Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Най-обичаната директорка Мариана Димитрова подписвала дипломи на смъртно легло

Лекарите гонели колегите и ги молели да я оставят на мира

Свалила си системите и отишла да изпрати любимите си дванайсетокласници

Два дни преди да почине, се погрижила и за заплатите на учителите

Тя събуждаше всички като пролетта - за работа и вдъхновение, казват приятелите

Новината за смъртта на една от най-обичаните директорки на бившата руска гимназия в Пловдив ЕГ "Иван Вазов" - Мариана Димитрова, и скръбта на учениците взривиха социалните мрежи. В нощта на 2 срещу 3 октомври на 58-годишна възраст тя почина след тежка и продължителна борба с рака.

В последните няколко месеца състоянието драстично се влошава, но това не пречи да изпълнява ангажиментите си от болничното легло.

"Тя ме удиви, защото подписа около 260 дипломи на завършващите 12-и клас от реанимацията - споделя пред "168 часа" нейната близка приятелка и колежка Ирена Кънева. - Беше със системи по ръцете.

Лекарите гонеха колегите ни

и ги молеха да я оставят на мира. След това тя направи невероятното усилие да се изправи и да дойде лично да ги връчи на учениците."

По думите легендарната директорка обожавала работата си, а учениците били единственото спасение от болестта.

"Тя не оставяше училището въпреки състоянието си - допълва Кънева. - Беше силна жена. Два дни преди да почине, е подписала и новите ни заплати."

Всъщност най-обичаната учителка разбира за болестта си преди около 5 години. Диагнозата е рак на дебелото черво.

"Преди повече от 2 години претърпя първите операции за отстраняване на образуванията - спомня си Ирена Кънева. - Имаше положителен ефект, защото тя се чувстваше доста добре. По-късно обаче откриха и карцином на черния дроб. Борбата беше жестока, но всички я подкрепяха"

Според Кънева Мариана Димитрова е осъзнавала, че краят на тази борба няма да бъде добър.

"Казваше:

"Ракът няма лечение, има само ремисия

Всичко зависи от това колко време ще ти даде", разказва Кънева.

Погребението на най-обичаната учителка бе в събота (7 октомври). Всъщност причината за 3-дневното забавяне е нейната по-голяма дъщеря Мария (по-малката е Ивияна - бел. ред.).

"Мария живее в Брюксел и трябваше време, за да успее да уреди заминаването си", обяснява Кънева.

По думите

поклонението продължило над 2 часа

Причината е, че стотици бивши и настоящи учители и възпитаници отишли, за да изпратят любимата си директорка в последния път. Множество венци бяха изпратени и от завършилите различните випуски.

"На панихидата до мен седна една дама, която каза, че преди 10 години е завършила гимназията - разказва Кънева. - Нейният спомен беше, че когато е преподавала, Мариана никога не е седяла на бюрото, а винаги е заставала на първия чин, скръствала пръстите на ръцете си и говорела с учениците като със свои деца."

Според нея Димитрова помнела учениците от всички випуски по имена и с подробности за всеки от тях.

"Аз винаги съм се удивявала как може да запамети толкова много имена за 25 години - споделя Ирена Кънева. -

Мозъкът бе като компютър

Винаги следеше кой ученик от какво има нужда. Интересуваше се дали децата страдат от някакво сериозно заболяване и гледаше да звънне винаги някъде, за да помогне."

Всъщност приятелството между двете учителки се заражда още преди 31 години.

"Запознахме се в училище "Яворов" в Пловдив - спомня си колежката . - И двете бяхме по заместване, но аз се преместих в руската гимназия и след около година я повиках при мен. Веднага ми направиха впечатление интелигентността и чувството за хумор."

По-думите и двете са имали сходни разбирания за образованието и това ги сближило.

В хода на разговора г-жа Кънева си спомни една забавна история с главен герой Мариана Димитрова, която ще помни цял живот: "Трябваше да се връщаме от обучение в Копривщица. Мариана ни караше с нейната кола, а тя беше страхотен шофьор. Имаше един колега в колата, който постоянно даваше наставления какво да прави. Това му беше грешката. В един момент тя спря колата, махна с ръка и му каза:

“Слизай веднага и си тръгвай пеша”

Ние с друга колежка започнахме да я молим да не го оставя на средата на пътя, но тя отсече: "Не се е родил мъжът, който ще ми каже как да карам." Смешното беше, че го остави, но след около 2 км спря и го изчака да дойде. Той се качи и докрая не се намеси в разговорите. По-интересното беше, че двамата бяха много добри приятели, но просто Мариана не даваше никой да се бърка в решенията."

Според нея, освен, че имала шофьорски талант, легендарната директорка умеела и да танцува.

"Мариана беше душата на компанията. И след подобни обучения следваше купон. Обожаваше да танцува като за последно", споделя с усмивка Кънева.

Това го потвърждава и друга учителка в гимназията.

"Димитрова беше рокаджийка и

много обичаше да се забавлява

- споделя пред "168 часа" учителката по история Диана Георгиева. - Тя присъстваше на почти всеки абитуриентски бал. Без нея не се осъществяваха коледните и осмомартенските забавления."

По думите Мариана имала чувство за хумор и обичала да пуска шеги.

"Преди години бяхме на екскурзия с ученици в Бодрум - спомня си Георгиева. - С нея деляхме обща стая и се оказа, че нямаме топла вода. Наложи се посред нощ с куфарите да се местим в някакви къщички. Сложиха ни в най-луксозната стая, а тя се шегуваше с мен, че на фона на всичко това нося дори ютия."

Диана Георгиева и Ирена Кънева отдават най-голяма заслуга за успеха на пловдивската гимназия именно на Мариана Димитрова.

Как Мариана Димитрова става директорка, четете в хартиеното издание.

Коментара ()

Вашият коментар