Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Бивш затворник убива четирима и ранява петима в т.нар. Кумаришка касапница Факсимиле от информацията във вестника за кумаришкия убиец

“Съжалявам, че не заклах и брат си” - заявил злодеят от Кумарица, преди да си нареже вените.

Eдно от най-кървавите криминални престъпления в новата българска история се разиграва на Димитровден през 1931 г. в близкото до столицата село Кумарица.

Равносметката е четирима убити и петима ранени. Събитието става известно като "кумаришката касапница", а извършителят на този акт като "кумаришкия злодей". Трагедията започва от едно съвсем невинно спречкване, но в основата В ранните следобедни часове Здравко Младенов, 40-годишен, бивш затворник, си пие кротко в селската кръчма, когато в заведението влизат Стоимен Манолов, бивш полицейски пристав, и Лазо Лазаров, бивш кмет на селото. Между двамата и Здравко имало стара вражда. Като чиновници Стоимен и Лазо били замесени в конфликта между Здравко и брат му Георги, в който взимат страната на последния. Все пак от куртоазия Здравко се чука със Стоимен за наздраве, след което решава, че ледовете са стопени и го моли

за едно кюфте

На тази молба Стоимен отговаря с насмешка: "Сине майчин, ето ги на скарата, поръчай си!" Това ядосва Здравко и той замерва Стоимен със шишето. Завързалата се ръкопашна схватка е прекратена от кръчмаря, който изгонва невъздържаните клиенти навън.

Боят продължава на площада. Стоимен и Лазо повалят Здравко на земята, но той успява да си извади ножа и в гнева си намушква двамата.

След това изважда

револвер и ги застрелва.

Двама от присъстващите се опитват да успокоят озверелия си земляк, но той стреля по тях и ги ранява. Веднъж започнал, Здравко решава, че сега е моментът да си разчисти сметките с брат си и побягва към къщата му. Последният обаче отсъства в този момент и отмъстителят стоварва своята ярост върху снахата и племенниците. Като го виждат, те се разбягват из двора, а той ги подгонва с една брадва и им нанася безразборни удари. Убити са снаха му и едно от децата, а други три - ранени. Никой не успява да се противопостави на тази кървава вендета и злодеят избягва от селото.

Пет дена столицата и околните села са в паника. Полицията започва мащабно издирване. Снимката на Здравко е разпространена във всички полицейски участъци, публикувана е във всички вестници и е разлепена по софийските улици. На 13 ноември полицията получава сигнал за две нападения, извършени от него. Около 9,00 часа при Военна рампа в столицата е бил нападнат и обран общински служител. Жертвата се оказва близък на един от убитите в Кумарица. Почти по същото време лице с подобно описание напада войник, за да му вземе дрехите. Войникът обаче успява да избяга.

Късно вечерта същия ден в Дирекцията на полицията се явява някой си С.Колев, роднина на Здравко, и съобщава, че срещнал убиеца на пътя за Обрадовци (днес кв. Бенковски). Той го разпитвал подробно за последиците от случилото се и казал, че

дири още един човек да убие,

след което щял да се спасява. Полицаите разбират, че заканата е отправена към брата на убиеца.

Залавянето става на следващата сутрин към 9,30 часа на Женския пазар. Районът гъмжи от хора. Пред една железарска работилница разговарят приставът на Народното събрание Крум Димитров и Георги Паунов. По едно време Милан Георгиев, 15-годишен чирак в същата работилница, забелязва, че наблизо обикаля човек, който много прилича на кумаришкия убиец. Той бил облечен в раздърпан шинел. Момчето незабавно споделя притесненията си с двамата чичковци, които си бъбрят пред работилницата. Без да губят време те уведомяват намиращите се наблизо старши стражар Алекси Ангелов и полицейски агент Бончо Цветков.

С бързи обходни действия в навалицата старшият издебва Здравко и в рамките на стотни от секундата се хвърля на гърба му, като му извива ръцете назад. Съпротивата на заловения се оказва ялова. Китките на ръцете му са притиснати като в менгеме, а полицейският агент стои пред него с насочен револвер. При обиска на Здравко са открити револвер и брадва, чиято дръжка е вкарана в скъсания вътрешен джоб на шинела. Насъбират се сеирджии, но щом научават, че това е кумаришкият злодей, се отдръпват на разстояние.

Арестуваният е отведен в централния затвор. Настаняват го в изолирано помещение в отделението за осъдените на смърт. Оковават го в тежки 30- килограмови пранги и му поставят строга охрана. Един от охраната поискал да му помогне при изкачването на стълбите, но Здравко му отговорил, че е свикнал да носи тежките вериги.

Новината за залавянето му е посрещната с възторг в Кумарица. Страхът е заменен със закъсняла храброст:

Да ни го дадат, на късове ще го направим,

викали съселяните, които по-рано се затваряли в къщите си още по видело. Най-голям келепир от случая извлича кръчмарят. Заведението му става сборище на тези закъснели страсти и е винаги пълно с хора.

Разследването на кумаришката касапница не отнема много време. Делото срещу Здравко започва в края на януари 1932 г. На него се дискутира личността на обвиняемия и се изясняват мотивите за жестокото масово убийство. Злодеят от дете имал престъпни наклонности. На съвестта му тежат и други престъпления. Той е добре познат на органите на реда. Няколко пъти лежал в затвора.

Името на Здравко всява страх

дори сред затворниците. Спорът за наследството между двамата братя започва през 1921 г. Според подсъдимия, Георги е облагодетелстван при делбата. Чувствайки се ощетен, Здравко стреля по нотариуса Златарев и го ранява, за което е съден и лежи в затвора. През 1929 г. излиза от кауша и оттогава се заканва да си отмъсти. Здравко и жена му нямали деца и осиновили една от братовите дъщери. Когато обаче започнали разправиите между двамата, последният си прибрал детето.

Пред съда обвиняемият не отрича, че е извършил масовото убийство, казва, че не искал да убива друг освен брат си и съжалява, че не е успял да стори това. Престъплението е извършено в присъствието на много свидетели и не съществува вариант да бъде поставено под съмнение авторството на Здравко. Единствената възможност на адвокатите на подсъдимия да го отърват от въжето е да докажат, че той е невменяем

За целта е поискана психиатрична експертиза. Някои свидетели твърдят, че като дете през главата му е минала кола, което е предизвикало тежки психически увреждания. Други се опитват да оневинят Здравко, като изтъкват, че брат му е много алчен и направил всичко възможно да заграби цялото наследство. Тези аргументи обаче се оказват недостатъчни. Повечето свидетели потвърждават, че обвиняемият е много опасен, че има буен и неукротим характер, който се проявява още след първата чашка. Жена му твърди, че редовно я пердашил.

Лекарското заключение е, че Здравко е роден престъпник, антисоциален тип, рецидивист, който много добре съзнава какво върши. Той е опасен за обществото и единственият изход е неговото пълно обезвреждане. На същото мнение е и прокурорът, който настоява за смъртно наказание и 400 хиляди лева кръвнина. Отчаяните опити на защитата да издейства доживотен затвор в заведение за душевно болни се провалят. На 30 януари 1932 г. присъдата е произнесена -

смърт чрез обесване

и 190 хиляди лева обезщетение на роднините на жертвите. При произнасянето на присъдата убиецът е невъзмутим. На излизане от съдебната зала той заявява пред тълпата от зяпачи: "Какво ме гледате? Голема работа, два колци и едно въже!" Преди изпълнението на присъдата Здравко прави опит да си пререже вените със стъкло, но е спрян навреме от надзирателите. По-късно присъдата е изпълнена.

Коментара ()

Вашият коментар