Абсурдът в реалността развихря въображението ни

Вълнува ни само творческият процес, не и последствията от него

Отдадените професионалисти не са много, затова работим с едни и същи

Каква е първата ви асоциация, когато чуете "Оскар"? Една мисъл изниква в умовете на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и това е цитат от знаменития писател Оскар Уайлд: "Светът е сцена, но пиесата е лошо поставена".

По всичко личи, че "Слава"-та и многото отличия и аплодисменти наред с нея не могат да главозамаят режисьорския тандем - двойка на снимачната площадка и в живота. А тепърва вторият им пълнометражен филм "Слава" има шанс да се докаже още повече, тъй като е българското предложение за "Оскар" за чуждоезичен филм.

В интервю за "168 часа" Грозева и Вълчанов споделиха, че в момента цялото им внимание е ангажирано с всеотдайна работа по новата им лента "Бащата" - последна част от тяхната трилогия от въздействащи социални притчи. По всичко личи, че двамата творци нямат никакво време за каквито и да било емоции и очаквания, свързани

с най-престижното награждаване

в света на киното.

"Вълнува ни самият творчески процес като такъв - споделят те. - Последствията от него не ни интересуват толкова. Четири дни преди старта на снимките на новия ни пълнометражен филм "Бащата" мислим единствено и само за него. А "Слава" вече живее свой собствен самостоятелен живот, независещ от нашите сметки."

Тяхната продукция бе избрана да представлява страната ни в съревнованието за "Оскар" от седемчленна комисия с председател проф. Александър Грозев сред още 10 заглавия, които отговарят на условията на Европейската филмова академия и са заявени от продуцентите си за участие. В класирането само на 4 точки след "Слава" остана и филмът "Безбог" на режисьорката Ралица Петрова.

"Безбог" е страхотен филм. Стискаме му палци на ЕФА,

това са европейските оскари", обясняват Грозева и Вълчанов.

Двамата отказват да коментират "обвинението" към тях, че със "Слава" дават още един отличен пример за това как се прави качествен кинопродукт, който може да бъде високо оценен на международно ниво и да живее зад много граници. Те успяха да впечатлят силно още със своя пълнометражен дебют "Урок", който покори публиката и критиците на купища чуждестранни филмови форуми.

И двете ленти се завихрят около действителни истории и заглавия, отразени в новинарските хроники, върху които Грозева и Вълчанов построяват издържан кинематографичен свят. Каква обаче трябва да е една житейска ситуация, за да провокира интереса им.

"Вдъхновяват ни истински истории, които носят абсурд в себе си - казва режисьорският тандем. - Абсурдът в реалността е този елемент, който развихря въображението ни и разпалва творческата ни страст. А от него във вестниците се намира доста. От него се ражда и

трагикомизмът,

най-важната съставка

в нашите филми.

И в "Урок", и в "Слава" действителната история ни служи само за трамплин, от който да отскочим и да развихрим въображението си. Не мислим за това колко се отклоняваме от реалните събития. Стремим се да създаваме модерни притчи, напълно нов киносвят."

И в двете продукции главната женска роля е поверена на актрисата Маргита Гошева. Първо тя бе Надежда, отчаяна от системата учителка, принудена да ограби банка.

След което на снимачната площадка Гошева като хамелеон смени образа на изневерилата на себе си и добрия пример преподавателка с този на хищната и безскрупулна бизнес дама Юлия в “Слава”.

"Маргита е уникална актриса.

Тя е многолика,

тя е хамелеон.

Умее да се преобразява, и то не само външно - категорични са кинотворците. - Тя не прилича на актриса, тя е като натуршчик, слива се с натуршчиците на терен. Това е много важно. Обичаме да работим с актьори, които не играят роля, а живеят в ролята."

Подобно на нея и актьорът Стефан Денолюбов се преобрази в два коренно различни персонажа пред камерата и в двата филма.

В "Урок" той се изяви като противен лихвар изнудвач, след което в "Слава" впечатлява във водещата мъжка роля като един нетипичен герой на деня - пелтечещия кантонер Цанко, който намира огромна сума пари на жп релсите и ги връща. И отстоява докрай своето право да притежава само една "Слава" - стар часовник от баща му.

Видимо се повтарят не само лицата пред камерата, но и много други важни имена от екипа, с които са се обградили двамата режисьори. Като оператора Крум Родригес и редица други.

"Предпочитаме да работим с хора, отдадени на процеса,

които са на терен

не само заради заплащането,

които не приемат работата си просто за работа - признава двойката. - Търсим и работим само с такива хора. Те за съжаление не са много, та затова работим все с едни и същи хора."

И все пак Грозева и Вълчанов не се плашат от това да се хвърлят в неизвестността, а напротив.

"В нашата работа, ако не рискуваш, просто си загинал - сигурни са те. - Творецът, ако наистина е такъв, постоянно експериментира, пробва възможностите си и е непрекъснато изправен на творческия си ръб."

Общата професионална филмография на двамата след НАТФИЗ започва с късометражни заглавия - стартират с игралната тв поредица "Аварийно кацане" (2010), на която са и сценаристи заедно с Мария Станкова и Васил Бараков, продължават със "Скок" и Стефан Денолюбов в главната роля, следва документалният "Реки без мостове", след който пристъпват смело към пълнометражното кино с "Урок".

"Ами то е като при децата,

първо се научават да лазят,

а после искат да станат и да ходят

И на нас ни беше време да проходим", казват режисьорите.

И отново подчертават, че не са очаквали успеха на първата си игрална лента, защото не обичат да се концентрират върху несъществени неща и това, което идва след края на творческия процес.

Дори самите те не знаят каква е тайната на техния тандем, но опитаха да предположат: "Може би това, че гледаме основно да се забавляваме".

На снимачната площадка не се стремят да се допълват по определен начин, за да не си пречат. Просто са самите себе си, а доста често това означава да бъдат едно.

"Вече толкова сме свикнали да работим заедно, че понякога дори забравяме, че сме двама. Действаме като един. Ние не сме съ-режисьори, ние сме режисьорът", обясняват Грозева и Вълчанов.

Винаги се посвещават напълно на всеки свой проект не само като режисьори, но също като продуценти и сценаристи, а Вълчанов дори влиза в ролята на монтажист. Дават 100% от себе си и работното им ежедневие ги поглъща изцяло.

"Снимките на един филм са

40-дневен маратон - от тъмно до тъмно

- разказва тандемът. - Сутрин, пътувайки в колата, обсъждаме предстоящия снимачен ден, после подготвяме, репетираме, снимаме, снимаме, снимаме. И на връщане в колата правим равносметка на заснетото през деня - кое се е получило, кое не, как да го поправим... И така до последния снимачен ден, когато вече ходим като пияни от умора и сме с поне 10 килограма по-леки отпреди снимките."

Те смятат, че най-ценният урок, който са научили един от друг, е: "Да не се оставяме на рутината, докато работим.

Рутината, навикът, липсата на страст

са убийствени

за твореца.

Взаимно се подсещаме за това постоянно."

Грозева и Вълчанов предпочитат да запазят за себе си и отговора на въпроса кое се е случило при тях първо - любовната искра или професионалното влюбване.

Двамата се запознават през 2003 г. пред египетското посолство в София, където трябва да получат визи и документи за студентски фестивал в Исмаиля, Египет.

Тя е родена в София, а родителите й са хора на точните науки. Завършва журналистика в Софийския университет, работи в телевизия, след което записва режисура в НАТФИЗ в класа на проф. Георги Дюлгеров.

Той е от Пловдив и е син на художника Вълчан Петров и актрисата Иванка Братоева. Завършва художествената гимназия "Цанко Лавренов", след което влиза в НАТФИЗ в класа на акад. Людмил Стайков.

На кинофорума в Египет всеки е запленен от творението на другия. Кристина харесва филма на Петър "Възкресение", както и неговия автор, а той също се впечатлява силно от нея и нейната лента "Тошка и Тошко", правеща реверанс към нямото кино. Събитията се развиват естествено и двамата стават семейство и професионален дует.

Така "дали първо е кокошката, или яйцето" остава метафора без значение на тяхната любов - към киното и един към друг.

Какъв би бил животът на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, ако не се бяха срещнали и не се занимаваха с кино? Ако тя бе станала учителка? Той - кантонер? Ако не се познаваха? Дали са си представяли подобна действителност? И двамата отново имат един и същ отговор: "Не".