Рибата е най-замърсената с тежки метали храна, алармират от асоциация “Активни потребители”. Тяхно сравнително изследване доказа, че редовната й консумация може да провокира здравословни проблеми.

“Рибата е най-рисковата храна. При нея шансът да попаднете на опасен продукт е поне 5 пъти по-голям, отколкото при другите месни продукти – уточняват от асоциацията. – Качеството и безопасността на морските храни в Европейския съюз се регулират от редица законодателни изисквания и се надзирават от държавните органи за контрол. Страните членки са длъжни да съобщават за всички нередности и опасности на пазара чрез централизираната Система за бързо оповестяване за опасни храни и фуражи (RASFF).

Справка в системата показва общо около 5400 сигнала за нередности или опасности в рибните продукти. На рибата се падат около 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а ако включим и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи), числото скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-много са за живак (1250), на второ място е кадмият, а на трето е оловото.”

Изследване на биолози от Станфордския университет показва, че най-високи стойности живак има в риба тон, риба меч, тилапия, акула, кралска скумрия, кит. Учените са категорични, че най-много е количеството му в едрите риби – на върха на хранителната верига, най-вече защото те живеят по-дълго, хранят се с по-малки риби и така постепенно натрупват огромни количества живак. Завишени са дозите и във видове като лефер, лаврак, дори шаран, треска, костур и змиорка, защото според специалисти те се характеризират с по-бързо усвояване на веществата от околната среда.

 При анализа на асоциация “Активни потребители” са изследвани различни марки замразена риба, предлагани на българския пазар. От асоциацията подчертават, че всички те са вносни продукти и се предлагат от търговци, а не от компании, занимаващи се с улов. Уточняват също, че е отчетено повишено съдържание на олово дори в замразена цаца. Конкретната риба е била уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и след това пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Гранични стойности на олово, кадмий и живак са установени и в скумрия, уловена в Атлантика и Тихия океан, както и в хек от Северозападен Атлантик.

От асоциацията стигат до извода:

“Нашата страна не е пощадена от световните тенденции за замърсяване на рибата. Трябва да се има предвид, че голяма част от консумацията у нас е на вносна океанска/морска риба, съответно и опасностите не са по-различни. При нашето изследване само една от 12 търговски марки е негодна за консумация заради наднормено съдържание на тежки метали, но проблемни са още три марки. Нашата оценка от проучването – редовната седмична консумация на океанска/морска риба е слаб до умерен риск за здравето. Допълнително изследването показва, че за да се гарантира безопасността на потребителите, е необходимо провеждане на постоянен мониторинг за нивата на тежки метали в морските храни, нещо, което сега не се прави от БАБХ. Само редовният контрол може да поддържа риска от наличие на замърсители в рибата на ниско ниво.”

От Световната здравна организация потвърждават, че тежките метали са най-мащабни убиец, оказвайки стотици пъти по-негативно въздействие от всички други химически съединения, свързвани с човешката дейност. Учените напомнят, че живакът е тежък метал, използван за направата на батерии, термометри, флуоресцентни лампи, както и при добиване и пречистване на злато. Той е силен невротоксин, оказващ влияние върху функциите на мозъка и на нервната система. При проникване в човешкия организъм той може да причини множество увреждания – постоянно чувство за умора, алергии, дихателни заболявания, спад в имунитета, проблеми с нервната система, храносмилателни и сърдечни проблеми, кожни екземи, дори депресии, проблеми със слуха и зрението, възпаления на венците, язви в устата.

При много тежко отравяне може да се стигне дори до развитие на остра бъбрена недостатъчност. От СЗО уточняват, че най-рисковите групи са бременните и малките деца. Учените алармират, че живакът, натрупан по време на бременност, може да доведе до преждевременно раждане, както и до увреждане на нервната система на новородените. Специалистите подчертават, че при децата под 8-годишна възраст след консумация на риба може да се наблюдава рязък скок на концентрацията на живак в кръвта, което веднага да окаже последствия върху функцията на мозъка. 

 В своята лекция TED Mission Blue Voyage морският биолог Стивън Палумби обяснява: "Еколозите възприемат океана по съвсем различен начин от обикновения човек. Те виждат преди всичко взаимовръзките - основата на хранителната верига, най-дребните животински видове, планктона, след това животните, които се хранят с тях, намиращи се по средата на пирамидата, и така чак до горе, до най-големите видове на върха на пирамидата. Еколозите виждат именно този поток от живот, започващ от основата и стигащ до самия връх. Защо той има значение за човешкото здраве? Защото, когато изкуствено поставим в дъното на тази пирамида вещества, които не трябва да са там, вещества, които са опасни, се стига до плашещи последици.

И в повечето случаи става дума за замърсители, създадени от човека. Например молекули като PCB (полихлорировани бифенили), които не могат да бъдат преработени от телата ни. Те попадат в основата на пирамидата и се носят нагоре, предавайки се от вид на вид, докато стигнат и се натрупат в най-големите хищни риби. Най-големият хищник, разбира се, сме ние, хората. И в крайна сметка отровите, създадени от нас, попадат в нашите тела и застрашават нашето здраве."