Прекратява отпуска си, за да спасява ранените при атентата в Сарафово

След като интубира припадналия италиански гражданин, отказа да си прави пиар от случая

Успява да съкрати дълговете на ВМА от 227 млн. на 14 млн. лв.

Как минава един ден на подалия оставка министър на здравеопазването проф. Николай Петров?

В 7 часа сутринта преди още да отиде в кабинета си на площад "Света Неделя", той задължително минава през Военномедицинска академия, за да провери дали всичко е наред.

"Идва преди персонала и винаги поздравява", казват пред "168 часа" хора от персонала.

Според тях това му било навик още от времето, когато бил шеф на ВМА. Интересувал се от всичко. Дори сега

внимателно изслушвал болни

по коридорите

или ги напътствал към кого да се обърнат.

На бившите му подчинени им прави впечатление, че телефонът му не спира да звъни и той го вдига, без изобщо да погледне кой го търси. По отговорите му ставало ясно, че въпреки високия пост продължавал да консултира колеги, поели тежки случаи в реанимацията.

Ако някой смята, че тази отдаденост на професията е някаква поза, бърка. За проф. Петров тя е по-скоро принцип на действие и това най-много пролича през 2012 г. В първия ден от отпуската си, през август той пътува със семейството си към морето на почивка. В колата обаче

по радиото обаче научава за кървавия атентат на летището

в бургаския квартал "Сарафово". Тогава Петров рязко сменя курса и подкарва автомобила натам, за да окаже първа помощ на пострадалите.

По това време той вече е републикански консултант по анестезиология, обявен е за "Най-добрия анестезиолог на България" и е шеф на тази катедра във ВМА.

Заради това лично поема анестезиите на 40-ината ранени.

Този доброволен жест към пациентите не остана незабелязан и проф. Петров бе отличен с голямата награда "Лекар на годината".

Тогава на въпрос дали го изкушава влизането във властта, той бе категоричен: "Не ме интересуват нито политиката, нито парите." Такъв човек обаче няма как да остане извън полезрението на властта.

Вероятно затова през 2013 г. служебният премиер Марин Райков го покани за министър на здравеопазването. А след няколко месеца съвсем естествено стана шеф на ВМА.

Именно тогава всички забелязаха, че освен

талантлив и човечен лекар е и успешен управленец

Професорът заварва болницата с дългове от 227 млн. лв., голяма част от които просрочени. Стратегията му е бързо да преодолее неприятната тенденция, иначе лихвите и забавените плащания ще доведат до нова лавина заеми.

Така с енергични реформи в рамките на три години той успява да стопи дълговете до 14 млн. лв. Анестезиологът сви дори разходите за лекарства с по 400 хил. лв. на месец. Правилото му бе, че за изписването на всеки един медикамент трябва да има ясна клинична картина и контрол.

Паралелно с това Петров разработва и план Б - за повишаване на приходите. Идеята му е

болницата да поеме лечението срещу заплащане

на пациенти от Ирак, Либия и Афганистан. Интерес от тяхна страна има и потенциалните доходи са впечатляващи, но за целта държавата трябва да се откаже да прибира всички приходи от чужденците.

Така под негово ръководство ВМА не само че спря да трупа нови задължения, а и погаси по-голямата част от старите.

На фона на тази впечатляваща реформа се провежда и търгът за ортопедични импланти. Според одитния доклад на него се явява фирма на зет му, която е част от голям консорциум и печели две поръчки за над 1,7 млн. лв. с най-ниска предложена цена.

Очевидно професорът не е имал какво да крие, защото тази сделка може да се направи по много различен начин. Примерно като не се яви фирмата на зет му, а всяка друга, като впоследствие плати комисиона на мъжа на дъщеря му под формата на някакви разходи за реклама, външни услуги и др.

Въобще в случая могат да се направят безкрайно много комбинации и зетят е могъл изобщо да не влиза в никакви отношения с ВМА, но очевидно

никой не се е крил и не е смятал, че прави нещо нередно,

тъй като така или иначе се предлага най-ниска цена.

Като този търг вероятно са проведени още десетки други и крайният резултат за ВМА е, че заемите й са стопени от 227 млн. лв. на 14 млн. лв. Което е доста впечатляващ резултат на фона на останалите болници, затънали в борчове.

Вероятно за да се справи по този драстичен начин и с батака в здравеопазването, Бойко Борисов покани професора за министър в третото си правителство.

Николай Петров подготви доста амбициозен план, но всеотдайността му на лекар отново взе връх. На 9 октомври той, както излиза от министерството, вижда как италианският гражданин Джовани Нарди получава пристъп и припада. Министърът лично се заема да му окаже първа помощ, да извика линейка и да придружи пациента си до ВМА. По-късно от благодарственото писмо на брат му Лука Нарди, който е и шеф на болницата в Емполи, става ясно как точно се е отзовал професорът: "Скъпи колега, благодаря ти за всичко, което си направил за моя брат, който се е почувствал зле пред министерството.

Ти си му оказал първа помощ, направил си му сърдечен масаж, опитал си се да го реанимираш, придружил си го до твоята болница Военномедицинска академия, интубирал си го, но въпреки всичко това нашият Господ пожела да си го задържи. В това трагично събитие ме успокоява фактът, че моят брат е починал на един много красив площад, в един прекрасен град, в ръцете на най-добрия лекар на България."

По този повод "168 часа" го помоли да разкаже повече за себе си, но

той отказа от този случай да си прави пиар.

Доктор до мозъка на костите си, Петров е и амбициозен управленец. Той официално заявява, че иска да пренесе успешния модел със съкращаването на разходите от ВМА в министерството, а след това и в цялата система. Идеята му е да се разработи нещо като схема с точни правила, които да се спазват от всички.

Защо лекарската и фармацевтичната мафия вдигнаха мерника на професора, четете в хартиеното издание.