Преди няколко дни ви разказах за Иван от малкия град и с това обидих представителите на една партия (16), които, кой знае защо, се припознаха в скромният ми текст.
За това днес за разтуха ще ви разкажа за Жоро.
Жоро е от голям град.
Има работа.
Живее добре.
Има си гадже, има собствен апартамент.
Има хибриден автомобил на лизинг, за да не замърсява въздуха.
Има приятели, с които в събота чистят пред блока.
Помага на хора в беда.
Купува си нови книги, обожава Умберто Еко и Габриел Гарсия Маркес, но чете и Платон, Киркргор, Кант и Хегел.
Спортува, тича всяка сутрин в парка, осиновил е 5 бездомни кучета.
Активист е на тема екология, граждански права, политически свободи, активен гражданин е, освен това е в настоятелството на един храм и в читалищното настоятелство на едно читалище, в родителския съвет на едно училище.
Създал е с цел да помага на хората неправителствено сдружение, с което създава различни важни инициативи и сам, без да ангажира времето на никого се бори и успява да ги прокара в законодателните органи.
Винаги се подписва на референдумите, събира подписи за каузи, излиза сам на улицата, за да разговаря със съгражданите си за важните инициативи, които има.
Винаги е усмихнат и учтив, никога не повишава тон, никога не се е карал с никого във Фейсбук.
Жоро е оптимист, гледа позитивно на всичко и е готов да преодолява всяка трудност с усмивка на уста.
Жоро успява да обединява хората, да ги мотивира, да им дава вяра в бъдещето.
Жоро е постигнал българската мечта!
Жоро е готин.
Жоро е успял.
И най - важното - Жоро не съществува.
А сега ви оставям, защото чух, че на една старица и подарили шал (да ме прощава Даниил Хармс)...

*Коментарът е от фейсбук