“Ди Цайт”предупреди, че директивата за командировани работници ще съсипе пазара на труда в Европа

Равно заплащане за еднаква работа, извършвана на едно и също място. Това цели исканото от френския президент Макрон затягане на европейската директива за командировани работници, което и стана. В старата директива от 1996 година едно предприятие в ЕС може да праща работници в друга държава от общността за срок от три години, като продължава да плаща социалните му осигуровки в изпращащата държава.

Това бе възможност за хиляди фирми да изпратят в по-богатите страни от ЕС работници от по-бедните източноевропейски държави, правейки сериозен дъмпинг на цели браншове. Най-вече на строителството, гледането на възрастни и болни, в минното дело. Директивата предвижда сега този период да се съкрати на една година и тя да се заплаща по тарифите в приемащата страна. Два милиона европейци работят по тази директива в ЕС, от тях 15 000 са българи. По-голямата част работят в строителството, като вземат в пъти по-ниски заплати от местните си колеги.

С промените ЕС задължава фирмите да плащат същите надници на всички – като не просто спазват закона за минимална надница в съответната държава, в която се извършва работата, а и отделните тарифи и споразумения в бранша. Това означава, че и командированите работници трябва да започнат да получават 13-а и 14-а заплата за Коледа и отпуска, както и да се заплаща част от деня им в случай на лошо време, което възпира трудовата дейност.

Промените в директивата обаче не уреждат всъщност основната разлика в заплащането на работниците – а именно социалните осигуровки. Те ще продължат да се плащат пак в размера, който е приет в пращащата, не в приемащата държава. Това означава, че източноевропейците ще продължават да са по-евтини работници и съответно по-предпочитани на строежите на Запад.

Също така директивата не решава проблема с контрола. Много фирми, които работят с източноевропейци, плащат надниците им на ръка, като избягват всякакви социални плащания. Това е най-честият трик в спедиторските услуги, които на всичкото отгоре са изключени от новата директива. В строителния бранш пък в повечето случаи на хората им се отчисляват разходи за квартира и път от надницата, макар този разход да трябва да се плаща от фирмата работодател. Измамните работодатели не са само източноевропейски фирми, които пращат сънародници на работа в чужбина. Често западняци правят уж седалище на своята фирма в някоя източноевропейска страна, а всъщност не оперират от нея и не плащат данъци в нея.

Според профсъюзите проблемът далеч не бил в европейската директива, а именно в липсата на контрол над фирмите.

Германските профсъюзи дори предупредиха, че с промените в правилата се отварят вратички, които биха довели даже не до изравняване на заплатите на чуждите работници с тези на местните, а обратното – ще паднат парите на френски и германски работници до нивата на източноевропейските им колеги.

Заради липсата на контрол и още по-голямото бюрократизиране на услугите вероятно повече предприемачи ще рискуват да наемат хора нелегално или като самонаети подизпълнители, които по закон могат сами да определят парите, за които предлагат труда си. Тези дни дори германския вестник “Ди Цайт” предупреди, че това ще съсипе още повече пазара на труда, а и ще вдигне цената на самите строежи и може да доведе до абсурда германски инженери да получават български заплати в България, но не и да се изравнят плащанията за обикновените строителни работници от Източна и Западна Европа в Германия и Франция.

Коментарът е от 24 часа