Мирни жители загиват от радиация при непремерени експлозии

След края на Втората световна война, за който значително допринасят хвърлените над Хирошима и Нагасаки от американците атомни бомби, стартира трескава надпревара в производството на страшното оръжие.

На 29 август 1949 г. руснаците са тествали първото си ядрено устройство - известно на Запад като "Джо-1" (по името на Йосиф Сталин) в отдалечените степи на Казахстан. За успешния си експеримент са използвали разузнавателна информация от американската програма за създаване на атомни бомби, както и помощта на пленени през войната германски физици. За кратко време съветската програма така се засилва, че само за няколко години в СССР са

детонирани повече от 80 такива устройства

Само през 1958 г. Съветският съюз е тествал 36 ядрени бомби.

Безспорно най-мощното термоядрено оръжие, взривявано някога, е съветската водородна бомба RDS-220, позната още и като Цар бомба. Ужасяващото оръжие е пуснато от бомбардировач Tу-95Б на 30 септември 1961 г. Заради опасността за пилотите бомбата е била закрепена към специален парашут, който да забави максимално падането й над остров Нова земя в Северния ледовит океан.

Първоначално реалната мощност на бомбата е 100 мегатона, но е намалена наполовина заради непредсказуемия резултат от чудовищния взрив и радиация, които се очаквали. Образува се гъба с височина 4 километра над земята, като се получава взрив с мощност около 50 мегатона, който се смята за еквивалентен на експлозивната сила от едновременната детонация на 3800 бомби, като тази от Хирошима.

На 25 август и 19 септември 1962 г. следват още големи ядрени тестове, от които особено мощни са съветските опити, известни единствено с номерата си - 158 и 168, които заемат съответно второ и трето място в мрачната

класация на убийствените експлозии

И двата отново се провеждат в арктическия архипелаг Нова земя. Макар да не са известни никакви снимки или документи от тези свръхсекретни изпитания, се смята, че и в двата случая са използвани 10-мегатонни водородни бомби. Тези взривове биха изгорили всичко в рамките на 1,77 квадратни километра от епицентровете си.

Въпреки че са първооткриватели на смъртоносното оръжие, американците не се стремят към възможно най-големите взривове и в това отношение отстъпват на руснаците. Техните опити обаче са значително по-многобройни (около 49% от всички направени в света).

На 1 ноември 1952 г. САЩ правят ядрен опит над Маршаловите острови, наречен "Айви Майк". Той е с първата водородна бомба в света и има мощност от 10,4 мегатона, което я прави 700 пъти по-силна от първата атомна бомба.

Детонацията на “Айви Майк” била толкова мощна, че буквално изпарява цял един остров - Елугелаб, над който е взривена, оставяйки на мястото му

дълбок кратер

Номер 9 в списъка на най-силните експлозии предизвикани от ядрен синтез е "Кастъл Ромео". Под това кодово наименование през 1954 г. САЩ изпробват нов тип детонация - термоядрена. Тя се оценява на 11 мегатона.

По това време всички американски детонации се извършват над атола Бикини. За разлика от другите подобни, "Ромео" е първото устройство, което трябва да бъде изпитано на шлеп в открити води, а не на коралов риф, тъй като САЩ бързо изчерпват островите, на които могат да изпробват ядрени оръжия. Така или иначе, ясно е, че всички ядрени опити имат фатални последствия за околната среда. Но често причиняват и човешки жертви. Такъв е например случаят с друг опит от серията "Кастел". Т.нар. "Кастел Браво" е взривен на 28 февруари 1954 г. и е най-големият атомен взрив на САЩ за всички времена. Първоначално се очаква експлозията да е от 6 мегатона.

Вместо това бомбата произвежда 15-мегатонов взрив. За съжаление допуснатата грешка на американските военни за размера на изпитанието

довежда до облъчването

на приблизително 665 мирни жители на Маршаловите острови, а японски рибар, който е на 80 мили от епицентъра загива от радиационното облъчване.