Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Шофьорът на линейката на актьора Чечо го гледал как кара  Бърза помощ в “Бензин”

Преди всяко представление Стефан Щерев се свивал от болки, но отказвал да се прегледа

 На 44 г. големият актьор си отиде от чернодробна недостатъчност и стомашен кръвоизлив

Новината за смъртта на един от най-обичаните актьори Стефан Щерев-Чечо и искрената скръб на актьорската гилдия взривиха социалните мрежи.

На 20 октомври на 44-годишна възраст той почина след усложнения с черния дроб.

Осем дни преди това Чечо се почувствал зле и бе приет по спешност във Военномедицинска академия, където се нуждаеше от преливане на кръв и бе поставен в медикаментозна кома. Въпреки че беше стабилизиран, организмът му не успя да се справи.

"След като разбрах за смъртта му, буквално блокирах - сподели пред "168 часа" Алексей Кожухаров, приятел и колега на Чечо. - Все едно някой ме удари. Ходех като парцал. Не можех да го възприема. Всъщност

той е получил стомашен кръвоизлив

в болницата заради недостатъчната функция на черния дроб, което е довело до фаталния край."

По думите му се оказва, че Стефан Щерев не е имал перфектно здраве и всички по-близки около него са знаели за състоянието му.

"Имаше и високо кръвно - разказва Кожухаров. - Да не говорим, че като човек, който изобщо не се щади,

пушеше много, а освен това си и пийваше."

Според него Чечо е имал проблеми със стомаха, а от известно време преди представление се е случвало да се свива от болки. Като излизал на сцената обаче забравял за всички болежки.

"Хората около него виждахме какво се случва и му казвахме, че трябва да си обърне внимание на здравето - споделя Алексей. - Дори до последно аз се уговарях с човек, който ще ни препоръча добър гастроентеролог, който да го погледне. Той обаче все отлагаше с оправданието, че няма време за лекари, отдавайки се на професионалните си ангажименти."

По думите му основният проблем е, че Щерев дълго време подценявал здравословните си проблеми и това довело до неочакваната смърт.

Всъщност още на 12 октомври, когато Чечо се почувствал зле, се е случило нещо странно.

"Тогава се чух с жена му Добриела и тя ми сподели за едно странно съвпадение - разказва Кожухаров. - Когато се качили в линейката, се оказало, че шофьорът й гледал филма "Бензин" преди няколко дни, където Добриела е лекарка, а самият Чечо кара линейката. Какво нещо е съдбата?"

Всъщност Стефан Щерев и Алексей Кожухаров се познават още от 2009-2010 г., когато Асен Блатечки ги събира в съвместен проект. "Оттогава станахме семейство, а да работим заедно беше допълнителна екстра", споделя приятелят му.

По думите му Щерев имал много плашещ вид, заради който хората си изграждали лъжливо мнение за него.

"Който го познава и му беше приятел, много добре знае, че

той е изключително добър човек

- една душичка - разказва Кожухаров. - На външен вид Чечо е груб, огромен, с басов глас, но всички бяха наясно колко истински се вълнуваше от театралните реформи, от подценяването на това изкуство. Такива неща го разстройваха и дори разплакваха."

Според него именно неповторимата външност на Щерев е основната причина той да има участия в различни чуждестранни и наши продукции.

"На сцената той обичаше да импровизира

и с това беше велик, защото изобщо не му личеше. Именно това е доказателството, че Чечо беше изключителен актьор", категоричен е Кожухаров.

Всъщност по думите на неговия приятел Щерев, бил истински бохем и е обичал живота.

"Беше неповторим. Обожаваше да има хубави и качествени парфюми, с които се пръскаше преди всяко представление - разказва Кожухаров. - Обичаше и по-интересни, нестандартни обувки, които аз носех и винаги им се радваше. Точно тези малки неща ме карат всеки ден да се сещам за него."

Освен тези неща Щерев най-много обичал през лятото да почива заедно със семейството си в своята каравана на "Златната рибка". Бях удивен от семейната идилия, която цареше там - споделя пред "168 часа" Стелиян Николов, директор на Хасковския театър. - Беше уютно, виждах едно семейно щастие, оставило на заден план забързаното ежедневие." По думите му

Чечо имал невероятно чувство за хумор

и винаги успявал да забавлява.

"С него се познаваме от няколко години и то защото той често играеше на сцената на Хасковския театър - разказва Николов. - Всички тук го приемаме като близък роднина и ще го изпратим в последния му път."

Стелиян Николов също потвърждава мнението на Алексей Кожухаров, че външността на Чечо заблуждавала.

"Колкото изглеждаше едър и груб, толкова нежен и раним беше. Дори е плакал пред мен. Беше един много добър човек", споделя с тъга директорът.

Изключително много колеги и приятели на Чечо го изпратиха в последния му път на 24 октомври в църквата "Св. Седмочисленици". Повечето от тях не можеха да говорят за него като за човек, който вече не е измежду тях.

Коментара ()

Вашият коментар