Най-новите теории на руските историци

На 7 ноември, или 25 октомври по стар стил, се навършват точно 100 години от Октомврийската революция, която променя целия 20 век, а на съдбата на България влияе с пълна сила и до ден днешен. Така че добре е да си осъвременим представите.

Начетените нашенци познават Октомврийската революция главно от учебниците на соца. Русофилите още се придържат към тях, докато русофобите люто ги отхвърлят, и най-вече грантоедите. Но в сама Русия съжителстват поне 10 най-разнообразни нови ракурса, от крайно западняшките на професора Андрей Зубов, през патриотичните на професорите Фурсов и Дугин, до левите на историка Юрий Жуков и още десетки други.

За патриотите Ленин отдавна не е кумир, а самият комунизъм е историческа необходимост. Героят е Сталин, който се отказва от интернационализма. Все пак болшевиките са полезни, най-малкото защото прогонват от властта тогавашните „соросоиди“ – либералните политици и масоните, които се водят от опорните точки на британското и френското посолство. Така болшевиките хем са интернационалисти, което е ужасно, хем без да искат се оказват патриоти, което все пак е прекрасно.

Но как

болшевиките, тази шепа очилати утописти,

които никога в нищо не са единни и накрая взаимно се избиват, все пак успяват да организират октомврийския преврат, а после и да победят в гражданската война? Отговорът е, че не са те. Болшевиките са по-скоро фасада. Истинските организатори на октомврийския преврат са царските генерали и висши офицери, които после създават Червената армия, командват я в гражданската война и подготвят следващото поколение генерали, които побеждават Хитлер. *

Нещо повече, през февруари 1918 г. именно генералите убеждават болшевиките да национализират цялата промишленост и така поставят началото на военния комунизъм. Така че Маркс е невинен, просто руската история си следва своя специфичен реформаторски алгоритъм, който постоянно модернизира феодализма. **

В началото обаче революцията тръгва от неукия народ. Неговият спонтанен бунт поставя пред елита една проста задача – веднага и незабавно да сключи сепаративен мир. И тъй като тази работа не я свършват нито кадети, нито октябристи или десни есери, в крайна сметка идва редът на болшевиките.

Те решават тази задача мърляво, направо я оплескват. Вярно, още на 7 ноември революционният съвет приема Декрет за мира, но заради вътрешните болшевишки противоречия самият мир с Германия е подписан чак на 3 март 1918 година, след като немците превземат огромни територии без бой и вече заплашват самия Петроград, както тогава е наричана столицата Санкт Петербург.

По принцип 1917 година си е

революционна според селския календар.

В онова време 95 на сто от населението на Русия са селяни и те не спират да се бунтуват през целите 18 и 19 век, по време на революцията и дълго след нея. В основата на бунтовете винаги е земята. Огромна част от нея тогава е собственост на селските общини, които я дават на стопаните според размера на семействата им и от време на време я преразпределят. Това всеки път води до спорове, преминаващи в селски бунтове.

За да въведе ред, през 1893 г. правителството решава, че преразпределението на общинските земи ще става веднъж на 12 години. След 12 година е 1905 г. - първата руска революция. След още 12 идва 1917 г. – пак революция, само че този път тя десетократно по-мощна заради войната. Поне 2 милиона войници дезертират от фронта и се връщат в селата за да не изпуснат раздаването. А тези, които остават в окопите, правят войнишки съвети и искат незабавен мир. Отгоре германските аероплани сеят позиви: „Солдати! У вас на село сега се разпределя земята! Хвърляйте пушките и тичайте у дома, за да не умре семейството ви от глад!“

Така че 95 на сто от населението мощно настоява за мир, а останалите 5 процента държат войната да продължи, било защото печелят луди пари или защото са завладени от утопията, че съюзниците ще им дадат Босфора и Дарданелите. Пълни глупости. Никога Албионът не би оставил проливите на Русия, дори да бе успяла да ги завладее. А тя сама се отказва от тази невъзможна офанзива през февруари 1917 година.

Глупостта на руските либерали

заслужава цял цикъл оперети. На 27 февруари 1917 г. (стар стил) императорът все още не е абдикирал, но те учредяват Временен комитет на Държавната дума, който после назначава Временно правителство. Пак в същия ден и дори в същата сграда се учредява и Петроградският съвет на работническите и войнишките депутати. Той пък издава прословутата „Заповед №1“, която дава право на войниците да създават комитети и да бламират офицерите. От този момент армията съвсем се разпада.

Целият народ продължава да иска незабавен мир, войската твърдо отказва да воюва, а Временното правителство дава заповеди за нови офанзиви. Това е глупостта или може би предателството на интелектуалците - професори, адвокати, литератори. Главната фигура сред тях е есерът (социалреволюционер) Александър Керенски - юрист, стар опозиционер, либерал и най-вече масон. Отначало той е само министър на правосъдието във Временното правителство, но постепенно успява да обсеби цялата власт. Защо? Много просто – защото е шеф на ложата на Великия Ориент в Русия, а между от 8 и 10 министри във Временното правителство на княз Лвов са също братя масони.

Самият Керенски по-късно обяснява своя провал с „двувластието“, т . е. с паралелната власт на Съвета на работническите и войнишки депутати.*** Лъже като циганин, защото освен министър в правителството, той е и зам. председател на Съвета. А и цялото ръководство на Петроградския съвет, барабар с председателя, също са братя масони, това е тогавашното „гражданско общество“. Така че зад кулисите цари масонско единство.

Много историци описват цялата 1917 г. като

спор между чуждите разузнавания,

които водят руските политици за носа. Очевидно има и такава паралелна реалност. Керенски е кукла на конци, а конците се държат от британския посланик Бюкенън. През юли 1917 г., противно на здравия разум, той се разпорежда да се започне голяма офанзива на западния фронт. Руските части са разгромени позорно, генералите са унизени, а британския посланик измисля нов герой – генерал Лавър Корнилов.

Корнилов го впечатлява с това, че иска да вкара солдатите в пътя с жестоки репресии. Първо той е назначен за главнокомандващ, но веднага започва преврат. В Корниловския метеж се включват десетки британски офицери в бронирани автомобили, все едно че са тръгнали да свалят Кадафи. Но ж. п. транспортът е в ръцете на патриотичните офицери и те ловко вкарват ешелоните с метежниците в глухи линии сред горите и оттеглят локомотивите.

Много се спори

дали Ленин и неговите съратници са германски агенти

или просто се възползват от временното съвпадение на интересите. В общи линии надделява втората версия. Няма спор, че германското военно прекарва болшевиките в запечатан вагон от Швейцария до Финландия, а после ги снабдява обилно с пари. За германското злато също има лют спор, но според мен трябва да приемем, че е истина.

Тогава най-големият исторически парадокс е, че в болшевишката революция са замесени точно същите личности, които по-късно вкарват ефрейтора Хитлер в политиката и помагат на различни етапи за неговия възход – генералите Лудендорф, Фон Папен и Хинденбург. Различни държави, различни революции – едни и същи генерали. Тепърва ще развия тази тема, ако има интерес.

Но да се върнем в Русия. Някъде през септември 1917 г. патриотичните генерали вече имат конкретен план за преврата и започват да действат. Съвсем естествено, те избират за своя свръзка с болшевиките Сталин – той поне не се прибира в родината със запечатания вагон, значи едва ли е агент. Сталин постоянно държи в течение Ленин. Останалите съратници до последния момент не знаят нищо заради конспирацията. Това обяснява защо така са се дърпали.

Какъв е изводът? Първо, Октомврийската революция не е революция, а военен преврат. През 1917 г. има една революция и тя е през февруари. Второ, истинската „болшевишка революция“ започва в началото на 1918 година и тя връща нещата в старото руско реформаторско русло – модернизация на феодализма.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

*Тази версия може да прочетете накратко тук: https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6503748

** Автор на тази теория е големият съветски историк Натан Ейделман в монографията му „Революция сверху“: https://scepsis.net/library/id_823.html

*** Последното интервю на Керенски е на следния адрес: https://www.youtube.com/watch?v=wA225DBywU4).