В Италия блокират имоти и сметки на роднините, за да не могат да платят

Възможно ли е да приложим опита на други страни, за да спрем отвличанията?

Италия успява да овладее епидемията и след десетките отвлечени до средата на 90-те години похищенията на Ботуша вече са единични случаи.

Полицай, работил дълги години с италианските си колеги, твърди пред "168 часа", че успехът се дължи на три мерки. Първата е, че още при сигнала за отвличане полицията блокира всички сметки, имоти и движими ценности на роднините и приятелския кръг на похитения. Това затруднява събирането на парите за търсения откуп и десетките банди в тази индустрия постепенно се отказват от доходоносния си бизнес.

"Разбира се, че близките на жертвата правят всякакви опити да заобиколят блокирането на имуществото и сметките си чрез други лица - признава източникът ни. - Но като цяло

мярката действа възпиращо,

защото престъпният контингент не е много сигурен в успеха на начинанието си."

Пострадалите опитват да прескочат закона, като вземат заеми, които се гарантират по сложни схеми, правят замени, които влизат в сила след освобождаването на сметките, предоставят се пакети акции и други подобни.

Интересното е, че повечето от тези тайни маневри на роднините са под наблюдението на полицията, която дискретно следи всички техни действия и телефонни разговори.

"За този негласен контрол над близките така и никой не разбира, но истината е, че колегите в Италия знаят всичко, което се предприема от роднините, и в голяма степен това ускорява разкриването на престъплението", твърди работилият с полицията в Италия.

Всъщност именно блокирането на ценни книжа предизвика най-много спорове в Италия и в крайна сметка е отменено, за да не настъпи тотален хаос в бизнеса на фамилията на отвлечения.

Още тогава има подозрения, че ако някой иска да съсипе компанията на конкурент, може да отвлече негов близък. С блокирани акции и сметки примерно за три месеца няма предприемач, който да не фалира. Затова в крайна сметка запорът над книжата е изваден от закона, за да не последва вълна от друг тип отвличания.

"Питам се доколко това е приложимо у нас - коментира пред "168 часа" криминалистът Ботьо Ботев. - Целта на роднините е една - да върнат жив своя близък. Тях дори не можем

да ги обвиняваме,

че не искат да спазват указанията на полицията. Ако са им блокирани сметките и имотите, съм сигурен, че ще намерят друг начин - ще поискат заеми, ще намерят някакъв подход, за да съберат тайно парите."

За разлика от него депутатът от комисията по вътрешна сигурност Тодор Байчев одобрява практиката в Италия, но смята, че тя би срещнала отпор у нас.

"Всеки, който се опасява, че може да преживее подобно нещо, ще се запита дали благодарение на тази законодателна мярка няма да загуби свой роднина", аргументира се Байчев.

Дали заради това, или заради опасенията от отвличания за фалиране на бизнес, на Ботуша все по-рядко прилагат запор над имотите и сметките и все повече разчитат на многохилядната армия сътрудници в кримиконтингента. Според източника ни полицията им гарантира пълна анонимност и те изобщо не стигат до свидетелстване в съдебна зала. Просто подават информация с това, което знаят, и са сигурни, че няма да бъдат издадени.

"Там никой не ги нарича доносници, напротив, отношението на обществото и журналистите към тях е точно обратното на това у нас - казва източникът ни. - Именно това са хората, които най-много помагат."

Според него тези информатори в криминалните среди получават редовни възнаграждения, за да споделят всякаква важна информация, която им е станала известна, включително за нови банди, престъпни схеми и др.

"Най-важното е, че тези хора никога не излизат във вестниците, никога не им се дава гласност", уточнява полицаят.

Според него другото, което улеснява колегите му в Италия, е, че там снимките от камерите моментално стават доказателства, ако са подкрепени от разказ на свидетел, от друг източник или от полицая, поддържащ контакт с хора в кримисредите.

Друго предимство е, че в Италия има много ченгета, които с години

работят под прикритие сред мафията

Модерните технологии също са фактор, който много помага при разкриването на отвличанията в Италия, казва източникът ни. Там градовете буквално са опасани с камери с голяма резолюция, а службите разполагат с качествен софтуер за лицево разпознаване. Както и с пълна база данни за престъпниците.

Издирвателните работи в Италия са улеснени от още един факт.

"Полицаите минават през хотелите всяка вечер в 0 часа и събират адресните карти на пребиваващите - коментира източникът ни. - При установяване на нарушение следва глоба, при второ тя е по-солена, а накрая се отнема и лицензът на хотела." За сравнение - у нас много от домоуправителите дори нямат представа кой живее в сградата, да не говорим за хотелите и хостелите.

Другата мярка, която в миналото спомага да се намали броят на отвличанията в Италия, е доживотната присъда. Отскоро тя действа и у нас.

"От опита си мога да кажа, че не познавам случай, в който тя е възпряла бандити или организатори на престъпления да ги извършат - казва пред "168 часа" криминалистът Ботьо Ботев. - Извършителят

никога не допуска,

че ще бъде заловен,

защото, ако той смята, че може да го хванат, няма да го предприеме. Това е правилото. От тази гледна точка смятам, че опитът на Италия много трудно може да се приложи у нас именно заради разностранността, обхвата и спецификата на този род престъпления."

Според него отвличанията са изключително специфични престъпления.

"За разлика от убийствата при тях има комуникация, има някакви податки, колкото и да са перфектни, похитителите винаги допускат грешки, няма безгрешни. Затова, ако ситуацията и всички зацепки, казано на жаргон, правилно се оценят, може да се стигне до разкриването им и практиката по света го е доказала."

Вероятно затова и бившият директор на Националната служба за борба с организираната престъпност Румен Миланов смята, че трябва да бъде проучен опитът по света. 

Какви са препоръките на останалите експерти, четете в хартиеното издание.