Народният съд го обвинява в сътрудничество с Третия райх

Понякога времето и паметта са несправедливи към много достойно живели българи, работили за другите и чийто плод от труда им е останал и до днес. Когато минаваме покрай “Славянска беседа”, Народната банка, Природонаучния музей или зала “България”, дали въобще се питаме чия е заслугата да ги има? Когато успеем да откраднем глътка чист въздух сред природата на Южния парк, едва ли се питаме чия е заслугата да имаме такъв природен оазис... Малцина съвременници днес знаят или са чували името на инж. Иван Иванов - най-дълго управлявалият кмет на София. Цели десет години, три месеца и 15 дни. От май 1934 година до септември 1944 година. По негово време наричали София “Малкият Брюксел” и “Виена на Балканите”. Градският транспорт се движел на 10 минути, улиците били чисти и се миели два пъти седмично, а нашенските ватмани били по-усмихнати и спретнати, дори от колегите си в Прага! За децата имало достатъчно паркове и градинки. Бедните столичани всяка година били подпомагани, а децата им ходели на море за сметка на общината. Хидроинженерът Иван Иванов е човекът, който докарва водата на София - Рилският водопровод е негово дело. Водеща е заслугата му за построяването на язовир “Бели Искър” високо в Рила. Но заради превратностите на времето, в което е живял, стореното от кмета дълги години е било отричано и потънало в забрава. Мечтата на родения в Сливен Иван Николов Иванов е да се занимава с инженерни науки.

През 1915 година той завършва Мюнхенската политехника. В Германия бъдещият инженер среща съпругата си Матилда и остава германофил за цял живот. Когато младият инженер се връща в България, градът има спешна нужда от специалисти по хидроинженерство Той е избран да ръководи проекта за прокарването на вода от Рила. Това се оказва единственото решение на очертаващата се водна криза в София през 30-те години на миналия век. По онова време градът се разраства и докато след Освобождението жителите му са били 67 хиляди души, през 30-те години на миналия век те вече наброяват 300 хиляди души. Столицата на младата държава се разраства и от бежанците, прииждащи от откъснатите територии след войните. Според историка Елинка Бояджиева, задълбочен изследовател на живота на кмета инж. Иван Иванов, по онова време Рилският водопровод е грандиозно за времето си съоръжение, а неговите противници го наричали “фараонска работа, която не е лъжица за нашите уста”. На това начинание инж. Иван Иванов отдава 14 години от живота си... Десетилетия по-късно експертите оценяват значението на този проект като изключително. “Хората, участвали в неговото изработване, начело с инж. Иван Иванов, са били изключително прозорливи за времето си. И до днес София ползва рилската вода, защото запасите на Витоша са недостатъчни. В този смисъл, софиянци пият една от най-чистата и качествена вода в Европа!” – убеден е хидроинженерът Георги Файтонджиев. С това работата на младия хидроинженер по водоснабдяването на София не свършва.

Той проектира и язовир “Искър”. Но по неговото строителство ще трябва да се работи в една друга епоха и в друго политическо време... Работата на инж. Иван Иванов по Рилския водопровод е оценена и той е назначен за кмет на София през май 1934 година. Следващите десет години, три месеца и 15 дни от неговото управление историкът Елинка Бояджиева,, нарича “златното десетилетие на София”. Първата работа на новия кмет е да въведе ред в администрацията. Със закон въвежда отчитане на всички разходи пред Сметната палата. Едно от първите съобщения до гражданството на новата управа в общинското списание “Сердика” известява на столичани следното: “Столичната общинска управа съобщава на гражданството, че е взела най-строги мерки за прочистване на общината от “престъпни професионалисти, телефончета и ходатаи” и моли гражданите за всеки конкретен случай на изнудване и искане на рушвет да съобщава имената на престъпниците, за да бъдат веднага предавани на прокурора.” Към общината се създава каменна кариера, започва павирането на улици, строят се паркове и обществени къпални. Големите булеварди се залесяват с кестени и липи, останали като символ на града и до днес. В този период са изградени не само много училищни сгради, но и сиропиталища. От 1934 година всяка Коледа кметството събира вещи и пари за зимното подпомагане на бедните софиянци.

Общината построява “родилен дом за бедни гражданки”, трапезарии за бездомници. Цифрата за социално подпомагане всяка година се увеличава. Като немски възпитаник, кметът отдава голямо значение на чистотата на града Тази служба в общината е уредена на казармени начала. За нея се подбират само “лица, отслужили военната си повинност и приучени към казармена дисциплина. Те трябва да ходят с чисти униформи, да са приветливи с гражданите и да бъдат на разположение 24 часа в денонощието – и лете, и зиме” – четем в общинското списание “Сердика”. Така след посещението си в Прага през 1939 година зам-кметът Лекарски констатира със задоволство, че “нашите служители по чистотата и ватманите са доста по-спретнати и приветливи, отколкото колегите им в Прага...” Но тогава и съзнанието на хората беше друго, спомня си една от дъщерите на кмета Бистра Иванова–Манова: “ - Имаше ред, имаше съзнание в хората... Аз си спомням как за една цигара, за едно хвърлено билетче стражарите глобяваха...” Историкът Елинка Бояджиева отбелязва: “София се превръща в един блестящ и чист град и контролът за това се осъществява лично от кмета! Неговият работен ден започва в шест сутринта. Той минава и през всички строителни площадки. Два часа по-късно е в кабинета си, където заседава със своите помощник-кметове. Точно в девет часа инж. Иван Иванов отваря кметския си кабинет за гражданите. Той приема всеки ден. ” При управлението на кмета се построяват едни от емблематичните и до днес сгради на София. Те се реализират като проекти на държавата, но не без решаващото участие на общината. Тогава започва проектирането и строителството на Българската народна банка, както и сградите на министерството на финансите, на правосъдието и на вътрешните работи. Започва изграждането на Телефонната палата, на много банки и да се оформя центъра на града с най-важните сгради на държавната администрация.

По времето на инж. Иван Иванов по улиците тръгват линиите на градския транспорт. При инж. Иван Иванов София се сдобива с първия тролей, който столичани наричали “трамвай без релси”. Той е пуснат на осми февруари 1941 година по линията София – Горна баня.

Друга от големите заслуги на кмета е приемането на генералния градоустройствен план на София, известен като “Плана Мусман”. След Първата световна война градът нараства хаотично, строи се буквално за една нощ. В столицата прииждат бежанци от селата и от отнетите от България територии след Ньойския мирен договор. За да спре хаосът в застрояването, общината решава да възложи изработването на градоустройствен план на града. Изборът пада върху професора от Мюнхенския университет архитект Адолф Мусман. Едно от значенията на “Планът Мусман”, според съвременните архитекти, е това, че в него водеща е идеята за така наречения “град - градина”. Професор Мусман заварва в София само Борисовата градина, но още през 30-те години на миналия век планира днешните паркове на София като своеобразни клинове, които да вкарат зеленина и чист въздух в града. “Планът Мусман” определя мястото на Южния и на Западния парк, дава визия и за строителството на Северен парк в столицата. Още през 40-те години започва реализирането на Западния парк, който след войната е довършен и разширен. Някои от общинските жилища в квартал “Захарна фабрика” са построени също по онова време. В Плана „Мусман” има и идеи, които ако бяха осъществени, сега биха могли да подобрят транспортната система на града, убедени са някои наши архитекти. “Ако беше доразвита идеята за околовръстната железница, щяхме да имаме едно наземно метро сред паркова среда!” – казва арх. Добрина Желева. В плана си Мусман предвиждал околовръстния път и два панорамни пътя, от които да се наблюдава града. Предвиждал е и плавателен канал, който е трябвало да пресича днешния квартал “Младост". Част от идеите на архитекта, обаче били приети на нож от софийското гражданство Мусман предвиждал на местата на Царския дворец и на храм-паметника “Александър Невски” да бъдат изградени огромни площади за военни паради и манифестации, подобаващи на тоталитарни държави като Германия и Италия от времето на Хитлер и Мусолини. След време едно от обвиненията на Народния съд срещу кмета Иван Иванов е именно това, че възлага на “хитлеристкия агент Мусман” новия градоустройствен план на София, който бил “възхвала на фашистката архитектура”.

Слабо известен факт за “Плана Мусман” е, че предвиждал и строителството на общински жилищни комплекси Както за средната класа, така и за бедните. Първият план на такъв комплекст, който е и първият модерен комплекс на София е ”Илинден”. В него е имало обществено обслужване, блокове с редови и вилни жилища, както и обществени бани. Най-известната къпалня, построена по онова време, е съпалнята “Мария Луиза” В резултат на приемането на “Плана Мусман” през 1938 година от общинския съвет кметът се заема да присъедини селата около София. Първото от тях, което става квартал на столицата, е Княжево. Следват Горна баня, Красно село и Бояна. Кметът се зарича да ги направи едни от най-хубавите части на столицата, защото е убеден, че “красивата ни столица не може да има дрипави покрайнини”. Надежда е последното присъединено към София село. Населението на града вече нараства на над 300 хиляди души. “Планът Мусман” остава нереализиран заради последвалата Втора световна война. През 1941 година България застава на страната на Третия райх. Хората са отдавали голямо значение на съюзничеството с Германия заради възможността да бъдат върнати откъснатите от Ньойския договор територии. След идването на комунистите на власт Народният съд ще обвини кмета, че общината е събирала помощи за германските войници на фронта.

Ще го обвини и за близки контакти с официални представители на Третия райх, сред които немския пълномощен министър Бекерле. На новата власт не убягва и фактът, че столичният кмет изпращал пури на берлинския кмет фон Щеек. Другото прегрешение на инж. Иван Иванов е, че предложил два столични булеварда да носят имената на Хитлер и Мусолини. На Народния съд не убягва и фактът, че инж. Иван Иванов е бил част от българската делегация, поканена на рождения ден на Хитлер. Годината е 1939-а. С военни паради в Берлин отбелязват 50-ия юбилей на фюрера “Той не е бил поддръжник на националсоциализма. Той е бил просто националист. За него, това че Македония и Добруджа са били присъединени благодарение на съюза с тогавашна Германия, е бил един много емоционален факт!” – изтъква режисьорката Адела Пеева, посветила документалния филм “Кметът” (2010 год.) на най-дълго управлявалия кмет на София. Историкът Елинка Бояджиева изтъква и друг факт - докато инж. Иван Иванов е бил начело на общината, там са работили хора с леви убеждения като Петър Славински и Орлин Василев. За кмета технократ по-важни са били способностите на хората, които работят в общината, а не техните политически пристрастия. По времето на инж. Иван Иванов е построена и Съдебната палата. По ирония на съдбата там Народният съд го осъжда на доживотен затвор като един от виновниците за въвличането на България в националната катастрофа след Втората световна война. В съда обаче няма да бъде цитиран секретен доклад, изготвен от полицията, която е следила кмета, заради факта, че в общината е назначил хора с леви убеждения. В него четем: “Бившият кмет е националист без ярко определение към някоя партия. Открай време Иван Иванов е отявлен германофил, но никога не е бил привъженик на националсоциализма. С това се обяснява и донякъде отрицателното становище на германските официални служби към него. Той никога не е бил техен любимец.” Пред Народния съд подсъдимият Иван Иванов - на 53 години, неосъждан, заявява, че не се признава за виновен по обвинителния акт: “Може да съм сгрешил някъде, но аз съм бил преди всичко българин. ” През 43-та и 44-та година великите сили изсипват тонове бомби, които почти разрушават София. Центърът на града е сринат, десетки улици и площади разрушени. Едно от важните неща, които остават непокътнати, са чертежите на бъдещия язовир “Искър”. Кметът ги крие от бомбардировките във водната централа в Мала църква, където крие и съпругата и трите си дъщери. Новата власт се заема да възстанови разрушеното. Започва усилено строителство. Новите властимащи се обръщат за помощ към съветските инженери да им изпрати спешно техни специалисти по строителство на язовири. От там им посочват българския хидроинженер Иван Иванов, строителя на Рилския водопровод. Така през 1946 година доживотната присъда на бившият кмет е отменена и той е освободен от затвора. На следващата година му възлагат строежа на най-голямото водохранилище по онова време на Балканския полуостров – язовир “Искър”. За инж. Иван Иванов това е мечтата на живота му. Язовирът – тогава с името “Сталин” - е завършен на осми септември 1956 година. Заради факта, че е съден от Народния съд, инж. Иван Иванов не е поканен на откриването, за да не вгорчава вкуса на управляващите. И все пак, въпреки превратностите на времето делото на един живот, отдаден в полза на хората и на един град, не е напълно забравено. То се помни и от обикновените софиянци. Вече няколко поколения жители на града избират да се разходят по “Алеята на инженер Иван Иванов” край Бистрица. Кръстена е така в знак на признателност към делото на най-дълго управлявалия кмет на София – инженер Иван Иванов и неговото – наречено от историците “златно десетилетие на София”