В един момент си взех якето с пердето и се прибрах в Кюстендил, където също имаше протести.

Заплатите бяха по 1 долар, хляб нямаше, а кмета на града каза, че СДС изхвърляли брашното в Струма.

А аз носех якето.

Мама купуваше мляко от някакви жени от местните села.

Сваряваше го, слагахме вътре лъжица лимонтузу и млякото се превръщаше в нещо като кашкавал.

Тоя псевдокашкавал беше най - вкусното нещо, което съм ял.

Макар че днес вероятно бих го изхвърлил, тогава той имаше вкус на отачян бунт.

Якето с кръпката от перде видя много неща.

Видя блокадите по границата, където ходехме с колегите от радиото да отразяваме.

Видя барикадите в Дупница, където управляващите бяха пратили ченгета от други градове, защото местните ченгета отказваха да бият съгражданите си.

Якето с кръпката излезе на митинг в Дупница и каза - "Тук сме, отразяваме в национален ефир какво става".

Якето с кръпката видя как Добрев върна мандата.

Бях облечен с това яке, когато бъдещият президент Петър Стоянов дойде на последния етаж в бившия партиен дом в Кюстендил, а аз му взех интервю.

След това якето постепенно взе да се разпада.

И накрая дойдоха по - добри времена, по магазините се намираха дрехи и аз изхвърлих якето с кръпката от жълто перде.

Днес си мисля, че ако не бях изхвърлил якето, щях да го закача на един пирон в хола.

Като артефакт.

Като историята на една ненужна младост.

А вие не изхвърляйте старите си дрехи.

Пазете ги.

Ония дрехи с кръпките по тях трябва да ни напомнят често, че за колкото и велики да се мислим, сме си едни обикновени дрипльовци...

Пазете старите си якета с кръпките, защото утре ще дойде поредния талибан, който ще каже, че вас не ви е имало и че с него започва света.

И когато го каже, метнете по него старите си окъсани дрехи.

А за себе си знам, че не ме е срам да облека закърпена дреха.

И че не ми пука дали това ви харесва, или не.

По дрехите посрещат...

...ако има кой да ни посрещне...

*Венци Мицов във фейсбук