“Генералската версия” за 100-годишната загадка

Цял век историците се чудят как така една малка група болшевики успява да вземе властта в Русия на 25 октомври (стар стил) 1917 г.

Новата версия е, че те не са я взели, а са им я дали. Ако трябва да се посочи конкретен организатор, това е генерал-лейтенант Николай Потапов, началник на разузнавателното управление на генералния щаб по онова време, а веднага след това - началник на генералния щаб при болшевиките.

Автор на “генералската версия” за революцията е писателят Олег Стрижак, но тя вече е възприета от влиятелни патриотични идеолози като Андрей Фурсов, Александър Дугин, Николай Стариков, Евгений Фьодоров и много други.

Защо генералите дават властта на болшевиките? Защото им е нужна пролетарска фасада. Болшевиките искат сепаративен мир с Германия, генералите искат същото. Целта им е обща.

Главната връзка на генералите с болшевиките е Йосиф Сталин, може би защото има най-малка вероятност да бъде чуждестранен агент. Другите вождове се завръщат от чужбина, а той - от ледения Турухански край, където МИ6 не може да проникне.

Ленин е бил посветен във военния заговор, но явно не е знаел всичко. На 24 октомври стар стил, когато превратът вече е започнал, той изпраща от своята тайна квартира паническа записка:

“Сега всичко виси на косъм… не трябва да се чака! Може да загубим всичко!” По-нататък: “Кой трябва да вземе властта? Това не е важно, нека я вземе Военно-революционният комитет или някакво друго учреждение… политическата цел ще се изясни след вземането на властта.”

Повод за паниката е отстраняването на военния министър генерал-майор Верховенски, който е една от главните фигури в заговора. Но Ленин явно не знае, че новият военен министър генерал Маниковски също е в заговора.

Това го знае само Сталин. В заговора участва и главнокомандващият на армиите от Северния фронт генерал-аншеф Владимир Черемисов. През септември 1917 г. той нарочно извежда от Петроград единствената опора на Временното правителство – Конния корпус на генерал Краснов, разделя го на няколко части в различни райони и така на практика го ликвидира. По-късно в мемоарите си генерал Краснов пише, че това било “планомерна подготовка за 25 октомври”.

На 25 октомври сутринта, когато метежът вече е в разгара си, Керенски взема автомобила на американския посланик и бяга за помощ именно при генерал Черемисов. Той му дава 690 казаци начело с Краснов, но в същото време изпраща помощ на болшевиките 10 000 латвийски стрелци, които изобщо не знаят руски и са готови да убиват когото им се нареди. Казаците на Краснов скоро се разбягват.

Нито един от командващите на фронтове не помага на Керенски. Всички са в заговора. Пълно разложение.

Разложението на руската власт започва още преди абдикацията на последния император Николай Втори на 3 март 1917 г. То е резултат не от един, а от 4 заговора срещу държавността – монархически, генералски, на английското разузнаване и на масоните.

Една след друга тези групи от заговорници вземат властта само за да задълбочат хаоса в държавата. Първи се провалят великите князе, общо 15 на брой. Те сами слагат край на монархията. Властта се взема от Временно правителство начело с княз Георгий Лвов, което трябва да направи избори за учредително събрание до 1-2 месеца. Така и не го прави.

В същия момент се учредява Петроградският съвет на работническите и войнишките депутати, който също издава декрети. Започва с прословутата “Заповед №1”, с която дава право на войниците да създават комитети и да бламират офицерите. Може да се каже, че от този момент империята вече няма армия. По-късно, вече в изгнание, знаменитият бял генерал Деникин заявява на Керенски: “Не болшевиките разложиха армията, а вие, вашето правителство!”

Армия няма, но британският посланик нарежда нови и нови офанзиви. На 18 юли Керенски, който в това време вече е премиер и военен министър, започва голямо настъпление на Западния фронт. Войниците отказват да воюват и офанзивата катастрофира. В много части разстрелват офицерите, над 2 милиона дезертират, в тила фабриките се затварят, народът се бунтува. Офицерството вече е убедено, че за спасението на Русия е нужен сепаративен мир.

Керенски обаче е виден масон и слуша само посланиците. По указания на британския той назначава за главнокомандващ знаменития генерал Лавър Корнилов, също масон. Корнилов веднага тръгва да превзема Петроград и да става диктатор. С него е голяма група британски офицери, седнали в бронирани автомобили. Но генералите от октомврийския заговор провалят метежа, като пръскат ешелоните в глухи линии и изтеглят локомотивите.

След провала на метежа Корнилов и 20 негови генерали са арестувани. Остават само заговорниците. В началото на септември те вече имат готов план – военен преврат и незабавен сепаративен мир. Разпуска се цялата разложена армия и по западната граница се разполага “завеса” от 300 000 верни бойци,от които половината офицери. Зад нея започва изграждането на нова, оздравена армия.

Но за да скрият своето авторство, генералите решават да направят преврата в деня, в който започва вторият конгрес на Съветите. Вземат властта, предават я на Съветите, а те обявяват мир и съставят ляво правителство.

Конгресът е насрочен за 25 октомври. На 21 октомври ЦК на болшевиките прави тайно съвещание и определя “практически център” за ръководството на преврата с участието на Сталин, Дзержински и Урицки. Троцки не знае, защото е американски шпионин.

Генералите са сериозни хора и подготвят събитието подробно и методично. Специални групи поемат контрола над пощите, телеграфните и телефонни станции, гарите. Те подслушват разговори, спират неудобните за преврата телеграми, пренасочват влакове.

Знаменития крайцер “Аврора” изобщо не дава залп за щурма на Зимния дворец, а чака да спаси заговорниците, ако превратът се провали. Техният щаб е в една канцелария на Военното разузнаване на брега на Нева.

А как е превзет Зимният дворец, където министрите от временното правителство чакат Керенски да се върне с войска? Малка група диверсанти от военното разузнаване и специално обучени болшевики под командването на Дзержински се промъква в двореца през мазето, изключва електричеството, разоръжава 700 офицери и юнкери и ги пуска да си ходят. Някъде към 1 часа през нощта на 26 октомври един малък отряд под ръководството на комисаря Чудновски влиза, за да отведе арестуваните министри в Петропавловската крепост. И чак на сутринта, когато дворецът е съвсем празен, красногвардейците го шурмуват, за да разграбят каквото има.

Самите “красногвардейци” на този етап са частни охранители, наети с германски пари. Поради липсата на по-добър материал те са били предимно дребни бандити и дезертьори. Но в горите край Петроград Феликс Дзержински подготвя друга военна част с помощта на инструктори от военното разузнаване. В деня на преврата те завземат държавнит учреждения.

След месец от тези кадри се създава страховитата ВЧК (Всеросийская черезвичайная комиссия по борбе с контрареволюцией и саботажем), първообраз на КГБ. И първата й работа е да подгони бандитите, т. е. същите “червеногвардейци”, които превземат Зимния дворец.

На сутринта на 26 октомври в Смолни, където междувременно продължава Конгресът на съветите, се прочита телеграма, че превратът е извършен. Болшевиките са в малцинство но есерите и меншевиките напускат в знак на протест. В резултат болшевиките съставят свое правителство и обявят знаменития “Декрет за мира”. По-късно Керенски пише: “Ако бяхме сключили мир, щяхме и днес да управляваме в Москва”. Но не го сключва, защото изпълнява чужда воля.

Това е „генералската версия” за Октомврийската революция. Не случайно след нея в Червената армия служат поне 100 хиляди генерали и офицери от царската армия. Те командват фронтове, армии, бригади. Без тях болшевиките не биха победили в Гражданската война.

На 23 февруари 1918 г. група генерали се среща с Ленин и настоява заводите и фабриките незабавно да бъдат национализирани, за да се въведе ред в производството на оръжие. Може да се каже, че така започва “военният комунизъм”, който в един момент бе добре познат и у нас.