l Господ е българин! Все ни се разминава за разлика от другите

l Да забранят вноса на стари дизели, за да дишаме по-чист въздух

l Скоро няма да подчиним времето. Не е по силите ни

l Животът е много жилав, хората сме уникални хищници и не може да се страхуваме от унищожение

-Доц. Рачев, изненадва ли ви времето?

- От 35 години се занимавам с климатичното време и оставам един от професионалистите, които то непрекъснато изненадва. Това е напълно нормално. То е многофакторно и зависи от много взаимовръзки - прави, обратни и косвени. Няма прогноза, която да има сбъдваемост 100%, но ваши колеги често се шегуват, че моите се сбъдват 120%. Все пак мисля, че ако имаше човек с такава успеваемост, щеше да е обект на специалните служби и щеше да е затворен някъде като дворцов гадател.

- Как ще коментирате обвинението към синоптиците, че именно те носят отговорност за бедствието в Бургас и Камено?

- Опитаха се да хвърлят вината върху тях, но в действителност ситуацията е резултат от екстремната проява на времето, липсата на адекватна реакция от службите и неопитността на българина при всякакви бедствия. Такова изваляване не е нещо ново и невиждано точно в Бургаска област - като през 2006 г., а още по-назад не искам да се връщам.

Синоптичната обстановка беше изключително сложна в тези дни и аз прегледах не само моите прогнози, но и тези на колегите. Всички предупреждавахме за обилни валежи. Лично аз съобщих за топъл фронт, който при определено съчетание може да доведе до значителни такива. Това става между няколкото срока на анализ на картите, на които и сега се вижда, че най-големите валежи са паднали точно в този район.

Само на 50-60 км на запад те са символични, макар там също да имаше условия за интензивни валежи, които не се осъществиха в този обем.

- Валежите ли са най-трудни за прогнозиране?

- Винаги сме повтаряли, че валежите са изключително капризен елемент. Понякога на практика не могат да бъдат прогнозирани. Няма кой да ви каже, че точно в 2 часа посред нощ ще паднат 120-150 литра. Това обикновено става в тъмната част на денонощието. Винаги има предупреждения за опасност, но как

да се предвиди крайна проява

на времето?

Ако обявите утре, че има опасност от страшни наводнения, представяте ли си каква паника ще настане?! Това е голяма отговорност и смятам, че синоптиците, както и самият аз си свършихме работата.

Връщам се към 7 октомври, когато повтаряхме непрекъснато - сняг на Петрохан. И какво стана - паднаха 10 см и затвориха прохода за две денонощия. Природата ли е виновна? Хората не помнят, когато през 2014 г. на Димитровден падна 30-сантиметров сняг и затрупа половин България.

Това не е сняг през юли. Кой е виновен? Това е реалността, а след дъжд качулка мислим кой носи отговорност, при положение че загубихме хора.

- Човешки грешки ли предизвикват най-често бедствията у нас?

- Разбира се. Първо, не може да има хидротехническо съоръжение, което да няма собственик. Няколко случая вече имаше. България е на първо място в Европа по хора, които се занимават с разпределение и преразпределение на водата, а сме една от най-бедните на вода държави. Отговорността е размита. Има многобройни институции, които се занимават с водата, а и басейнови дирекции, които не знаят какво правят.

Второ - недопустимо е, че няма кой да помогне и на възрастен човек, стоял часове наред във водата. Необходимо е централизирано ръководство по спасителните акции. И трето - хората нарушават елементарни принципи за общуване с природата. Няма по-крещящ пример от случилото се в Аспарухово.

Как ще си построите къщата насред дерето, ще си живеете 5-10 години така и после ще се чудите защо на 11-ата водата я е отнесла?! За това е виновна природата?! Или телефон 112?! Всеки малък проблем ние превръщаме в катастрофа. Не се учим от миналото си и повтаряме едни и същи грешки.

- Не умеят ли гражданите да реагират в кризисни ситуации?

- Моят апел е, че трябва всеобхватно обучение, цялостна национална програма за повишаване на знанията за самосъхранение при бедствия на българина. Хората веднага се хващат за телефона, което не е лошо, но трябва да се положат и собствени усилия за запазване на живота. Както са казали Иля Илф и Евгений Петров чрез своя герой Остап Бендер:

“Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.”

- Можете ли да кажете, че сме разглезени от климатичното време и не познаваме най-страховитото му лице?

- Категорично. Господ е българин. Ние все се разминаваме за разлика от много други страни. Трагичното е, че не може да се страхуваме от ураган, но ето - миналата зима в България умряха от студ петима възрастни граждани в собствените си легла. Това не бива да се допуска.

- Учените предупреждават, че в нашия все по-затоплящ се свят ураганите ще зачестяват. Европа заплашена ли е от подобни аномалии?

- С глобалното затопляне е нормално в атмосферата да се натрупат повече динамика, енергия, вода и пари. И така като че ли нещата стават по-страшни, бурите - по-големи, сушите - по-продължителни. Всичко лошо става по-по-най. Не споделям обаче това мнение. В миналите геоложки времена климатът е бил няколко пъти по-топъл. И животът е процъфтявал. Не може в природата едно явление да е само и единствено лошо. Има негативи, но има и позитиви.

Никога досега в човешката история

светът не е бил толкова сит,

богат и мирен.

Това е невероятно постижение, откакто съществува човечество. Изсичането на екваториални гори е на най-ниското си ниво. Детската смъртност - също. Хората не са толкова гладни, колкото преди 20 години. Трябва да видите истински гладен човек, всичко друго бледнее.

- В световен план зачестяват ли през последните десетилетия природните стихии? Как гледате на предупреждението от вашия швейцарски колега Рето Кнути за катастрофично бъдеще главно поради крайни прояви на времето?

- Мога да кажа, че съм преживявал поне 30-ина свършека на света. Иначе често се говори и за шестото измиране, защото пет пъти животът е бил на косъм, но не е настъпило унищожение. Кой ни е създал, не знам, но при всички положения животът е адаптивен.

Ние, хората, сме много жилави, затова сме оцелели и подчинили целия друг белтъчен начин на живот. Уникални хищници сме. Няма такова животно, което да е оцеляло и завладяло света.

Можем да скачаме, тичаме, плуваме, ловуваме

и хитруваме.

Освен всичко не трябва да забравяте, че и учените искат да се хранят. Те също са тщеславни. Търсят медийна изява. И като всеки човек искат да имат и пари. Да се каже, че всичко е нормално, естествено, не звучи добре. Колкото по-страшна прогноза направиш, до толкова по-голяма аудитория ще стигнеш. Лошите новини продават.

Слава богу, сме живи и здрави, а още доста пъти светът ще свърши.

Ето, Междуправителственият комитет по изменение на климата (IPCC) имаше явни доказателства за фалшификация и натаманяване на данни. Има голяма вероятност - и това емпирично е доказано, - че нямаме увеличение на природните стихии в последно време. Сигурно е, че през последните 100 години има рязко увеличение на материалните загуби заради тях, докато броят на човешките жертви рязко намалява. И това е точна статистика.

През 2005 г. Ню Орлианс бе потопен от урагана Катрина и тогава загинаха повече от 1780 граждани, защото не искаха да се евакуират. Това е най-голямата катастрофа на САЩ. Преди 200 г. щяха да се удавят един-два крокодила, макар че и те нямаше, както знаем. А материалните щети щяха да са нула. Хората вече сме навсякъде по земята и затова сме заплашени от природните бедствия. Най-новата статистика показва

положителна тенденция

за запазване на човешкия живот.

Ирма и Харви взеха много малко жертви, но нанесоха сериозни материални щети.

Подчинени сме на природата. Не можем да спрем нито един атмосферен фронт. Затова и наричам “детска радост - бенгалски огън” всички сладки приказки за системи на военните, които правели земетресение и т.н., като ХАРП. Нямаме тези възможности все още.

- Ще дойде ли момент, в който хората ще могат да управляват климата както им е угодно? Или се очертава винаги да са под неговата власт?

- Мисля, че доста години ще минат, преди да подчиним времето. За да влияем на атмосферните процеси, ни трябва огромна енергия. И всичката да впрегнем на земята, трудно може да контролираме един тропичен циклон. Изобщо това явление е толкова хаотично за предвиждане. Все едно да успееш да предугадиш настроението на една жена. Ако има такъв човек, му свалям шапка.

Има активно въздействие върху атмосферата - засяване на облаци с кондензационни продукти с цел изваляването им, разпръскване на мъглата на някои летища, но това са локални и дребни неща. Глобалните процеси не са по силите ни още.

- И все пак човечеството влияе на климата. Кое е най-лошото, което сме му причинили?

- Прекомерното природоползване. Не включвам само това на атмосферата, а и на растителния и животинския свят. Неслучайно се налага като мотив по-малко да природоползваме. Не бива да ограничаваме себе си по отношение на храна и вода, туризъм, икономическо развитие и т.н., но да се стараем по-малко да вземаме от природата. Не бива да се изхвърля храна. А високоразвитите страни го правят - унищожават стотици хиляди тонове храна.

Трябва да проявим разум.

Колосална крачка

за целия свят

е подписването на Парижкото споразумение.

Такова обединение на човечеството няма по нито един въпрос освен за климата. САЩ намериха доста неизгодни за страната моменти в споразумението и дано не му попречат наред с други критици, защото то ограничава фосилните горива, въглеродните емисии и т.н.

Ето - и само чрез това, че всеки един от нас отделя милиарди тонове допълнително въглероден диоксид, емисии и прах, отново влияе на климата.

- Чистотата на въздуха е сериозен въпрос.

- Абсолютно. Тече процедура да ни осъдят за фините прахови частици. Факт е, че всеки човек може да контролира водата и храната, които приема, но не може да избира въздуха, който диша. Ние с вас дишаме същия въздух, както и министър-председателят и президентът, ако са в София. Няма такъв за тях и такъв за нас.

Границите ограничават всичко,

но не и въздуха.

Не може да го спрете нито на ГКПП Калотина, нито на ГКПП Капитан Андреево. Няма Европа, няма Америка, няма Азия - всички сме заедно. Еднакво отговорни сме в това отношение.

България има сериозен проблем с това в градовете. Зимата е най-опасният сезон в това отношение заради битовото отопление. Отивате в някое малко, китно балканско селце и си мислите, че сте на чист въздух, но не - той е през лятото. Във всяка къща там гори печка, кюмбе, горят се често обувки, пластмаса и дори материали с отработено масло. Това е отрова, която постъпва в атмосферата. У нас фините прахови частици са с диаметър 2,5 микрометра и сме на едно от първите места по този тип замърсяване.

И все пак в България никога не е било толкова чисто, колкото в момента. Макар че се увеличава рязко автомобилният парк и нищо чудно да изпревари битовото отопление по замърсяване.

Караме безкрайно остарели коли.

Бедни сме, това е най-голямото ни нещастие. Шофираме автомобили, които не са екологични. За първи път министър Нено Димов повдигна плахо въпроса за ограничаване на вноса на стари автомобили.

Да се спре дизелът, няма да помогне, защото Западна Европа ще се отърве от него, а трябва да се намери пазар. Източна Европа. Нека да е с дизел, но и с по-малко години. Този процес по обновяване на автомобилния парк трябва да се случи стъпка по стъпка, за да имат хората възможност. И така да се стигне до момент, в който да няма по-стара кола от 5-годишна. Това ще доведе до рязко съкращаване на емисиите, до този най-отровен канцероген, който най-често допринася за формирането на някакъв вид рак. Трета линия на метрото също ще помогне. Целият наземен транспорт трябва да бъде на електричество, а градският - на природен газ. От това зависи здравето на нацията.

- Каква според вас ще е картината у нас след 10 години?

- За нея трябва да мислят тези 240 жени и мъже в Народното събрание, но без политически пристрастия и цветове. Това не е дело само и единствено на едно правителство, а дългосрочна национална перспектива.

- Как се насочихте към климатологията като професия?

- Няма да ви казвам кога точно е било, защото ще кажете, че последните динозаври са били живи. Но когато бях толкова малък, че още не ходех на училище, обичах вкъщи да разгръщам две големи цветни книги. Най-голямата бе един

огромен атлас, който ми вземаше дъха.

А другата - за вътрешни болести, дебела, но по-малка, която бе на майка ми. И пред мен беше изборът - медицина или нещо, свързано с атлас. И вече е ясно кое надделя - безкрайната ми любов към природата. Времето е динамично, интересно и винаги ни изненадва. Затова провокира голямото желание да го опознаеш. Няма човек и особено жена, която сутрин да не провери какво ще бъде времето.

- Във вашето семейство споделя ли още някой професионалната ви обвързаност с времето?

- И двете ми деца се насочиха към икономиката, а съпругата ми работи в областта на туризма. Надявам се в третото поколение да има някой, който да се отдаде на климата и природата - било то като екология или друго. Все пак всеки си има предначертано бъдеще и е най-добре да се развива там, където се усеща най-добър и силен.

- Как прекарвате свободното си време?

- С мои колеги се занимаваме с някои процеси във високата планина, по-специално Пирин. Там прекарваме една голяма част от своето време насаме със скали, лед и сняг отпреди години. Много е интересно. Виждам с очите си глобалното затопляне. Горната граница на гората е пораснала в последните години поне с 50-60 метра. Тоест бял бор се вижда на места, където преди 20 години не е вирял. Отново казвам, че това не означава само нещастие.

- Одобрявате ли лова?

- Не, колкото по-специализиран е той, толкова по-голямо е моето неодобрение. Едно е да ловиш риба, за да се прехранваш, и друго от хеликоптер с оптически мерник да стреляш по животни.

Моят скъп на сърцето писател Джек Лондон, когото непрекъснато препрочитам, пише за това как човек е изправен сред суровата природа сам срещу себе си. Едно изречение от него, изречено чрез устата на негов герой, се е вклинило в душата ми:

“Не е геройство да дадеш на

кучето кокал,

геройство е да му дадеш тогава,

когато си не по-малко гладен от него."

Само човекът може да опази природата.

- Настъпва опасният студен сезон. Коя е най-страшната зима, която помните вие самият?

- Много добре си спомням зимата на 1963 г. Ето, провокирахте ме да кажа, че тогава бях първокласник. Имаше толкова много сняг, че от моята малка кооперация скачахме от 2-рия етаж в снега и не можехме да стигнем дъното. Беше над 2 метра и половина. Един сладур, мой приятел, беше по-дебеличък и така потъна в преспата, че не можа да излезе. Наложи се да организираме спасителна акция, за да го извадим.

В заключение искам да кажа, че трябва да отчитаме грешките си и живеейки в хармония с природата, смятам, че ще пребъдем.