Всеки народ има личности, които го спасяват от мрака на безвремието и му вдъхват вяра и живот. Ние, българите, имаме своите будители! Защото винаги сме имали И ИМАМЕ И ДНЕС нужда от “стряскане от сън”. Защото сме плененници на примирението, на свикването с "така е било и така ще бъде". “Преклонената главица”е наша философия. "Аз да съм добре, а Вуте да мре" е народопсихология. Затова и многократно в историята си сме се унасяли в дълбок, вековен, сън. В това заспиване върху възглавницата на личния гечинмек е драмата на нашия народ. Разбираме защо всичко у нас е ставало и става бавно, с нерешителност, която се е превърнала в напаст и за народа ни, и за държавата ни.

Ние не можем да бързаме. Не сме колектив. Предпочитаме спрялото време на статуквото пред рисковете на промяната, на свободата. Затова и трагична е била участта на будителите на народната свяст. Тези нехранимайковци на своето време са оставяли семейство и имот, за да събудят искрица на познание и вяра в добрите дни за народ и отечество. Те просвещават, говорят неудобните истини, казват това, което мнозина се страхуват да произнесат дори в домовете си. Те искат да събудят мисълта и волята за действие на народа.

Народните будители – тези ЧУЖДЕНЦИ СРЕД СВОИТЕ СЪНАРОДНИЦИ, винаги са намирали народното признание след смъртта. Те живеят истински в смъртта. Техният живот тук, на българска земя, е орисан от мъки и неразбиране. Примерите са много и от всички разпокъсани времена на националната ни история.

През Възраждането “събуждането за живот” е връщане към Вярата и Свободата. След Освобождението – това е държавно строителното начало, стремежът да се укрепи новата държава, да стане независима и равна с другите европейски държави. Но колко трагична е съдбата на поелите по този път! Колко пъти е трябвало те да се сблъскват директно с национални предатели, със слуги на чужди интереси у нас! Спомнете си съдбата на Стефан Стамболов. Или трагедията на репресираните от просъветския комунистически режим у нас!

Всяка нова мисъл, всяко решително действие, всеки „друг път”, различен от коловоза на познатото, е посрещан с неразбиране и духовна слепота. Но България има своите духовни водачи и затова държавата ни е успявала. Успява до момента, в който българи започват да обслужват антибългарски интереси.Когато от Москва се дават сигнали за съсипване на държавата ни. И безродници тръгват да изпълнят чуждата воля. Вероятно и затова НЯМА НАРОДЕН БУДИТЕЛ СЛУГА НА МОСКВА!

Защото БУДИТЕЛИТЕ ПРЕВРЪЩАТ ТЪЛПАТА В НАРОД, В ГРАЖДАНИ! Обратното – да смачкат българския народ и да го превърнат в безлична маса, вършеха комунистите у нас. Но дори и в най-мракобесните тоталитарни години е имало народни будители. Нима не бяха такива горяните, писателят Георги Марков, борецът за човешки права Илия Минев...

България ще загине, когато ни напуснат народните будители. Вярно е, че след тяхната, много често трагична гибел, идват “признателните поколения”. Но след показната ритуалност на преклонението, след китките и венците, които и днес ще положим, след клетвените слова и песни, остава горчилка, остава болката, че отново сме били признателни “след”. А когато те са били между нас сме ги дарили с неразбиране, с хули и клевети.

В Деня на народните будители нека с поклон се върнем към истините в своята история. И да вярваме, че народните будители са и днес сред нас. Нека да ги чуем днес, защото утре ще бъде късно. Тогава ще остане само поклонът на китките и венците.

От фейсбук