Циничен анализ на червеното шоу

Някои видни кадри от БСП продължават да се чудят публично защо бе свикано последното заседание на конгреса на червената партия – нямало ни нужда, ни повод. Отговарям – заради вас, дето се чудите. По принцип всички конгреси на БСП се свикват заради тези, които не знаят защо се свикват.

Този конгрес имаше
една основна задача
– да възвести победата на Нинова във вътрешните битки. Както и да обяви кой пречи на партията - Бандата на деветимата. Нека треперят.
Ама защо не ги каза поименно? Така е по-добре, нека треперят всички, които са гузни. По този начин вместо 0, ще треперят 90. Както пише Макиавели, по-добре да се боят от теб, отколкото да те обичат.
Стига сме се самозалъгвали, конгресите се правят само за да обявят резултата от игрите на властта. Ако някой смята, че на тях се изработват някакви политики, да се върне в четвърти клас. Всички идейни документи се пишат предварително и винаги се приемат, след което никога не се изпълняват. Затова и интелигентната общественост изобщо не ги чете.
Друга цел на конгресите е някои млади кариеристи да се изкажат въодушевено, за да ги забележи началството. Има доста случаи, когато
поетична четка
от трибуната е
слагала началото
на бърз възход
Но сериозните кадрови промени, ако изобщо ще има такива, също се решават преди конгресите. Тези, които ще изпаднат от позициите си, обикновено нищо не знаят и не го очакват.
Единственият изненадващ конгрес в цялата история на БСП/БКП бе миналата година, когато Корнелия Нинова стана председателка на партията в оспорван двубой с Михаил Миков. Самият Миков явно не го очакваше. Той вероятно смяташе, че щом е председател, значи владее играта. Но явно му липсваха бдителност и здравата бюрократична закалка, която отличава всички други шефове на БСП/БКП в нейната история.
Някой може да ми възрази, че и през есента на 1996 г. се случи непрограмиран шах на царя. Напротив, програмирано беше. Виденов бе готов с оставката, просто чакаше да му я поискат. Целият конгрес се бе подготвил да го сваля, но никой не смееше да го каже. Един след друг партийните солисти нижеха такива блудкави алабализми, че от задните редове се носеше мощно хъркане. Навън държавата се разпадаше, но никой не смееше да сподели, че нещо не е наред. Иначе в разговор насаме делегатите на конгреса до един бяха със сърце порасло и за бунт готово, но излязат ли на трибуната – под панталоните по бедрата им шурваха топли струи.
Никой не смееше да каже дори една истинска дума. И биде ден, и дойде нощ, и пак ден, и пак нощ, и делегатите изпокапаха по креслата в ендекато от умора и мъчително отегчение, когато най-сетне Николай Добрев стана и каза за какво иде реч, лека му пръст. Така че онзи конгрес според мен
не бе състезание,
а клизма, и то мъчителна
А миналогодишният конгрес, в който изгря звездата на Нинова, бе безпрецедентен. Защото победата бе неподготвена. Трябва да е ясно, че за разлика от ГЕРБ БСП е бюрократична йерархия, в която постът е всичко, а кой седи на него - не е толкова важно. Лидерът е по-малък от своя стол. И щом седне на него, трябва да започне кадрови чистки, за да се закрепи, да стане по-важен от стола. Това бе основната задача на Нинова. Все пак на последния вот за Миков гласуваха 349 души, значи много народ трябваше да бъде обезвреден.
До избора Нинова трябваше да търси съюзници, т.е. да използва само действието събиране. Но след избора тя бе длъжна веднага да мине на изваждане - изваждане от Изпълнителното бюро, от листите за парламента, а ако се наложи – и изваждане от самата партия. Погрешно е да се смята, че трябва да се разчистват само противниците.
Напротив, трябва
да се извадят и по-влиятелните съюзници,
защото те могат да кажат като Георги Гергов: “Аз те сложих там, аз ще те сваля”.
Трябва да признаем, че Нинова го направи доста организирано и ловко. Чистките в депутатската група и Изпълнителното бюро бяха обяснени с принципни съображения – подмладяване, мандатност и т.н. В случая с Гергов бе използвана срещата между прокурора Цацаров и Сашо Дончев в ЦУМ. Кой знае защо тази среща силно възмути прогресивната общественост, като че ли е станало нещо небивало. Разбира се, Нинова щеше да срещне по-сериозна съпротива, ако не бе постигнала някои успехи. Най-големият й успех естествено бе президентската кандидатура на Румен Радев. Между другото, тя използва случая да отсвири АБВ и Георги Първанов и така си върна част от загубените избиратели.
За кандидатурата на Радев много помогна и ГЕРБ със своя неподходящ състезател. Кой знае защо се спря на Цачева, може би имаше някакви вътрешни борби. А дали Бойко Борисов все още не таи топли чувства към партията-майка? Или може би това бе шахматна пресметливост. Ако БСП продължи да се спаружва, кой знае какви ще да нахлуят в парламента…
Както и да е, с първия успех от много време Нинова изправи партията на крака. Инерцията от президентските избори докара и успех на парламентарните избори. Вярно, не успя да ги спечели, но взе почти един милион гласове, докато през 2014 г. бяха само половин милион. Мандатите бяха 39, станаха 80.
Партията
изправи снага,
заглади косъм
и се вгледа в Нинова с любов и упование.
Затова тя успя да измете конкуренцията хладнокръвно, ефективно и сега трябваше да направи този на пръв поглед ненужен конгрес, за да се институализира. Това бе нещо като триумфалното шествие за римските пълководци или като пръскането на шампанско във Формула 1, или като връчването на орден “Георги Димитров” първа степен.
Можем само да й ръкопляскаме. Според мен тя ще задържи поста още поне 4 години а защо не и 10. За кадрите на БСП са важни мандатите и субсидиите, а Нинова им ги предостави с пълни шепи.
Много хора в БСП продължават да
роптаят, че Нинова
е чуждо тяло в БСП,
началото на кариерата й е синьо. И това е нещо закономерно. Когато клановете в една организация или държава се изпокарат така, че не могат повече да управляват, много често канят някой отвън, за да ги оправи. Например шведските барони така се изпокарват в началото на XIX век, че канят за крал френския генерал Бернадот. Руските славяни пък сами канят варяга Рюрик за вожд, или поне така гласи легендата. Грузинецът Саакашвили в момента спасява Украйна. А какъв бе Сталин? Също грузинец, а руснаците го боготворяха.
Други обвиняват Нинова, че направила десен завой в партията. Аз не виждам как това е възможно. След управлението на Станишев и Орешарски вдясно БСП е опряла хоризонта.
Кой може да смени Нинова? Рано е да се каже, но аз бих заложил 10 лева на Мая Манолова.