60 градуса температурата на най-секретния съветски военен остров, на който мистериозно умират рибари, учени и офицери

Години наред там опитвали да правят смъртоносни оръжия от чумата, едрата .шарка и туларемията

В миналото остров Возрождения бил оживено рибарско селище с кристални тюркоазени лагуни. А заобикалящото го Аралско море било четвъртото по-големина в света и изобилствало от риба.

В наши дни от някогашния оазис няма и следа. Термометрите на острова показват 60 градуса по Целзий и единствените признаци на живот са изгнилите дървета и огромните изоставени лодки. Унищожен е в средата на 20-и век, след като Съветският съюз основава на острова лаборатория за биооръжия.

Така Возрождения се превръща в един от най-секретните и охранявани обекти в бившия СССР. На територията му се провеждат тестове с много опасни субстанции. Едра шарка, антракс и туларемия са част от болестите, трансформирани в оръжия.

Тайните на острова са пазени твърде дълго време, вероятно защото човек не може да се озове случайно там. Мястото е изолирано от сушата и е открито сравнително късно - през XIX век. Благодарение на локацията си Возрождения се оказва идеалното място за експерименти далеч от любопитните очи на западното разузнаване.

По време на Студената война Возрождения е строго секретно място за тестване на съветските биологични оръжия. Военният гарнизон, обслужващ полигона на острова, е съставен от седем роти. Заради тежките условия всяка година служба на офицерите се зачитала за две. Подборът на военните се извършвал много стриктно.

Главен град на острова бил Кантубек. Военното селище разполагало с няколко двуетажни сгради и бараки, както и с полоса за кацане и излитане на военнотранспортни самолети. Работещите там били между 1500 и 2000 души. Освен с жилищни постройки, градът разполагал с офицерски и войнишки клубове, стадион, киносалон и столови. Не липсвали дори детска градина и начално училище. В центъра на селището се издигало зданието на щаба. В покрайнините пък били парковете със специална военна и автомобилна техника. Макар да е едно от най-тайните места в света, още през 70-те години на XX век островът започнал да се замесва в редица инциденти.

През 1971-ва година млад учен се разболява, след като изследователският кораб "Лев Берг" затъва в кафеникавата мътилка до Возрождения. Няколко дни по-късно мъжът е диагностициран с едра шарка. Въпреки че се възстановява, той успява да зарази други девет души в родния си град, трима от които умират. Един от тях е по-малкият му брат. Година по-късно труповете на двама рибари са намерени наблизо, заразени с неизвестна болест. Много от риболовците, които идвали с лодките си в близост до тайния остров, започнали да вадят мрежите си пълни с мъртва риба.

През май 1988-а година 50 000 степни антилопи умират за по-малко от час, докато пасат в района.

В САЩ през 60-те години на миналия век започват да се досещат, че това е секретна база на руснаците. Това става след като ЦРУ прави снимки от въздухаи установява, че докато останалите острови разполагат с рибарски селища и кейове, на този има стрелбище и казарма.

 Виждали се и лаборатории, клетки за животни и едно от най-големите открити тестови полета. Едва тогава американците разкриват, че островът е превърнат в изпитателен полигон за биологично оръжие. Проектът е строго секретен, а обектите, разположени на Возрождения, не са отбелязани на съветските карти.

През годините островът се превръща в истински кошмар. В облаците над него се разпространяват антракс, едра шарка и чума Екзотични болести като туларемия, бруцелоза и тиф се разнасяли безпроблемно. В същото време Возрождения бил и най-голямото хранилище на запаси от антракс в света.

Произходът на биологичните оръжия и до днес е неизвестен, но е възможно те да са произведени във военно-биологичната "Лаборатория 19" в Свердловск, днешен Екатеринбург.

Островът бил включен в програма за разработка на такива смъртоносни запаси, в която били ангажирани 50 000 души в 52 военни учреждения, пръснати на територията на целия Съветски съюз.

Антраксът се репродуцира в огромни вани за ферментация, подхранвани като мая. През 1988-а, девет години след като изтичане на антракс предизвиква смъртта на 105 човека в Свердловск, руснаците решават да се отърват от всичко това.

Огромни количества спори на антракс са смесени с белина и транспортирани до пристанището на Аралск, където са натоварени във варели и откарани до Возрождения. Около 100 до

200 тона суспензия от антракс са заровени в ями и са изоставени. През по-голямата част от времето бактериите на антракса живеят като спори – не са активни, но са изключително издръжливи. Заровени в земята, спорите могат да оцелеят хиляди години. След разпада на СССР и разкритията за програмата за биологично оръжие на Ирак, се засилват опасенията, че терористи или отделни правителства могат да се сдобият с оръжия от патогени. Затова САЩ изпращат екипи от специалисти, за да проведат тестове. Оказва се, че ямите за антракса са толкова големи, че са видими на снимки от сателит от Космоса. Живи спори са открити на няколко места в почвата и САЩ плаща 6 милиарда долара по проект за изчистването на Возрождения. Това включва дълбоки изкопи, в които е заровена заразената почва и тонове химикали на прах. Благодарение на това днес секретното място е 10 пъти по-голямо от първоначалния си размер и вече е полуостров. Все още си остава необитаем и е смятан за едно от най-смъртоносните места в света.

Годините на изпитания на биологично оръжие оставят острова токсичен и то не само в зоните, в които оръжията са били тествани. На територията му е пълно с гробища на заразени животни, във всяко от които има поне стотина трупа.