Нашите отмъкват рецептите от гедерейците, докато тренират с тях на Белмекен. 

Още викингите употребявали подсилващи вещества, с които да влизат в битки още по-силни и издържливи. В антична Гърция също приемали добавки, които да вкарват допълнително гориво в кръвта. И викингите, и древните елини обаче търсели вълшебните свойства на растения или животни, за да увеличат физическата си мощ.

Много векове по-късно хората се усетили, че могат да смесват различни вещества и течности в епруветките си, за да подсилват възможностите на организма. Имало и достатъчно желаещи да се включат в тази игра. Не е ли фантастична идеята да изпиеш няколко бели хапченца и почти моментално да подобриш всичките си способности. Да гледаш как мускулите ти се увеличават с всеки изминал ден, а от ноздрите ти сякаш излизат пламъци. Да бъдеш по-силен, бърз и умен от останалите, да печелиш всяко състезание, хората да те обичат и да ти се възхищават.

Човечеството много бързо и без никакви скрупули се впуска в опасен танц с допинга. Във вените на посветените се вливат вещества, които действат моментално и сензационно. Довчерашни слабаци днес са самонадеяни юначаги, за които никоя тежест, бягане или скок не изглеждат непосилни.

Вълшебните хапчета, излезли от специализираните лаборатории, съвсем естествено се радват на огромен интерес от страна на елитните спортисти. Няма нищо лошо да си помогнеш съвсем мъничко с хитрата химическа комбинация, при положение че цяла година си се мъчил като грешен дявол в името на една-единствена победа. Още през 19-и век допингът пуска корени в елитния спорт. Първият документиран случай е по време на плувен маратон през 1865 г., когато единият от участниците е заподозрян, че е взел неизвестно вещество, за да подобри резултата си.

След Втората световна война допингът се радва на невиждан разцвет, а за негова родина се смята Източна Германия. Именно там са създадени модерни за времето си лаборатории, чиято най-важна задача е да бълват нови и нови химически съединения за подобряването на физическата мощ и издръжливост. И всичко това не е замислено от една спортна федерация или треньор, решили да постигат успехи по втория начин.

Създаването на различни допинг вещества се превръща в държавна политика. След края на войната източногерманците се оказват от грешната страна на барикадата и за тях страданията продължават. Местните комунистически ръководители спешно се нуждаят от успехи във всички направления на социално-икономическия и спортен живот на страната, за да хвърлят прах в очите на поданиците си и на вражеския Запад.

Липсват достатъчно добри треньори, спортната база се развива бавно, но за сметка на това ги има вълшебниците в бели престилки. По решение на политическото ръководство на ГДР е създадена секретната програма, известна като

“Държавен план 14,25”. Нейната основна задача е масовото и дори нечовешко допингиране на млади спортисти с цел постигане на моментални резултати на международните състезания. За архитект на програмата се смята д-р Манфред Хьопнер, който получава държавни средства и всякакъв друг вид помощ само и само да превърне източногерманските спортисти в полубогове.

Д-р Хьопнер и колегите му приемат присърце заповедта и започват да блъскат спортистите с небезизвестните сини хапчета “Орал Туринабол”. Резултатите са мигновени и сензационни. На олимпиадата в Мексико през 1968 г. ГДР, която по това време е със 17 млн. население, печели 9 златни медала. Четири години по-късно произвежда 20 олимпийски шампиони, а през 1976 се отчита пред света с невероятните 40 златни олимпийски медала

За 11 олимпиади спортистите от ГДР печелят 519 медала, 192 от които златни.

Успехите на източногерманците няма как да останат незабелязани от останалия свят, но по онова време няма как да бъде доказано, че те мамят останалите си съперници за медалите и купите. Съществуват някакви механизми за контрол над спортистите, но те не могат да се мерят с добре платените и обучени лекари от допинглабораториите в ГДР.

Достатъчно е да кажем, че Световната антидопингова агенция е създадена едва през 1999 г.

Липсата на контрол развързва ръцете на източногерманците, които са се изхитрили да пазят в пълна секретност схемите и методите, благодарение на които печелят толкова много медали. Гедерейците не са словоохотливи дори пред братските народи от Източния блок. Страната ни обаче получава уникален шанс да отмъкне тайната на източногерманските успехи в спорта.

През 1966 г. у нас пристига екип от братската ГДР, за да ни посъветва къде е най-добре да бъде построена нова спортна база.

Експертите обикалят села и паланки и накрая се спират на Белмекен. Мястото е избрано след щателни проучвания - смята се, че надморската височина от 2050 метра е идеална за подготовка на спортисти. Организмът се насища с червени кръвни телца, което води до по-активна кислородна обмяна в нормална обстановка. С други думи - издръжливостта и силата се повишават чувствително. Подобни бази има само в Сиера Невада (Испания) и в Колорадо Спрингс (САЩ).

Строителството продължава само 18 месеца, а базата е официално открита на 4 май 1968 г. Първоначално тя функционира почти като секретен обект - в продължение на 20 години са допускани само състезатели от България и ГДР, а условията са подробно описани в договор между двете държави. Наричали са мястото Лаборатория за шампиони - на практика всички наши златни медалисти от олимпийски игри са проливали пот на Белмекен, а днес портретите им са окачени в специален коридор.

Именно в тази лаборатория за шампиони нашите успяват да откраднат тайната на анаболите от източногерманските си колеги. Който е ходил на Белмекен, знае, че там няма мърдане.

Всичко се вижда и всичко се знае. Просто не е възможно да се скриеш от любопитни очи с какво черпиш спортистите си, за да постигат невиждани успехи на пистата или в тренировъчната зала. Нашите някак си са се добрали до белите хапчета и след това са ги пратили за анализ в родните лаборатории. А може и гостите от ГДР в един момент да са поотслабили хватката и да са споделили с домакините си тайните допингрецепти.

Историята как точно сме се добрали до източногерманския допинг едва ли някога ще бъде разказана от А до Я. По-възрастните ни спортисти така и не пожелаха да говорят с факти и цифри по този въпрос. Няма доказателства и на слуховете, че Иван Абаджиев пръв е почерпил ум и разум от източногерманците, за да качи след това на върха българските щанги. Факт е, че през годините много от тежкоатлетите ни бяха уличени в употребата на допинг. Немалко от тях си отидоха твърде млади от този свят.

Много от някогашните олимпийски шампиони на ГДР също падат жертва на вредните химически комбинации. Емблематичен пример в това отношение е трикратната олимпийска шампионка по плуване Рика Райниш. Световната рекордьорка от игрите в Москва(1980) след края на кариерата си прави няколко спонтанни аборта. Впоследствие развива коварно заболяване на яйчниците. Лекарите са категорични, че проблемите й са вследствие на дългогодишна употреба на допинг.

"Никога не съм знаела, че вкарват в организма ми силни отрови. Казваха ни, че пием витамини и всякакви други безопасни хранителни добавки. Много години по-късно аз и моите колеги разбрахме истината. Тогавашните политически лидери са казвали на треньорите, че няма нужда да ни посвещават в техните тайни.

Използвали са ни за опитни зайчета", категорична е Рика Райниш.

Друг не по-малко популярен случай е този на Хайди Кригер. Източногерманската спортистка печели златния медал на гюле на европейското първенство в Щутгарт през 1986 г. Малко по-късно започват и проблемите й. В един момент Кригер обявява официално, че няма друг избор, освен да си смени пола.

"Тъпкали са ме с толкова много стероиди по време на тренировките, че промениха тялото и мисленето ми. Трябваше да стана мъж или да се самоубия. Аз съм жертва на онзи режим и осъзнавам, че никога не ще получа възмездие", ще се изповяда доста по-късно Кригер, която днес се казва Андреас.