Бившата номер 4 в света мина през всички кръгове на ада, но не загуби вяра в бъдещето

Елитните спортисти обичат класациите, в които са признали успехите им, рекордите им, физическата им красота. Монетата има и друга страна, за която никой не иска да говори. Представете си класация за най-нещастните спортни звезди в света. Йелена Докич, основание би могла да се бори за първото място в нея.

Животът й е низ от тежки препятствия и изпитания. Сякаш някой там, горе, е решил да отмъщава по всички възможни начини на австралийската тенисистка.

Само преди дни тя призна, че от години се бори с болест на щитовидната жлеза. Заболяването й праща не само физическа болка, но и емоционални терзания. Бившата номер 4 в света надебелява рекордно. От 60 килограма тя наддава до 120, като тежките лекарства й пречат да се пребори със затлъстяването.

"Не можех да ходя, не излизах никъде. И не само болестта беше виновна за затворническия живот. Стоях си вкъщи, защото се страхувах от мнението на околните. Представях си как ще ме зяпат и ще ме сочат с пръст, обвинявайки ме във всички възможни грехове. Трудно е да се бориш с предубежденията и хорската злоба", разказва през сълзи известната австралийска тенисистка.

Когато кантарът удря стрелката на 120 килограма, тя решава да се вземе в ръце и да опита да се бори с тлъстините.

Започва леки разходки, след това опитва да бяга в парка, но най-голямата й битка е да се абстрахира от хорското любопитство.

"С упражнения и хранителен режим успях да сваля 30 килограма, но това е половината път, който трябва да извървя. Битката с тялото ми ще бъде може би по-лесна от битката с психиката. Сега ще опитам отново да правя нещата, които обичам. Няма да е лошо и да се свържа с приятелите, които отритнах от себе си. Чака ме адски много работа, за да се завърна към нормалния си начин на живот. След това, само си мечтая, мога отново да хвана ракетата и да се върна на корта", усмихва се 34-годишната тенисистка.

Сега Докич е приела като своя мисия проблемите на други хора, които са изпаднали в нейната ситуация. Тя е сигурна, че помагайки на непознати, ще помогне и на самата себе си.

"В дълги периоди от живота си не виждах светлина в тунела и смятах, че завинаги ще бъда нещастна. След това започнах да се измъквам от дупката, но без излишно бързане, стъпка по стъпка. И смятам, че това е начинът да се пребориш не само с килограмите, но и с тежестта, която затиска съзнанието. Надявам се да ми се удаде шанс да предам моя опит на хора, които в този момент не виждат светлина в тунела и вярват, че ужасът ще продължи вечно", допълва Йелена Докич.

На нея със сигурност може да й се вярва, когато казва, че след най-тъмното винаги идва зората. Преживяла е твърде много тъжни моменти в живота, но никога не губи вяра в по-доброто бъдеще. Някога тя стига до номер 4 в света, а след това се срива до абсолютното дъно.

За всичко е виновен психически неуравновесеният й баща Дамир. По-възрастните фенове на тениса още си спомнят изцепките му на корта. На един мач той ляга на пътеката между седалките, на друг нарочно чупи телефон на журналист, а на трети е изхвърлен от корта, след като вдига скандал за цената на сьомгата.

Ексцентричният татко се постарава добре да обърка тотално живота и кариерата на дъщеря си. Той я принуждава да се отрече от австралийския си паспорт и да избере да се състезава за националния отбор на Сърбия и Черна гора. Въпреки че Йелена още от 14-годишна живее в Австралия. По това време талантливата тенисистка успява да се скара с мениджърите на най-големите турнири. Заради баща си влиза в конфликт и с колежките на корта.

Самата тя губи присъствие на духа и препуска от скандал в скандал.

Всичко това се отразява на формата й и Йелена изпада от топ 10, а след това въобще изчезва от световната ранглиста. В тези най-тежки мигове точно като сега Докич намира сили в себе си, за да потърси промяната. Първата й и най-важна стъпка е да разкара баща си от живота си. Той си тръгва за Сърбия обиден, а след това дава интервюта, в които доказва, че тотално е изгубил връзка с реалността. Дъщеря му обаче не се поддава на лудостта и през 2009 г. прави опит да се върне в големия тенис. Първо отиде отново в австралийския национален отбор, а след това натрупа и победи срещу силни съпернички.

В онзи момент Докич опитва да изгради отново отношенията си с майка си. Лиляна и по-малкия си брат Саво. И там баща й е направил всичко по силите си да развали най-силната връзка между майка и дъщеря. През 2010 г. Йелена се похвали в интервю, че е оставила трудностите зад гърба си и е готова отново да печели на корта. По-късно идват и проблемите с щитовидната жлеза и кошмарите се завръщат. През юни тази година Докич пусна по книжарниците своята автобиография, за която каза: "Това не е история за тенис, а история за оцеляване."